Понякога, ако вятърът духа в правилната посока и се намъкнеш във въздушния джоб зад движещ се с бясна скорост камион с осемнайсет колела, дори не ти трябва да се закачаш. Вакуумът, като мощна прахосмукачка, те всмуква. Можеш цял ден да си висиш там. Но ако се издъниш, изведнъж се оказваш сам и безпомощен в лявото платно на магистрала, влачещ подире си конвой от големи камиони. И също толкова зле, ако се поддадеш на неговата мощ, той ще те всмуче направо под калниците, ще станеш на грес и никой няма и да разбере. Това се нарича Вълшебният харпун-прахосмукачка. Той напомня на Уай Ти за развитието на живота й след онази съдбовна нощ на пица-приключението й с Хиро Протагонист.
Харпунът й не може да пропусне целта, когато тя се изстрелва по магистралата за Сан Диего. Дори и най-леката и най-боклучава китайска „икономична кутийка“ от пластмаса и алуминий може да я дръпне здравата. Хората не се ебават с нея. Завоювала си е пространство на платното.
Сега ще си има много работа. Ще трябва да прехвърли голяма част от задачите на Роудкил. А понякога, само за важни бизнес-уговорки, ще трябва да се регистрират в някой мотел някъде — точно както правят истинските бизнесмени. Напоследък Уай Ти се опитва да научи Роудкил да я масажира. Но той никога не стига по-далеч от лопатките й — стигне ли дотам, се изпуска и почва да се прави на Големия мъжкар. Което по някакъв начин е мило, все пак. Пък и дават ли ти, вземай, тъй де.
Това не е най-прекият път до Грифит парк, по никой начин, но това иска от нея Мафията: да вземе шосе 405 чак до Долината, а после да подходи от онази посока — тъкмо посоката, от която обичайно би дошла. Каква параноя ги тресе. Големи професионалисти са.
Отляво се появява летището. Отдясно мярва склада, където онзи мекушавец, нейният партньор, вероятно се е наврял в компютъра си. Лъкатуши из сложните течения на трафика около летище „Хюз“, което сега е частен преден пост на Големия Хонконг на Господин Ли. Продължава покрай летище Санта Моника, което неотдавна бе закупено от Глобалната сигурност на Адмирал Боб. Цепи напряко през Федландия, където майка й всеки ден ходи на работа.
Навремето Федландия се състоеше от Болницата на ветераните и още няколко федерални сгради. Сега се е сгъстила до бъбрековидно бонбонче, увито около шосе 405. Оградена е отвсякъде с бариера — плътна ограда от телена мрежа, зигзаговидна тел, между сградите — купчини отломки и бетонни бариери. Всички сгради във Федландия са огромни и грозни. Около плинтовете им сноват човешки същества с вълнени дрехи в цвят на влажен гранит. Те са мършави и черни под бялото величие на зданията.
От отсрещната страна на федландската бариера, отдясно, се вижда Калифорнийският университет, който сега е управляван съвместно от японците, Големия Хонконг на господин Ли и няколко големи американски корпорации.
Хората разправят, че там, отляво, в „Пасифик Палисейдс“, над океана се издига голяма сграда, в която се намира главният щаб на Централната Разузнавателна Корпорация за Западното крайбрежие. Скоро — като например утре — тя ще отиде там, ще открие тази сграда, може би само ще мине покрай нея и ще махне. Има да казва на Хиро страхотни неща. Страхотни сведения за Чичо Енцо. Хората ще платят милиони за тях.
Но в сърцето си вече усеща бодването на съвестта. Тя знае, че не може да цунка Мафията и после да я изпорти. Не защото я е страх от тях. А защото й имат доверие. Държаха се любезно с нея. А и кой знае, от това може да излезе нещо. По-добра кариера, отколкото би могла да направи в ЦРК.
Не са много колите, отбиващи към Федландия. Майка й го прави всяка сутрин, както и още неколцина Федерални. Но всички Федерални ходят на работа рано и остават до късно. При тях това е въпрос на лоялност. За Федералните лоялността е фетиш — тъй като нито печелят много пари, нито са на почит и уважение, трябва да докажеш, че си лично обвързан и че не ти пука за лъскавите неща.
Пример от този род: Уай Ти не е сменяла колата още от летището насам. На задната седалка седи арабин. Бурнусът му плющи по вятъра от отворения прозорец. Климатикът не работи — един таксиджия от Ел Ей не изкарва достатъчно пари, че да си купи Хлад-фреон на черно. Типично: само Федералните биха накарали посетител да вземе мръсно такси без климатик. Естествено, таксито завива по отклонението с пътепоказател „СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ“. Уай Ти се откача и лепва харпуна на един камион за Долината.
Върху огромната федерална сграда се спотайва групичка Федерални с уоки-токита, тъмни очила и якета с надписи ФЕД, насочила дълги обективи към предните стъкла на колите, минаващи по булевард Уилшайър. Ако сега беше нощ, тя сигурно щеше да види как лазерен скенер заиграва по баркода на номера на таксито, когато то завива по отклонението за САЩ.
