Той изключва всичките технолайна в очилата. Те само го объркват — седнал да ми чете статистически данни за собствената си смърт, докато тя му се случва. Много постмодернистично. Време е да се потопи в Реалността като всички останали.
Дори и ченгетата от „Твърдата ръка на закона“ не биха стреляли с такава голяма пушка в тълпата, освен ако не е насочена право в целта или пък те са в отвратително настроение. Няколко сопола се стрелват покрай Хиро, вече толкова разлети, че причиняват единствено досада, плясват случайните зрители и ги увиват в лепкави тюлени воали.
Някъде между залата за триизмерни видеоигри и рекламната витрина, пълна със смъртно отегчени проститутки, погледът на Хиро се прояснява и той съзира чудо: изходът на надуваемия купол, където от вратата в хладния нощен въздух лъхат синтетичен бирен дъх и атомизирани телесни течности.
Лошите и хубавите неща се случват в бърза последователност. Следващото лошо нещо се случва, когато стоманена решетка пада и прегражда изхода.
По дяволите, какво толкова — сградата е надуваема! Хиро включва радара само за миг — стените сякаш се отдалечават и стават невидими. Сега той вижда през тях вдън стоманената гора отвъд. Не му отнема много време да открие паркинга, където е оставил мотора си, предполага се, под закрилата на въоръжения пазач.
Насочва се подвеждащо към публичния дом, а после хуква право към една гола стена. Тъканта на сградата е твърда, но катаната прорязва еднометрова дупка в него с едно-единствено плавно движение и той изскача през нея, понесен от струя зловонен въздух.
А после — след като Хиро яхва мотоциклета, новите южноафриканци се натоварват на всъдехода си, а „Твърдата ръка на закона“ се качват в лъскавите си черни служебни коли и всички вкупом нахлуват с рев на магистралата. После идва просто сцена с гонитби и преследвания.
Уай Ти е посещавала
Пратката не е кой знае какво — най-обикновен голям пощенски плик.
— Сигурен ли си, че не искаш да го пратиш по пощата? — пита тя типа, когато взема плика. Намира се в един от онези гадни офис паркове извън бърбклавите. Като бърбклав за скапани фирми, които си имат офиси, телефони и всичкото там, но май нищичко не вършат.
Разбира се, въпросът е саркастичен. Пощата не работи, освен във Федландия. Всички пощенски кутии са демонтирани и носталгичните откачалки си украсяват с тях апартаментите. Но в него има и шегичка, защото местоназначението всъщност е една сграда в средата на Федландия. Шегичката е: ако искаш да си имаш работа с Федералните, що не използваш скапаната им пощенска система? Не те ли е страх, че като пратиш нещо толкова невероятно тежкарско като Куриер, ще им паднеш в очите?
— Ми, такова, тука не идва поща, нали? — пита типът.
Няма смисъл да описва офиса. Няма смисъл дори да позволява на офиса да пълни очните й ябълки и да заема ценно паметово пространство в мозъка й. Флуоресцентни светлини и прегради със залепени по тях килими. Предпочитам килимът да си е на пода, благодаря. Цветна схема. Ергономични лайна. Начервени мацки. Мирис на копирна машина. Всичко е ново-новеничко, забелязва тя.
Пликът лежи на бюрото на типа. И него няма смисъл да го описваме. Следи от южняшки или тексаски акцент. Долният край на плика е успореден на ръба на писалището, на половин сантиметър от него, идеално центриран между лявата и дясната страна. Все едно тук е влязъл лекар и го е поставил на бюрото с пинсети. Адресиран е до: СТАЯ 968А, ПОЩЕНСКИ КЛОН М8-1569835, СГРАДА ЛА-6, СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.
— Искаш ли обратна разписка? — пита тя.
— Не е необходимо.
— Ако не успея да го доставя, няма начин да ти го върна, защото на мен тука всичко ми изглежда еднакво.
— Не е важно — казва той. — Според теб кога ще го занесеш?
— Най-много до два часа.
— Защо толкова дълго?
— Митница, пич. Федералните не са модернизирали системата си като другите, — поради което повечето Куриери са готови на какво ли не, за да избегнат доставки във Федландия. Но днес денят върви бавно, още не са се обадили на Уай Ти да извърши някоя секретна мисия за Мафията, а може и да уцели майка си в обедна почивка.
— А как се казваш?
— Ние не си казваме имената.
— Трябва да знам кой доставя тази пратка.
— Защо, нали каза, че не било важно?
Пичът се нервира.
— Добре де — казва той. — Зарежи. Само го достави, моля те.
Добре, тъй да е, казва си тя наум. И още много други неща казва наум. Този тип си е явен извратеняк. Толкова простичко, толкова открито: „Как се казваш?“. Я стига бе, пич.
Имената не са важни. Всеки знае, че Куриерите са взаимозаменяеми части. Просто някои са много по-бързи и много по-добри.
