Синът на Нептун полностью

Беше толкова разстроен, че едва не влезе сам в капана на великаните.

За щастие Пърси го дръпна назад.

Заедно с Хейзъл и Ела момчетата се скриха зад един паднал дънер и отстъпиха към сечището.

— Лошо — обяви Ела. — Лоша работа за една харпия.

Вече се бе стъмнило. Около напален огън се бяха събрали дузина космати хуманоиди. Изправени, те сигурно стигаха височина два метра и половина. Може и да бяха малки в сравнение с гиганта Полибот или дори циклопите от Калифорния, но си оставаха ужасяващи. Носеха бермуди и имаха червена кожа, която изглеждаше като изгоряла от слънцето. Имаха си и татуировки — с дракони, сърца и жени по бански.

Над огъня на шиш се въртеше одрано животно — вероятно глиган. Великаните късаха месо от него с ноктестите си лапи и се смееха, докато ядат, показвайки острите си зъби. До тях имаше няколко торби, пълни с бронзови сфери, подобни на гюлета. Те, изглежда, бяха горещи, защото от тях се вдигаше пара в студения вечерен въздух.

На около двеста метра от сечището, през дърветата, се виждаха светлините на имението на Занг. Толкова сме близо — помисли си Франк. Запита се дали не е възможно да заобиколят чудовищата, но когато погледна наляво и надясно, забеляза още огньове, сякаш имението бе заобиколено от изчадията. Пръстите на Франк се забиха в дървесната кора.

Баба му бе сама в къщата, хваната в капан.

— Какви са тези създания? — прошепна той.

— Канадци — отговори Пърси.

Франк се отдръпна от него.

— Какво каза?

— Не исках да те обидя — притесни се Пърси. — Така ги нарече Анабет, когато ги срещнахме миналия път. Каза, че живели на север, в Канада.

— Хубаво — изръмжа Франк, — в Канада сме. АЗ съм канадец. Никога не съм виждал такива твари.

Ела извади едно перо от крилата си и го завъртя между пръстите си.

— Лестригонски великани — каза тя, — людоеди. Идват от севера. Индианците ги наричат саскуоч. Не са птици от Северна Америка, неее.

— Така се наричаха, да — съгласи се Пърси. — Лестри… ъъъ… там, както го каза Ела.

Франк се намръщи, докато ги гледаше.

— Ясно защо ги бъркат с Бигфут. Може пък легендата да идва от тях. Ела, много си умна.

— Много съм умна — съгласи се тя и срамежливо даде перото си на Франк.

— О… благодаря. — Той го прибра в джоба си, след което забеляза, че Хейзъл го зяпа.

— Какво?

— Нищо. — Тя се обърна към Пърси. — Значи паметта ти се връща? Помниш ли как победихте тези същества миналия път?

— Смътно — отговори Пърси. — Някой ни помогна. Убихме ги с божествен бронз, но това беше преди… сещаш се.

— Преди да отвлекат Смъртта — каза Хейзъл. — Сега може изобщо да не умрат.

Пърси кимна.

— Освен това тези бронзови гюлета не предвещават нищо добро. Мисля, че ги ползвахме срещу людоедите. Те се подпалват и взривяват.

Ръката на Франк се плъзна към джоба му, след което си спомни, че дървото е в Хейзъл.

— Ако взривим нещо — каза той, — людоедите от другите биваци ще дойдат тук. Като гледам, май са обкръжили цялото имение, което означава, че има петдесет или шейсет от тях в гората.

— Това е капан. — Хейзъл погледна притеснено към Франк. — Какво ли прави баба ти сега? Трябва да й помогнем.

Франк усети буца в гърлото си. Никога нямаше да допусне, че баба му може да име нужда от помощ, но сега започна да премисля бойни стратегии в ума си, точно както го бе правил по време на бойните игри в лагера.

— Трябва да им отклоним вниманието — реши той. — Ако привлечем тази група в гората, може да се промъкнем, без да обезпокоим останалите.

— Ще ми се Арион да беше тук — въздъхна Хейзъл. — Той щеше да накара людоедите да последват мен.

Но Франк свали копието от гърба си.

— Имам друга идея.

Не искаше да го прави. Сивия бе по-страшен дори от лудия кон на Хейзъл. Но не виждаше друг начин.

— Франк, няма да те пусна да ги нападнеш — каза Хейзъл, — това е лудост.

— Няма да ги нападам — отвърна Франк. — Имам един приятел. Но моля… не викайте.

Той заби копието в земята и върхът му се счупи.

— Опа — обади се Ела, — вече няма връх. Няма, няма. Неее.

Земята се разтърси. Костеливата ръка на Сивия се подаде от пръстта. Пърси посегна към меча си, а Хейзъл нададе звук като котка, налапала топка косми. Ела изчезна и когато се появи отново, бе на върха на най-близкото дърво.

— Всичко е наред — успокои ги Франк, — той е под мой контрол.

Сивия изпълзя от земята. По костите му нямаше следи от битката с базилиските. Бе като нов — в камуфлажни дрехи и военни ботуши, с призрачна сива плът, която покриваше костите му като фосфоресцираща пача. Немъртвите му очи се втренчиха във Франк в очакване на заповеди.

— Франк — каза Пърси, — това е спартус. Воин скелет. Те са зли, безжалостни убийци. Те…

— Знам — отговори тъжно Франк, — но това е подаръкът ми от Марс. Имам само него. Хубаво, Сиви. Заповядвам ти да нападнеш тези людоеди. Отведи ги на запад, като причиниш…

Но Сивия изгуби интерес към Франк, след като чу думата „людоеди“. Вероятно разбираше само прости изречения.

Той се втурна към огъня на людоедите.