А Хила бе въоръжена само с един кинжал. Толкова дълбоко под земята Хейзъл вероятно щеше да успее да предизвика земетресение, да призове огромен къс шиста или злато. Ако успееше да ги разсее, може би щеше да може да избяга и да намери приятелите си.
За съжаление обаче тя добре знаеше колко добре се бият амазонките. Царицата може и да имаше само един кинжал, но Хейзъл бе убедена, че може да го използва добре. Самата тя пък нямаше нищо. Не я бяха претърсили, което означаваше, че дървото на Франк все още е в джоба й, но меча й го нямаше.
Царицата сякаш прочете мислите й.
— Не си и помисляй да бягаш. Ще е храбро, но ще се наложи да те убием.
— Благодаря за предупреждението.
— Това е най-малкото, което мога да направя — сви рамене Хила. — Вярвам, че идвате с мир. Вярвам също, че Рейна ви е изпратила.
— Но няма да ни помогнеш.
Царицата се загледа в гердана на Пърси.
— Не е толкова просто — каза тя. — Амазонките никога не са се разбирали с другите полубогове, особено с мъжете. Ние бяхме на страната на цар
— Искаш да кажеш, че тя…
— Жената, която току-що излезе, е същата. Отрера, първата ни царица, дъщеря на Арес.
— Искаш да кажеш Марс?
— Не, определено Арес — направи гримаса Хила. — Отрера е живяла отдавна, много преди Рим. В онези времена всички герои били гърци. Но за жалост някои от нашите воини предпочитат старите обичаи. А децата на Арес са най-ужасни измежду всички.
— Старите обичаи… — Хейзъл бе чувала и преди историите за гръцките герои. Октавиан смяташе, че те съществуват и заговорничат да съкрушат Рим. Но тя не повярва на тези приказки, дори когато Пърси дойде в лагера. Той не й приличаше на коварен, зъл грък.
— Значи сред амазонките има и римски, и гръцки героини?
Хила продължи да гледа гердана — глинените мъниста, плочката за пробацио. Свали сребърния пръстен на Рейна от кордата и го постави на собствения си пръст.
— Предполагам, че не ви разказват това в лагер „Юпитер“. Боговете имат много аспекти. Марс и Арес. Плутон и Хадес. Бидейки безсмъртни, те се развиват постоянно. Могат да бъдат гърци, римляни, американци или смес от всички култури, които са им повлияли през вековете. Разбираш ли ме?
— Не… не съм сигурна. Всички амазонки ли са полубогини?
— Всички носим кръвта на боговете — разпери ръце царицата, — но мнозина сме само потомци на полубогове. Някои са амазонки от безброй много поколения. А трети са деца на низши божества. Кинзи например, която ви доведе тук, е дъщеря на нимфа. Като стана дума за нея, ето я.
Кестенявото момиче приближи царицата и се поклони.
— Затворниците са в килиите — съобщи Кинзи, — но…
— Да? — попита царицата.
— Отрера направи така, че нейните последователки да ги пазят. — Кинзи преглътна, все едно имаше лош вкус в устата си. — Съжалявам, Ваше Величество.
— Нищо — сви устни Хила. — Остани с нас, Кинзи. Тъкмо обсъждахме нашето… хмм… положение.
— Отрера — предположи Хейзъл, — Гея я е върнала от света на мъртвите, за да вкара амазонките в гражданска война.
— Ако планът й е такъв, значи работи — въздъхна царицата. — Отрера е легенда за моя народ. Тя смята да си върне трона и да ни поведе на война срещу римляните. Много от сестрите ми ще я последват.
— Не всички — процеди Кинзи.
— Но Отрера е призрак! — заяви Хейзъл. — Дори не е…
— Истинска? — царицата погледна Хейзъл внимателно. — Работих години наред с магьосницата Цирцея. Мога да позная една душа, завърнала се от света на мъртвите. Кога всъщност загина, Хейзъл? Двайсетте, трийсетте години?
— 1942 — отговори Хейзъл, — но не съм пратена от Гея. Върнах се, за да я спра. Това е вторият ми шанс да го направя.
— Втори шанс, казваш… — Хила погледна към бойните мотокари. Сега в тях нямаше никой.
— Знам какво говориш. Онова момче, Пърси Джаксън, той съсипа предишния ми живот. Нямаше да ме познаеш, ако ме беше видяла тогава. Обличах рокли, носех грим. Бях една бляскава секретарка, прокълната кукла.
Кинзи потупа с три пръста мястото над сърцето си — жест, който много приличаше на онези, които майката на Хейзъл правеше, за да прогони злите сили.
— Островът на Цирцея бе безопасно място за мен и Рейна — продължи царицата. — Ние сме дъщери на богинята на Войната, Белона. Исках да защитя Рейна от насилието, но Пърси Джаксън освободи пиратите. Те ни отвлякоха. Рейна и аз се научихме да бъдем силни. Научихме се да боравим с оръжия. През последните четири години исках да убия Пърси Джаксън заради всичко, което изживяхме.
— Но Рейна стана претор в лагер „Юпитер“ — каза Хейзъл, — а ти си царица на амазонките. Може би това е съдбата ви.
Хила завъртя гердана в ръката си.
— Може и да не съм царица още дълго.
— Ще победиш! — настоя Кинзи.
