— Канацаваи са замесени, така ли? Значи можем да разпитаме какво е станало, щом получа вест от лорд Камацу. — Мислите й се плъзнаха напред. — Бихме могли да предположим, че заповедта на императора за Съвета е съобразена с действията на магьосниците.
— Така предполагам и аз. — Аракаси си взе още едно резенче плод. — Но това са разсъждения. Източниците ми най-близо до Небесната светлина намекват, че може би се водят преговори за размяна на пленници между империята и Островното кралство.
— Значи разломът е отворен!? — възкликна Мара.
С право приписал това на някаква загриженост, свързана с любовника й варварин, Аракаси леко се покашля.
— Нищо от това, което казвам, не е публично. Но изглежда, че ако отново помолиш за изслушване на подходящите места, най-сетне би могла да спечелиш изгоди от търговските си права с Мидкемия, господарке. Ще проуча проблема и ще се опитам да открия повече факти.
Мара го погледна с безмълвна благодарност.
— Заради Кевин — промълви тя. — Той не заслужава да остане роб.
И отърсила се сякаш от изтезанията на невидими призраци, смени темата:
— Ако властта продължи да се измества от Съвета, ще има вълнения. Минванаби ще консолидират съюзниците си и ще се опитат да възродят поста Военачалник.
Въздъхна, намръщи се и добави:
— Ще е хубаво, ако всички доживеем да се порадваме на печалбите от изключителните ми търговски права. — Очите й се присвиха. — Каза, че си поръчал шпионите под покрива на Тасайо да бъдат убити. Защо тогава нашият враг все още диша?
— Ръката ми не е достатъчно дълга да стигне под покрива на Тасайо и да вземе главата му. Но слугите му? Те са съвсем друга работа.
И в меката лятна нощ, под блясъка на фенери и звезди, й разказа.
Слугите бяха открити в ямата в една от зеленчуковите градини, използвана понякога за погребения. Хвърляха там само обезчестените, без никакви ритуали, а ямата беше далече и миризмата от разлагането не можеше да лъхне отвъд слугинските жилища. Петте трупа бяха без глави и когато момчето, което ги откри, докладва на един от старите надзиратели, той веднага осъзна, че господарят трябва да бъде уведомен. С треперещи колене и присвил в ужас побелялата си глава, забърза да го съобщи на хадонрата Мургали.
Хадонрата на Минванаби седеше изгърбен над счетоводни плочки, струпани опасно високо, и полагаше всички усилия да остане незабележим. Цялото домакинство бе усетило гнева на Тасайо, след като засадата му не бе успяла. Мургали изслуша новината и изруга, щом осъзна важността й. Този въпрос не беше нещо, което смееше да пренебрегне.
— Върви си — заповяда той на слугата. — Нареди да извадят телата от градината и да ги положат в празна спалня.
Щом старецът излезе, Мургали се надигна уморено. Разтърка страдащата си от артрит китка, обу най-меките си пантофи и колкото може по-безшумно заситни да потърси Инкомо. Първият съветник на Минванаби беше може би единственото лице, което можеше да се обърне към Тасайо безнаказано. Докато минаваше покрай детската, цъкна с език. Дори децата бяха кротки, сякаш и те усещаха гнева на баща си.
Инкомо също не бе доволен от прекъсването. Седеше в банята си и една робиня, на четвърт от годините му, търкаше със сюнгер жилестия му гръб.
— Това е крайно ненавременно — измърмори Първият съветник на срамните си части.
Мургали закима съгласен.
— Наистина крайно. Труповете ги полагат в една празна спалня. Господарят може да ги огледа там.
После, докато Инкомо се надигаше тежко от ваната, за да го избършат, хадонрата реши, че е удобен момент да се измъкне.
Оставен сух, гол и да отнесе вестта сам, Инкомо почна да ругае, ядосан, че няма да има време да се позабавлява с робинчето с гъбата. Върза свиления си колан на бърз, злобен възел и тръгна да подири своя лорд и господар.
Диренето го отведе от трапезариите през голямата зала, покрай многобройните заседателни зали, през личния кабинет на Тасайо, скрипториума и залата за упражнения. Накрая се озова на стрелковия полигон, разположен чак в другия край на гвардейските казарми. Вече бе запъхтян и потен все едно не беше излязъл току-що от банята.
Облечен в лек копринен халат и с нелепо очукан шлем на главата, Тасайо пусна седем стрели в бърза последователност. Те се забиха със свръхестествена точност в центъра на малък щит, боядисан като мишена и вдигнат високо от разтреперан роб.
— Трупове — сопна се лордът на Минванаби. Натърти думата с нова стрела, която изсвистя между краката на роба и се заби в сухата пръст.
Робът потрепери от страх и се самозабрави — заотстъпва с пребледняло от ужас лице.
Изражението на Тасайо не се промени. Следващата му стрела порази нещастника в гърлото.
— Казвам им, казвам им да не мърдат! — Лордът щракна с пръсти и един слуга притича да вземе лъка и колчана. Тасайо смъкна ръкавицата за стрелба и кехлибарените му очи се извърнаха към Първия съветник. — Под „трупове“, предполагам, че имаш предвид шпионите на Акома?
Инкомо преглътна.
— Да, милорд.
— Пет, казваш — сопна се Тасайо. — Но ние знаехме само трима.
— Да, милорд.
Тасайо задърпа пръстите на лявата си ръка и всяка става изпука.
