— Решихме да определим „Блумфийлд Уайс“ като водеща компания на сделката за фавелите. Помолихме ги да ви поканят да участвате в сделката като спомагателна компания и те се съгласиха.
— Какво си направил? — изпищя Изабел и скочи.
Умберто мина зад бюрото си и заби поглед в блестящата му повърхност.
— Помолихме „Блумфийлд Уайс“ да водят управлението на сделката.
Изабел му закрещя на португалски. Той се опита да отговори, но без особен успех. Накрая въздъхна, хвърли поглед към мен и каза на английски:
— Добре. Заслужавате обяснение.
Изабел сякаш бе готова всеки момент да скочи и да се впие в гърлото му. Умберто се чудеше къде да си намери място.
— Е? — попита през зъби Изабел.
— Добре, знам, че тази сделка беше твоя идея от самото начало. И ние ти дадохме мандата. Ще ви овъзмездим за всички разходи.
— Пет пари не давам за разходите, искам си сделката! — изкрещя Изабел.
— Знам. Ако беше до мен, щях да продължа с теб.
— Не ми дрънкай небивалици. Всичко е до теб.
Умберто се сви.
— Не съвсем.
— Че кой има проблеми с нас? Кметът? Губернаторът? Познаваме се добре с тях. Толкова много неща сме направили за тях през последните няколко години.
— Не, не са те.
— Кой тогава?
— Световният фонд за развитие.
— Джак Лангтън? — Изабел направи пауза. Това очевидно имаше смисъл за нея. — Какъв му е проблемът? — попита тя вече по-спокойно.
Умберто също се отпусна малко.
— Не знам. Каза, че ако Световният фонд за развитие трябва да гарантира сделката, „Декер Уорд“ не могат да бъдат водещи.
— Защо да не можем? Каза ли нещо?
Умберто повдигна рамене.
— Каза, че било въпрос на политика. Имало нещо общо с глобалната финансова стратегия на Световния фонд за развитие. Казва, че се тревожели за монопола, който „Декер Уорд“ има при воденето на облигационните емисии в Латинска Америка. Че щяло да е добре да има избор между няколко източници на фондове, а най-добрият начин да го постигнат било да настояват за друга водеща компания.
— Но защо „Блумфийлд Уайс“?
— Очевидно те са най-голямата водеща компания в глобалните сделки на Световния фонд за развитие. А и освен това никой друг не е искал да ви отнеме сделката. Което подчертава донякъде гледната точка на Джак Лангтън, не мислиш ли?
— Не, Умберто, не мисля! Никой друг не е отнел сделката, защото това би било крайно неетично при положение, че сме свършили цялата работа. „Блумфийлд Уайс“ са единствените достатъчно гадни, за да се опитат.
— Виж, Изабел, борих се за вас. Направих всичко, което ми беше по силите. Но Джак не ме чу. А ти знаеш, че не е възможно да осъществим тази сделка без гаранцията от Световния фонд за развитие.
— Умберто, разочарована съм от теб — каза тя с треперещ глас.
— Има и още едно нещо, което Джак спомена, но не го разбрах каза Умберто.
Изабел зачака.
— Очевидно Световният фонд за развитие притежава информация, че „Декер Уорд“ има връзка с някои наркотрафиканти, които контролират фавелите. Това не им позволява да ви използват, така ми каза.
Изабел само се завъртя и излетя като фурия от стаята.
Последвах я, макар и не с такова темпо. Тъкмо се канех да кимна и да му се усмихна, когато проумях, че това би било съвсем неподходящо, така че побързах да настигна Изабел.
Таксито ни си пробиваше път към хотела ни.
— Лоша работа — казах.
Изабел захлупи лице в шепите си.
— Много лоша. Направо не мога да повярвам!
— Но те ни помолиха да бъдем спомагателна компания.
Изабел поклати глава.
— Това е оскърбление. Никога няма да вземем участие в сделка, която „Блумфийлд Уайс“ са ни отнели. Рикардо ще побеснее. Щом „Блумфийлд Уайс“ покаже на пазара, че може да краде сделки изпод носа ни, всички ще почнат да го правят.
— Не можем ли да разговаряме със Световния фонд за развитие?
— Няма смисъл. „Блумфийлд Уайс“ има по-голямо влияние върху тях от нас. — Тя се втренчи мрачно през прозореца.
— Ако те попитам нещо, обещаваш ли да не ме убиваш?
— Не — отвърна тя, — не мога да ти обещая подобно нещо. — Но ме загледа с любопитство.
— Не са ли прави? — продължих аз. — Искам да кажа, не е ли по-добре за Световния фонд за развитие да има избор между инвестиционни банки да водят сделките им в Латинска Америка?
— Не се тревожи, няма да те убия — каза тя със слаба усмивка. — Да, те са абсолютно прави. И всъщност съм изненадана, че това не е се е случвало досега. Не можем да доминираме вечно на този пазар. Но въпреки това днес е черен ден за нас. Поне да беше всеки друг, само не и „Блумфийлд Уайс“!
— Има и още нещо, което не разбирам — продължих. — Какво беше онова накрая за работата, която си имали „Декер Уорд“ с наркотрафикантите в Рио?
— Пълна идиотщина — изсумтя тя. — Знам всичко за бизнеса на „Декер“ в Бразилия и повярвай ми, ние не смеем и да припарим до наркодилъри.
Замислих се за факса до Мартин Белдекос и за Франсишко Арагао, който според Обединената канадска банка беше перач на пари от Бразилия. Реших обаче в този момент да не й противореча.
