— Знам. И съжалявам. Оценявам това, което понесе заради „Декер Уорд“. Вярвам ти и Едуардо също ти вярва. Просто за фирмата не е добре да я свързват с убийство, извършено от наркобанда, и си мисля, че това е била причината за гнева на брат ми. Не се тревожи, ти работиш отлично и ние го знаем. Нека му сложим пепел, става ли?
Той ме потупа по рамото и се отдалечи към Дейв и Мигел; и двамата изглеждаха ядосани.
Хвърлих поглед към Джейми.
— Едуардо го прави редовно — каза той. — Изтърва си нервите и хвърля къчове наоколо. После пък идва Рикардо и успокоява топката. Поне този път май няма да има пострадали.
Гневът ми още не се бе уталожил. Но скоро се случи нещо, което ме накара да забравя и прането на пари, и убийството на Мартин Белдекос, и Едуардо.
Това беше битката за брейдиоблигациите.
Битката започна в седем и петнадесет в сряда сутринта. Ние я започнахме. Или по-точно, Рикардо сложи началото й. Бойното поле беше емисията от облигации с моите аржентински диско.
Тези облигации бяха рожба на плана „Брейди“, на името на финансовия министър на САЩ Николас Брейди, който бе спонсорирал първоначалната идея за Аржентина. В началото на деветдесетте банките, давали милиарди долари заеми на Латинска Америка, се бяха споразумели да обменят неизплатени кредити за облигации, които после можеха да се търгуват. Те станаха известни като брейдиоблигациите. През следващите няколко години повечето от основните латиноамерикански страни бяха подложени на плана „Брейди“ и в момента в обръщение имаше облигации за над един милиард долара. Излишно е да се споменава, че „Декер“ с голяма радост търгуваше с тях. Аржентинските диско, известни още като „аржи дискос“, бяха един от трите класа облигации, създадени в резултат на плана „Брейди“ за Аржентина през 1992 година.
След обичайната размяна на мнения от всички Рикардо ни сподели идеята си.
— Както знаете, аржентинските ценни книжа бяха евтини доста време и още поевтиняват. В това няма логика. Планът на Кавальо за песото работи и техният банков кризис е под контрол. Там няма да има втори мексикански срив. — Имаше предвид кризата, сполетяла Мексико след катастрофалната девалвация през декември 1994.
— Диското са евтини. Знаем, че фондът „Шайлъх“ разтоварва цял тон от тях на пазара. Така че ето къде ще се насочим. Двамата с Педро досега сме закупили облигации на стойност двеста милиона, но това е само началото.
Затаих дъх. Двеста милиона! Рикардо не преувеличаваше, когато ми каза, че бил закупил много облигации. Не можах да сдържа гордостта си. От всички облигации на света Рикардо се бе спрял на моите. Слушах в очакване.
— В момента диското са най-малките от трите аржентински емисии с малко над четири милиарда долара непогасени облигации. Това е все още огромно количество, но ние мислим, че една част до три милиарда е блокирана от хора, които няма да продават на тези цени, най-вече защото ще им се наложи да регистрират загуби. Така че закупим ли четиристотин или петстотин милиона, със сигурност ще раздвижим пазара. Ще изтъргуваме тези облигации там, където им е мястото.
Разнесе се задружен кикот.
— Това ми харесва — заяви Дейв.
— Да известяваме ли клиентите си? — попита Джейми.
— Още не — каза Рикардо. — Днес ще дръпнем малко нагоре нашите цени на предлагане, за да видим какво можем да закупим. Но не окуражавайте клиентите си да продават, освен ако наистина не им се налага. Не е необходимо утре да ни се смеят всички. Други въпроси?
Нямаше.
— Още нещо?
Обади се Карлос Убеда, шефът на „Капиталови пазари“.
— Да, Рикардо. Утре трябва да предложим цена за мексиканската сделка. Два милиарда долара, пет години. — Знаех, че Мексико иска да вземе на заем два милиарда долара от пазарите посредством емисия на облигации и че оттам са помолили да им дадем цена, на която да им водим емисията.
— Два милиарда! Мислех, че искат само един. Това е голяма сума. Защо им са толкова много пари?
— Тази година имат да изплащат голяма част от дълга си. А и ти познаваш мексиканците. Обичат да се изфукат пред целия свят, че мога да сключват сделки, по-големи от всички останали.
— Сега едва ли е моментът за пъчене. Каква цена мислиш, че ще е най-подходяща?
— Мисля, че може да се наложи да се вместим в рамките на десет процента.
— Доста тясно пространство за маневриране.
— Конкуренцията е жестока.
— Добре, слушайте всички. Питайте клиентите си какво чуват за Мексико. Вижте дали можем да открием каква цена замисля конкуренцията. Но се уверете, че те знаят, че според нас цената трябва да бъде най-малко десет процента.
Събранието приключи. Последвах Джейми до бюрото му.
Той ми се ухили и потри ръце. Очите му искряха.
— Днес ще се повеселим.
Вдигна телефона и започна да се свързва с клиентите. Беше спокоен, сякаш това беше ден като всеки друг, но този път разговорите бяха по-сбити от обикновено. Приказките бяха сведени до минимум.
Първо отрепетира цените ни с Крис Фруър от „Колониал енд Империал“ в Лондон.
— Да си чувал нещо за една нова сделка с Мексико? — попита Джейми.
