В стаята имаше и клетки с живи същества. Хейзъл не можеше да повярва на очите си — видя черни мастифи, огромни орли, хибрид между лъв и орел, който трябваше да е грифон, и червена мравка с размерите на малък автомобил.
Видя с ужас как в стаята влиза мотокар, който вдига клетка с красив бял пегас и го отнася нанякъде, докато конят цвили изплашено.
— Защо се държите така с горкото животно? — възмути се Хейзъл.
— Пегасът ли? — намръщи се Кинзи. — Нищо му няма. Някой го е поръчал. Пратката е доста скъпа, но…
— Можеш да си купиш пегас онлайн? — попита Пърси.
— Ти не — погледна го злобно Кинзи, — но една амазонка може. Имаме последователки по целия свят и те имат нужда от подкрепа. Натам!
В края на склада имаше подиум, направен от купчини книги — вампирски романи, трилъри на Джеймс Патерсън. Върху него имаше трон от хиляда екземпляра на книга, която носеше гръмкото заглавие „Пет навика на много агресивните жени“.
В основата на стълбите няколко амазонки в камуфлажни дрехи спореха разгорещено, докато млада жена — Хейзъл предположи, че това е самата кралица Хила — ги наблюдаваше и слушаше от трона.
Хила бе двайсетинагодишна, стройна и слаба като пантера. Носеше дрехи от черна кожа и черни ботуши. Нямаше корона, но носеше на кръста си странен колан от преплетени златни халки, напомнящ лабиринт. Хейзъл не можеше да повярва колко много прилича тя на Рейна. Беше малко по-голяма наистина, но имаше същата черна коса, същите тъмни очи и същото студено изражение, сякаш се опитваше да прецени коя от амазонките пред нея заслужава да умре първа.
Кинзи погледна към спорещите и изръмжа с неприязън:
— Агентите на Отрера продължават да сеят лъжи.
— Какво? — попита Франк, но тогава Хейзъл спря толкова рязко, че охранителките зад нея се препънаха. На няколко метра от трона на кралицата две амазонки охраняваха клетка. В нея имаше красив кон. Нямаше крила, но бе могъщ и величествен жребец с медна козина и черна грива. Блестящите му кафяви очи се спряха на Хейзъл и момичето изпита странното чувство, че искат да й кажат нещо като: „Най-после се появи!“.
— Но това е той — прошепна Хейзъл.
— Кой той? — попита Пърси.
Кинзи изсумтя раздразнено, но когато видя какво гледа Хейзъл, погледът й омекна.
— Хубав е, нали?
Хейзъл премигна, за да е сигурна, че не халюцинира. Това бе същият кон, който бе преследвала в Аляска. Беше сигурна в това… но също така знаеше, че е невъзможно. Нямаше толкова дълголетни коне.
— Той — Хейзъл едва сдържа гласа си да не потрепери — продава ли се?
Охранителките се разсмяха.
— Това е Арион — отговори търпеливо Кинзи, сякаш разбираше възхищението на Хейзъл. — Той е царското съкровище на амазонките и ще бъде яхнат от най-храбрата измежду нас, ако вярваш на пророчеството.
— Какво пророчество? — попита Хейзъл.
Изражението на Кинзи стана смутено.
— Няма значение. Важното е, че не се продава.
— Защо тогава е в клетка?
— Защото — Кинзи направи гримаса — има труден характер.
Сякаш за да потвърди думите й, конят удари с главата си вратата на клетката. Решетките потрепераха и охранителките се отдръпнаха нервно.
Хейзъл искаше да освободи този кон. Повече, отколкото бе искала каквото и да било. Но Пърси, Франк и дузина амазонки се взираха в нея, затова се помъчи да скрие емоциите си.
— Просто питам — успя да каже тя. — Нека видим царицата.
Спорът пред трона стана по-шумен, докато най-накрая царицата не забеляза групичката около Хейзъл и не извика:
— Достатъчно!
Спорещите амазонки млъкнаха незабавно. Царицата им махна с ръка и подкани Кинзи да приближи.
Кинзи побутна Хейзъл и приятелите й към трона.
— Ваше Величество, тези полубогове…
Но царицата вече бе на крака.
— Ти! — погледна тя към Пърси Джаксън, а в очите й се четеше сляпа ярост.
Пърси промърмори нещо на старогръцки. Хейзъл бе сигурна, че монахинята от „Света Агнес“ нямаше да го одобри…
— Пиратите от хотела — добави той.
Това нямаше никакъв смисъл за Хейзъл, но царицата кимна. Тя слезе от трона бестселъри и извади кинжал от колана си.
— Трябва да си много глупав, за да дойдеш тук — излая тя. — Ти унищожи дома ми. Превърна мен и сестра ми в бегълки и пленници.
— Пърси — попита нервно Франк, — за какво говори страшната жена с кинжала?
— За острова на Цирцея — отговори Пърси. — Сега си спомних. Може би кръвта на горгоната все пак връща паметта ми. Морето на чудовищата, Хила… Тя ни прие на пристанището, заведе ни да видим нейната господарка. Хила работеше за магьосницата.
Хила оголи снежнобелите си зъби.
— Нима имаш амнезия? Каква очарователна история. Но знаеш ли, може би ти вярвам. Иначе не би направил нещо толкова глупаво, като това да дойдеш тук.
— Идваме с мир — настоя Хейзъл. — Какво толкова е направил Пърси?
— Мир? — повдигна вежди царицата. — Какво е направил? Тази свиня унищожи училището за магии на Цирцея!
— Морско свинче — поправи я Пърси. — Цирцея ме превърна в морско свинче, не в истинска свиня. Заемало по-малко място.
