— А слугите бива ли да се притесняват да помагат на господарките си, като рискуват имперски обвинения за даване на оръжие на роб? Не. — Вдигна ръка, щом Аракаси си пое дъх да й отвърне. — Не отговаряй. Люджан се кълне, че не е видял. Имало е нож, който са намерили окървавен в кухненския килер, но готвачът настоява, че е клал с него пилета.
Аракаси се изкикоти.
— Точно така! Пилета.
— Именно. Сега отговори на въпроса ми — настоя Мара.
— Всичко е в хаос — започна сериозно Аракаси. — Има пожари навсякъде и много ранени. Кентосани изглежда като опустошен от нашественическа армия в кварталите около стадиона. Военачалникът се е оттеглил позорно, унизен от Великия Миламбер. Загинали са много невинни. Обзалагам се, че Алмечо ще сложи край на жалкия си живот до ден.
— А императорът?
— Небесната светлина е в безопасност — каза Аракаси. — Но Имперските бели са изтеглени от всички части на двореца, освен фамилния сектор, където пазят императора и децата му. Гвардията на Съвета остава, на дежурство, но без заповедите на Военачалника няма да действат. Може да се предположи, че до вечерта верността ще надделее и всеки отряд ще се върне при своя господар. Познатите ни правила временно са отменени, след като Съветът е отслабен, а Военачалникът — посрамен. — Аракаси сви рамене. — Няма никакъв закон, освен закона на силата.
Мара се смрази. Стаята изведнъж й се стори помръкнала. Плесна на слугите да запалят светилниците и да донесат вечеря и каза:
— Люджан трябва да чуе това. Мислиш ли, че може да ни нападнат?
Аракаси въздъхна.
— Кой може да знае? Навън цари безумие. Но ако рискувам с предположение, вероятно сме в безопасност за нощта. Ако Господарят на Минванаби е оцелял от разрушенията, най-вероятно се крие в жилището си като нас, отчита загубите си и чака вест, че здравият разум се е върнал на улиците.
Слугата дойде бързо. Люджан влезе с него. Мара посочи на Бойния водач да седне и нареди да налеят чоча. Отпи от горещата течност, докато Люджан увещаваше Аракаси да намаже раната му с мехлем. Щателното описание на воина на забрали рани беше достатъчно да уплаши и най-храбрия, а храбростта на Аракаси произтичаше главно от упоритост. Обзета от съжаление към навъсения си Главен шпионин, но не чак толкова, че да му позволи да се измъкне, без да го превържат вещите ръце на Люджан, Мара реши да се намеси.
— Ако Алмечо отнеме живота си, трябва да се свика Съветът.
— Да. За избор на нов Военачалник. — Аракаси си взе питка с месо и отхапа.
— Всеки, който присъства на избора, ще поеме тежки рискове — каза Люджан. — Няма ясен приемник на титлата.
Но тази опасност, колкото и да беше явна, не беше най-лошата.
— Ако изобщо някога присъствието на Акома на съвета бъде наложително, то ще е за избор на приемника на Алмечо — каза Мара. — Само петима Господари командват достатъчно воини, за да съперничат за титлата, и един от тях е Десио от Минванаби. Не трябва изобщо да се допусне претенцията му да успее.
— Ти сключи сделки, господарке — вметна Аракаси. — Спечели достатъчно обещани гласове, за да може да наложиш влияние. Но след като обичайният ред е съборен, смееш ли да разчиташ, че ще присъстват благонадеждни хора? Смееш ли да рискуваш?
— Не може да има по-голям риск от това Десио да облече бялото и златното — отвърна уморено Мара.
— Възможно ли е да се случи това? — попита Люджан.
— При нормален ход на събитията, не. Но сега…? — Началникът на шпионите сви рамене. — Тази сутрин можеше ли някой от нас да допусне, че е възможно управлението на Алмечо да свърши с позор до залез-слънце?
Нощта зад прозореца сякаш изведнъж стана повече от тъмна. Заплашена от трупащите се страхове, Мара закопня за утешителната прегръдка на Кевин. Но той беше навън с воините и помагаше да поправят съборената на места от земетресението ограда. Миламбер обаче беше счупил не само камъни и глави в опълчването си на Военачалника. Деянието му беше подронило цялата йерархия в империята и прахта щеше да се сляга още дълги дни.
— Изглежда, ще трябва да сме готови за всякаква възможност — заяви твърдо Мара. — Аракаси, ще ни трябваш в града. Бъди в течение на всякакви слухове. Скоро силите в империята ще променят курса си и ако не сме очертали грижливо пътя си, може да бъдем съкрушени в задкулисната игра.
Последва напрегната и безсънна нощ. Древното жилище в Кентосани не беше нападано от столетия, но воините трябваше да са сигурни, че портите и всички подходи ще удържат на атака.
От града се носеха звуци от улични боеве, по улиците се чуваха бягащи стъпки. Дали бяха хора, бягащи от крадци, или убийци, пратени да намушкат врагове — никой зад сигурното укритие на стените не смееше да отвори портите, за да разбере.
Три часа след свечеряване Ударен водач Кенджи се върна с рана от меч в рамото и с накълцана от тежък бой кожена броня. Намери Мара в кухнята, увлечена в разговор с Джикан за хранителните запаси при положение на обсада.
— Саджайо бяха пометени от тълпата — докладва Кенджи и се намръщи от болка, щом посегна да развърже бронята си.
— Недей — каза Мара. — Ще повикам някой роб да ти помогне.
