— Винаги — отвърна Аракаси с дълбока въздишка. — Имам новини, ако благоволиш да ги чуеш.
— По-късно. Сега иди да си починеш.
Аракаси се обърна и тръгна. Пружиниращата му стъпка се оживи, щом забърза по пътеката, гърбът му се изправи.
— Как разбра, че е невинен, господарке? — попита Патрулният водач.
Мара сви рамене.
— Не съм. Но го погледнах и си спомних страхотната вещина в работата му. — Зарея умислен поглед в далечината. — Смяташ ли, че ако такъв човек искаше да съм мъртва, щеше да се издъни? Ако беше агент на Тасайо или на някой друг, натамито на Акома нямаше да съществува. В това съм убедена. Тъй че му вярвам.
Аракаси дойде да докладва, когато вечерният здрач вече загръщаше градината с мантия сребристозелена светлина. Главният шпионин се беше нахранил и изкъпал и носеше халат на слуга, вързан с пояс в зеления цвят на дома. Сандалите му бяха вързани с безукорно съвършенство и косата му бе току-що подстригана. Мара забеляза тези подробности, докато той се покланяше, а други слуги минаваха тихо около нея и палеха лампите.
Аракаси се изправи и каза притеснено:
— Господарке, вярата ти в мен не е неуместна. Казвам отново, както го направих веднъж, че бих искал да видя враговете ти мъртви и имената им заличени. От момента, в който се заклех пред вашето натами, съм изцяло Акома.
Мара прие уверенията му с деликатно мълчание. После плесна с ръце и нареди да донесат плодове. След като двамата с Началника на шпионите отново останаха сами, каза:
— Никога не съм поставяла под въпрос верността ти.
Аракаси се намръщи и удари в сърцевината на проблема.
— За мен е важно като живота ми, че не си. — Погледна я откровено. — Лейди, ти си една от малкото владетели в тази империя, които мислят отвъд древните традиции, и си единствената готова да им се опълчи. Някога ти служех заради споделената омраза към Минванаби. Но това се промени. Служа само на теб.
— Защо?
Аракаси махна нетърпеливо с ръка.
— Защото не се боиш от промяна — отбеляза той. — Тази дръзка черта ще те отведе далече, може би дори ще направи домът ти велик за дълги години. — Замълча и се усмихна удивително искрено. — Искам да съм до теб, да съм част от това извисяване във властта. Властта сама по себе си не ме интересува. Но това, което може да се направи с нея — тук признавам, че изпитвам срамна амбиция. Предстоят ни времена на велика промяна, а тази империя е стояла затънала в старите си порядки от твърде много векове. — Въздъхна. — Не знам какво може да се направи, за да се промени съдбата ни, но през над петдесетте си години живот не съм срещал друг владетел, по-способен да осъществи реформа.
Мара тихо издиша. За първи път, откакто бе срещнала този човек, разбра, че е пробила през сдържаността му. Най-сетне виждаше истинския мотив, който тласкаше най-загадъчния й съветник. Майстор на заблудата, сега Аракаси седеше пред нея оголен от всякаква заблуда. Лицето му издаваше копнежа на възбудено момче, а наред с това тя виждаше, че той държи дълбоко на нея и че е готов да й предложи всичко, което поиска. Най-сетне убедена в думите на Накоя, че съществуват граници, отвъд които никой владетел не бива да настоява за предаността на едно вярно сърце, тя се усмихна и с възможно най-небрежния тон каза:
— Спомена, че имаш новини?
Очите на Аракаси заискриха, изпълнени с внезапно въодушевление. Той си взе резенче плод и започна:
— Магьосниците са били много залисани със свой собствен план, изглежда. Слуховете са интригуващи и почти невъобразими.
Мара се отпусна с облекчение на възглавничките и му махна да продължи.
Аракаси довърши хапката с изискано глътване и облиза зъбите си.
— Много е провокиращо за мисълта. Според мълвата десет Велики от Събранието отишли през разлома на Мидкемия с три хиляди воини на Канацаваи. Имало е битка и има всевъзможни спекулации за причината й. Според някои императорът е пожелал да отмъсти на Островния крал за вероломния провал на мирните преговори. — Главният шпионин вдигна ръка, за да спре нетърпеливите й въпроси. — Не това е невероятният мотив. Според други — лица на благонадеждни постове — магьосниците са повели война срещу Врага.
Мара го погледна озадачено.
— Срещу Врага — повтори Аракаси. — Онзи от митовете преди Златния мост. Учителите ти не може да не са ти ги казвали, като си била малка.
Тя си спомни онези истории и бавно я осени.
— Но това са приказки! — възрази, но все пак се озърна към лампите, сякаш сенките, които хвърляха, можеше изведнъж да са станали по-големи и по-тъмни. — Измислици.
Аракаси поклати глава, озадачен и възбуден в същото време.
— Така си мислехме. Но кой може със сигурност да предположи какви врагове биха могли да предизвикат Великите, особено след като ренегатът, Миламбер, е замесен в събитията? Митовете са по-стари от историята, древни са като имената на братята, основали Петте фамилии. Как можем да преценим кое е истина в онова отдавнашно и далечно минало?
Изведнъж обезпокоена, Мара прехапа устна.
