— Млъкни! — кресна Хила. — И не се оправдавай! Цирцея беше щедра и мъдра! Имах самостоятелна стая, личен лекар, а също и зъболекар, както и домашни леопарди, безплатни отвари… всичко! И този глиган заедно с русата си…
— Анабет! — Пърси се плесна по челото, все едно искаше спомените му да се върнат по-бързо. — Бях там с Анабет!
— Освободи нашите пленници, Черната брада и неговите пирати! — Тя се обърна към Хейзъл. — Някога да са те отвличали пирати? Не е никак приятно. Изгориха хотелчето и го изравниха със земята. Аз и сестра ми бяхме техни пленници месеци наред. Добре, че сме дъщери на Белона и бързо се научихме да се бием. Ако не бяхме… — тя потрепера. — Така или иначе, пиратите се научиха да ни уважават и най-накрая стигнахме до Калифорния. Там… — тя се поколеба, все едно споменът е болезнен — се разделихме.
Хила приближи към Пърси, докато почти не опря нос в неговия, след което постави острието на кинжала под брадичката му.
— Разбира се, аз оцелях и станах царица на амазонките. Може би трябва да ти благодаря.
— Моля, моля — отговори Пърси.
Царицата натисна кинжала.
— Няма значение. Все пак мисля да те убия.
— Чакай! — извика Хейзъл. — Рейна ни изпрати! Сестра ти! Виж пръстена на гердана му!
Хила се намръщи. Тя свали острието на ножа до сребърния пръстен, след което пребледня.
— Обясни това — погледна тя към Хейзъл, — бързо!
Хейзъл опита. Разказа й за лагер „Юпитер“. Каза на амазонката, че Рейна е техен претор и армия чудовища напредва на юг. Призна дори, че пътуват към Аляска, за да освободят Танатос.
Докато говореше, в залата влезе още една група амазонки. Една от тях бе по-висока и по-възрастна от останалите, с прибрана на плитка сребърна коса и красива копринена рокля. Приличаше на римска матрона. Другите амазонки се отдръпнаха от пътя й с такова уважение, че Хейзъл се замисли дали това не е майката на Хила. После обаче видя какви погледи си разменят царицата и жената със сребърна коса.
— Имаме нужда от помощта ти — завърши историята си Хейзъл. — Рейна се нуждае от помощта ти.
Хила сграбчи гердана на Пърси и го свали от врата му заедно с мънистата, пръстена и плочката за пробацио.
— Рейна, глупава както винаги…
— Така значи — намеси се старата жена. — Римляните искат помощта ни.
Тя се засмя и амазонките около нея се присъединиха към нея.
— Колко войни водехме срещу римляните в стари времена? — попита жената. — Колко от нашите сестри бяха убити от тях? Когато бях царица…
— Отрера — сряза я Хила, — ти си тук като гостенка. Вече не си царица.
Старата жена разпери ръце и се поклони подигравателно.
— Да бъде волята ти… до довечера. Ала аз говоря истината, царице Хила — от устата й титлата прозвуча презрително. — Върнах се по волята на самата Майка Земя. Ще започна нова война. Защо амазонките да следват Юпитер, идиотския цар на Олимп, когато могат да почитат една царица. Когато взема властта…
— Ако вземеш властта — прекъсна я отново Хила, — засега обаче аз съм царица. Думата ми е закон.
— Виждам. — Отрера погледна към събралите се амазонки, които стояха неподвижни, все едно са попаднали в клетката на две подивели тигрици.
— Значи в това сме се превърнали — слаби и глупави жени, които се подчиняват на мъжете. Нима ще пощадиш сина на Нептун, макар той да е унищожил дома ти? Може би дори отново ще му позволиш да го стори?
Хейзъл затаи дъх. Амазонките гледаха ту Хила, ту Отрера, сякаш чакаха за всеки признак на слабост.
— Ще реша какво да правя — отговори студено Хила, — щом науча всички факти. Аз управлявам така. С разум, не със страх. Най-напред ще говоря с нея. — Тя посочи с пръст Хейзъл. — Мой дълг е да чуя думите на една жена воин, преди да пратя на смърт нея или приятелите й. Такъв е пътят на амазонката. Нима годините, прекарани в Подземното царство, са замъглили паметта ти, Отрера?
Старата жена изхриптя, но не възрази.
Хила се обърна към Кинзи.
— Отведи мъжете в клетките. Останалите, напуснете.
Отрера вдигна ръка към тълпата.
— Сторете така, както заповядва царицата. Ала ако някоя от вас иска да научи нещо повече за Гея и славното бъдеще, което ни чака под нейно ръководство, нека дойде с мен!
Почти половината амазонки я последваха. Кинзи изсумтя отвратено, след което заедно с охраната си отведе Пърси и Франк нанякъде.
Скоро Хила и Хейзъл останаха сами, ако не се брояха личните гости на царицата. Но по сигнал на Хила дори те се отдръпнаха.
Тогава царицата се обърна към Хейзъл. Гневът й се бе уталожил. Хейзъл прочете отчаяние в очите й. Царицата приличаше на някое от собствените си, хванати в клетка, животни.
— Трябва да поговорим — каза Хила, — нямаме много време. До полунощ вероятно ще съм мъртва.
Хейзъл се изкуши да избяга или поне да се опита да го направи. Нямаше доверие на царица Хила, още по-малко на другата дама — Отрера. В стаята имаше само три охранителки. И трите бяха на известно разстояние от нея.
