Един от федералните гадове се оказва достатъчно любезен, че да й отвори вратата. Той влиза в стаята с изваден пистолет, подкрепен от още дузина души, дотърчали от големия офис, и тя ги облива с „Течни стави“. Люсссс — като мухозол. Трясъкът на сгромолясващи се върху пода тела прилича на тътена на тъпан. Тя открива, че скейтбордът й няма проблеми с преминаването през проснатите им тела, а после изскача навън. Типовете се стичат отвсякъде, невероятно много са, тя продължава да натиска с пръст натиснатия бутон с насочен право напред стрей и копае с крак пода, набирайки скорост. „Течни стави“ действа като химически течен клин. Тя се плъзга по килим от тела. Някои федерални са достатъчно пъргави, че да се стрелнат изотзад в опит да я хванат, но тя държи палката в готовност — палката превръща нервните им системи за няколко минути в намотки от нажежена бодлива тел, но иначе не бива да оказва други ефекти.
Изминала е около три четвърти от пътя през офиса, когато „Течните стави“ свършват. Но ефектът продължава още секунда-две, защото хората се боят от тях и продължават да се дърпат, макар и нищо да не излиза от флакона. После неколцина се досещат и допускат грешката да се опитат да я грабнат за китките. Тя трясва единия с палката, а другия — с електрическите белезници. После — бум през вратата и изскача на стълбището, като оставя подире си четирийсетина жертви. Така им се пада — дори не се опитаха да я арестуват като джентълмени.
За пешака стълбището е препятствие. Но не и за умните колела — те просто заприличват на четирийсет и пет градусова ъглова рампа. Малко друса, особено когато вече е слязла на втория етаж, и върви прекалено бързо, но определено е възможно.
Късмет: едното от ченгетата на първия етаж току-що отваря вратата на стълбището, без съмнение разтревожен от симфонията от алармени звънци и бръмчене, започнала да се смесва в плътна стена от истеричен звук. Тя профучава покрай него. Той протяга ръка в опит да я спре, улавя я за китката и й нарушава равновесието, но този скейтборд е много милозлив и достатъчно умен, че да забави малко ход, когато центърът на тежестта й попада на неправилно място. Съвсем скоро дъската отново се намира под нея и тя пресича радикално фоайето с асансьорите, прицелена право в дъгата на детектора за метал, отвъд която сияе ярката дневна светлина на свободата.
Старият й приятел, ченгето, скача на крака и реагира достатъчно бързо, че да разпери ръце и крака и да препречи входа на детектора. Уай Ти се преструва, че се е устремила право към него, а сетне в последната секунда изригва скейтборда встрани, натиска с крак един от ключовете, свива крака под себе си и скача нагоре. Прехвърча над масичката, дъската преминава под нея и секунда по-късно тя каца отгоре й. Залита, възстановява равновесието си и вече е във фоайето, устремена към входната врата.
Сградата е стара. Повечето врати са метални. Но има и няколко въртящи се врати — огромни стъкла.
В началото трашърите понякога по невнимание се нахакваха в стъклените стени и това създаваше проблем. Проблемът стана още по-голям, когато се почна тая работа с Куриерите и трашърите започнаха да прекарват много повече време в опити да преминат бързо през обстановка тип делова, където стъклените врати се смятат за най-уместното нещо. И тъкмо затова на скъпите скейтборди, а този определено е такъв, могат да ви монтират и допълнително обезопасяване — Прожекторът на шокова вълна тип „остър конус“ РадиКС. Включва се веднага, което е добре, но може да се използва само еднократно (задейства се с енергия от експлозивен заряд). После трябва да занесете дъската в магазина да ви го сменят.
До него се прибягва в спешни случаи. Строго при паника. Но това си е гот. Уай Ти се уверява, че се е прицелила право в стъклената въртяща се врата и натиска с крак нужния ключ.
Това е — Господи! — все едно си опънал брезент над стадион, за да го превърнеш в гигантски тамтам, а после си връхлетял върху него с „Боинг 747“. Тя усеща как вътрешните й органи се преместват с няколко сантиметра. Сърцето й си разменя мястото с черния дроб. Подметките на краката й изтръпват и започват да я смъдят. А тя дори не се намира на пътя на ударната вълна.
Стъклото на въртящите се врати не се напуква и не пада на пода, както си го е представяла. То е буквално издухано от рамката — руква навън и се изсипва по входните стъпала. Миг по-късно — и тя.
Абсурдната каскада от бели мраморни стъпала на входа на сградата й дава още по-голям тласък. Когато стига тротоара, вече е набрала такава скорост, че може да изхвърчи чак до Мексико.
Прелита през широкия булевард, прицелила мерника си в митническия пост на четиристотин метра оттам — ще се наложи да го прескочи. Нещо й подсказва да погледне нагоре.
