Пичът е прав, тук, на деветия етаж, определено си е ченгеджийска централа. Всичките гадове с тъмни очила и напомадени коси, които някога сте виждали, до един са тука и от ушите на всички се спускат тънки спирални от жици в телесен цвят. Има и жени — по-страшни дори от мъжете. Какви неща може да стори една жена на косата си, само и само да изглежда професионалистка — не е за приказване! Защо просто не си сложат по една мотоциклетна каска? Нея поне можеш да свалиш.
Само дето никой от федералните — и мъже, и жени — не носи тъмни очила. Без тях те изглеждат голи. Все едно се разхождат по без гащи. Да гледаш тия федерални без огледалните им цайси е все едно да се нахакаш в момчешката съблекалня.
Доста лесно намира Стая 968А. По-голямата част от етажа представлява помещение, претъпкано с бюра. А всички истински номерирани стаи са разположени наоколо, с врати от орнаментно стъкло. Като че всичките гадове си имат собствени бюра — някои от тях се мотаят около писалищата, останалите търчат из залата и си спретват импровизирани конференцийки по бюрата на други гадове. Белите им ризи се отличават с болезнена чистота. Няма толкова кобури под мишниците, колкото е очаквала — всичките въоръжени федерални сигурно щъкат из едновремешните Алабама или Чикаго и се опитват да си конфискуват обратно парченца от територията на САЩ, превърнали се днес в „Купи и отлети“ и бунища за токсични отпадъци.
Тя влиза в стая 986А. Това е офис. Вътре има четирима федерални, същите като останалите, само дето тия са малко по-старички, четирийсет-петдесетгодишни.
— Нося пратка за тази стая — съобщава тя.
— Ти ли си Уай Ти? — пита началникът.
— Ти няма как да ми знаеш името — сопва му се тя. — Как така го знаеш?
— Познах те — отвръща той. — Познавам майка ти.
Уай Ти не му вярва. Но пък тия федерални си имат какви ли не начини за изнамиране на информация.
— Имаш ли роднини в Афганистан? — пита тя.
Пичовете се споглеждат, един вид „Ти разбра ли го това маце?“. Но това изречение не е предназначено за разбиране. Всъщност комбинезонът и дъската на Уай Ти са претъпкани с каква ли не апаратура за разпознаване на гласове. И когато пита „Имаш ли роднини в Афганистан?“, тя произнася кодова фраза — с нея нарежда на скритото си оборудване да се подготви, да се поразкърши, да се провери, да наостри електронни уши.
— Искате ли го тоя плик, или не? — пита троснато тя.
— Аз ще го приема — заявява началникът, докато става и протяга ръка.
Уай Ти прекосява стаята и му подава плика. Но вместо да го поеме, в последната минута той се хвърля напред и стисва ръката й над лакътя.
Вижда в другата му ръка отворени белезници. Той ги изважда и ги надява на китката й. Гривната се стяга и се закопчава над маншета на комбинезона.
— Съжалявам, Уай Ти, но се налага да те арестувам — казва той.
— Какво правиш бе, твойта мама? — възкликва Уай Ти. Тя дърпа свободната си ръка надалеч от бюрото, за да не може той да закопчее ръцете й заедно, но друг от федералните я сграбчва за китката и сега тя е разпъната като въже между двамата здравеняци.
— Мъртви сте, да знаете — заканва се тя.
Всички се усмихват, все едно си падат по мацки куражлийки.
— Мъртви сте, да знаете — повтаря тя.
Това е ключовата фраза, която цялата й апаратура очаква да чуе. Когато я произнася за втори път, всичките й средства за самозащита се включват, което наред с другото означава и няколко хиляди волта електрически ток с радиочестота, който изведнъж нахлува във външната страна на белезниците й.
Главният федерален зад бюрото изсумтява от дъното на търбуха си. Той изхвърча встрани — цялата му дясна страна се гърчи спазматично, спъва се в стола си и се размазва се в стената, като си трясва главата о мраморния перваз на прозореца. Тъпакът, който я дърпа за другата ръка, се изпъва като качен на невидим уред за мъчения, случайно зашлевява един от типовете по лицето и кръвта на онзи нахлува в главата. И двамата се тръшват на пода като чувал, пълен с бесни котки. Останал е един-единствен тип и той си бърка под сакото за нещо. Тя пристъпва към него, замахва с ръка и крайчецът на оковите забърсва врата му. Това е просто ласка, но все едно го фрасват с две ръце с дръжката на електрическата брадва на сатаната. Смрадливата течност потича нагоре-надолу по гръбнака му и изведнъж той се пльосва върху два смотани дървени стола, а пистолетът му се върти на пода като пумпал.
Тя сгъва китка по един определен начин и палката изпада от ръкава в дланта й. Гривната на белезниците, която виси от другата страна, ще й върши същата работа. Изважда също и кутията Течни стави, отваря капака и наглася пръскалото на спрея на широк обхват.
