— Тогава с Арион ще се разберете чудесно — зарадва се Хейзъл. — Той също е син на Нептун.
— Моля?! — пребледня Пърси.
Хейзъл щеше да се разсмее на физиономията му, ако не бяха в такава опасност.
— Важното е, че е бърз. Може да ни измъкне оттук.
— Трима души на един кон? — Франк не бе очарован от идеята. — Ще паднем, а може и да го забавим…
Конят отново изцвили яростно.
— Ау — каза Пърси, — Франк, конят каза, че… Знаеш ли, няма да го преведа. Както и да е, според него има колесница в склада и той иска да я тегли.
— Там! — извика някой от края на тронната зала. Дузина амазонки нахлуха, следвани от мъже в оранжеви костюми. Когато видяха Арион, отстъпиха незабавно към бойните мотокари.
Хейзъл скочи на гърба на жребеца и се ухили на приятелите си:
— Помня къде видях тази колесница. Следвайте ме, момчета!
Тя насочи коня към по-голямата пещера и пръсна тълпа от слугите на амазонките. Пърси събори една от жените воини, а Франк повали още две с копието си. Хейзъл усещаше, че Арион няма търпение да развие пълна скорост, но имаше нужда от повече пространство. Трябваше да излязат навън.
Хейзъл попадна на патрул от амазонки, които побягнаха с ужас при вида на коня. И този път Хейзъл почувства, че мечът й е с правилна дължина. Тя го размахваше срещу всеки, дръзнал да я приближи, и нито една амазонка не се осмели да я предизвика.
Пърси и Франк тичаха след нея, докато най-после намериха колесницата. Арион спря до нея и Пърси му постави юздите и хамута.
— Правил ли си това преди? — попита го Франк.
Пърси не отговори. Ръцете му летяха. За нула време всичко бе готово. Той скочи на колесницата и извика:
— Франк, качвай се! Хейзъл, давай!
Зад тях се чу боен вик. Цяла армия амазонки се изля от склада. Отрера се бе качила на боен мотокар, а сребърната й коса се вееше, докато тя насочваше прикачения арбалет към колесницата.
— Спрете ги! — кресна тя.
Хейзъл пришпори Арион. Те ускориха през пещерата, пръскайки щандове и мотокари по пътя си. Покрай главата на Хейзъл профуча стрела, а нещо избухна зад нея. Тя обаче не обърна глава, за да види какво.
— Стълбите! — изкрещя Франк. — Няма как един кон да изтегли колесница по… О, БОГОВЕ!
За тяхно щастие стълбището беше достатъчно широко за колесницата и Арион дори не забави ход. Той се втурна нагоре по стълбите, а колесницата затрака нещастно подире му. Хейзъл няколко пъти погледна назад, за да е сигурна, че Франк и Пърси не са изпаднали по пътя. Кокалчетата на юмруците им бяха побелели от стискане на перилата, а зъбите им тракаха като на черепи за Хелоуин.
Най-сетне стигнаха преддверието. Арион мина през главните врати и изскочи на площада, събаряйки няколко бизнесмени в костюми.
Хейзъл почувства напрежението в гръдния кош на жребеца. Чистият въздух го подлудяваше, нямаше търпение да се затича. Но Хейзъл дръпна юздите му.
— Ела! — извика тя към небето. — Къде си? Трябва да бягаме!
За един ужасен миг тя се уплаши, че харпията е прекалено далеч и не може да ги чуе. Че се е изгубила или е пленена от амазонките.
Зад тях един боен мотокар се появи по стълбите. Носеше се към преддверието. Зад него имаше тълпа амазонки.
— Предайте се! — извика Отрера, а мотокарът надигна острите си зъбци.
— Ела! — извика Хейзъл отчаяно.
Тогава като вихрушка от червени пера Ела кацна в колесницата.
— Ела е тук. Амазонките носят остри предмети. Да тръгваме незабавно.
— Дръжте се! — предупреди Хейзъл, приведе се напред и каза: — Дий, Арион, дий!!!
Светът изтъня. Слънчевата светлина се изкриви. Арион се изстреля към центъра на Сиатъл и остави амазонките далеч зад себе си. Хейзъл се обърна назад и видя, че от асфалта, по който бе минал Арион, се вдигаше пара.
Той се насочи с тропот към пристанището, прескачайки коли и мостове.
Хейзъл извика с все сила, но не от ужас, а от радост. За пръв път в живота си — в двата си живота — се чувстваше непобедима. Арион стигна водата и, колкото и невероятно да беше, ускори още повече.
Ушите на Хейзъл изпукаха. Тя чу трясък, за който после разбра, че е означавал минаването на звуковата бариера, а Арион профуча над морето. Вълните се превръщаха на пара под копитата му.
Сиатъл изчезна зад тях.
Франк се почувства облекчен, когато колелата на колесницата паднаха.
Вече бе повърнал на два пъти, а това не бе забавно, особено когато се носиш със скоростта на звука. Конят сякаш изкривяваше времето и пространството, докато галопираше, и така целият свят се замъгляваше. Франк се чувстваше така, сякаш бе изпил варел мляко, при това без да си вземе лекарството. Ела изобщо не му помагаше с коментарите си. Тя не спираше да мърмори:
— 1200 километра в час. 1300. 1303. Бързичко се движим. Доста бързичко.
Конят мина покрай Пъджет Саунд, профучавайки покрай острови, лодки и едно твърде изненадано стадо китове. Гледките започнаха да стават познати — плажът „Кресънт“, заливът Баундъри. Франк бе идвал тук със съученици. Бяха навлезли в Канада.
Конят стигна твърда земя и препусна на север по Магистрала 99. Бе толкова бърз, че до него колите изглеждаха неподвижни.
