Взривът е като един-единствен удар по тъпан, който идва отвсякъде едновременно. Хиро го усеща как излиза от водата и разтриса краката му. Няма пламъци и облаци дим, а нещо като двоен гейзер, който се стрелва изпод „Кралицата на Кодиак“ и запраща нагоре потоци бяла, вряща вода — като разперени крила. Крилата рухват изведнъж надолу, и „Кралицата на Кодиак“ устремно пропада надолу във водата. Надолу и все по-надолу.
Всички търчащи по кея мъже изведнъж замръзват на място.
— Сега — измърморва оня с бинокъла в ревера си.
По кея избухват по-слаби взривове. Целият пристан се мята и гърчи като змия във водата. Особено един сегмент — онзи, на който се намират големите клечки — се люшка и клатушка яростно. И от двата му края бълва дим. Откъснал се е от останалата част на пристана.
Всички на понтона залитат в една и съща посока и се строполяват, когато той отскача странично и започва да плава, изтръгнат от върволицата. Хиро вижда как кабелът за теглене се издига над водата, изпънат докрай, дълъг около шест метра. Води към една малка открита лодка с голям мотор, която в момента излиза от пристанището.
На сегмента има още дузина бодигардове. Единият преценява положението, прицелва калашника си над водата към теглещата ги лодка и мозъкът му гръмва. На горната палуба на „Коулуун“ има снайперист.
Всички останали бодигардове хвърлят оръжието си във водата.
— Време е за пета фаза — обявява мъжът със стъкленото око. — Шибана мощна закуска.
Когато двамата с Хиро сядат отново в трапезарията, „Коулуун“ вече се е откъснал от кея и е поел надолу по фиорда — следва курс, успореден на малката лодка, теглеща сегмента. Докато се хранят, те могат да гледат през прозореца над стотината метра открито море и да следят сподирящия ги сегмент. Сега всички големи клечки и бодигардове са си седнали на гъзовете и поддържат центъра на тежестта си ниско, защото сегментът подскача гадно.
— По-далече от сушата вълните стават все по-големи — обажда се мъжът със стъкленото око. — Мразя ги тези гадории. Искам само закуската ми да е достатъчно дълга, че да й туря за похлупак един обяд.
— Амин — завършва Ливио и натрупва още бъркани яйца в чинията си.
— Ще ги вземете ли тия на борда? — пита Хиро. — Или просто ще ги оставите да си повисят там?
— Майната им. Нека им измръзнат гъзовете. Тогава, като ги качим на този кораб, вече ще са готови. Няма да се съпротивляват много. Може дори да ни заприказват.
Като че всички са изгладнели. Известно време всеки просто нагъва. След малко мъжът със стъкленото око стопява леда, като обявява, че храната била страхотна, и всички се съгласяват. Хиро схваща, че сега вече може да се говори.
— Чудех се защо се интересувате от мен, пичове — Хиро смята, че е винаги добре да си наясно, щом е замесена Мафията.
— Всичките сме в една и съща щастлива банда — заявява мъжът със стъкленото око.
— И коя е тази банда?
— Бандата на Лагос.
— Ъ?
— Е, всъщност бандата не е негова. Но той я събра. Беше ядрото, около което се оформи.
— Как така, и защо, и за какво говориш?
— Добре. — Той бутва чинията, сгъва салфетката и я оставя на масата. — Лагос ги имаше тия идеи… идеи за какво ли не.
— Това го забелязах и аз.
— Той имаше хранилища информация навсякъде, всичките на различни теми. Хранилища, в които наливаше знания от цялата шибана световна карта и ги навързваше. Беше ги складирал тук-там из Метавселената и чакаше информацията да влезе в работа.
— Повече от едно хранилище?
— Предполага се. Е, преди няколко години Лагос се свърза с Л. Боб Райф.
— Така ли?
— Да. Разбираш ли, за Райф работят цял милион програмисти. Беше го прихванала параноята, че му крадат данните.
— Знам — слагал е подслушвателни устройства в къщите им и тъй нататък.
— Причината да го знаеш е, че си го намерил в хранилището на Лагос. А причината Лагос да се напъне да го провери е, че е правил пазарно проучване. Търсел е някого, който да му бутне яки мангизи за онова, което е закопал в хранилището Бабел/Инфокалипсис.
— И е смятал — заключава Хиро, — че на Л. Боб Райф някои вируси могат да му влязат в работа.
— Точно така. Виж, аз изобщо не ги разбирам всички тия лайна. Но според мен той е намерил някакъв стар вирус или нещо подобно, прицелен в елитните мислители.
— Технологичното свещеничество — обяснява Хиро. — Инфократите. Този вирус е помел цялата инфокрация на Шумер.
— Както и да е.
— Това е лудост — отсича Хиро. — Все едно, като откриеш, че подчинените ти крадат химикалки, да ги изкараш навън и да ги разстреляш. Той не би могъл да използва вируса, без да унищожи разума на всичките си програмисти.
— В оригиналната му форма, да — вмята мъжът със стъкленото око. — Но работата е там, че Лагос е искал да проучи този вирус.
— Проучване за информационната война.
— Бинго. Искал е да изолира това нещо и да го модифицира, за да може то да се използва за контролиране на програмистите, без да им взривява мозъка.
— И получи ли се?
