Майката на Уай Ти й е разказала за тези типове. Те са Общата Операционна Команда на Изпълнителния Клон, ООКИК. ФБР, полицията, Тайните служби и Специалните сили — всички те все още имат претенции за някаква отделна идентичност, както навремето Армията, Флотата и Въздушните сили, но всички те са под командата на ООКИК, всичките вършат едно и също и са повече или по-малко взаимозаменяеми. Извън Федландия всеки ги знае като Федералните. ООКИК претендира за право да ходи навсякъде и по всяко време в първоначалните граници на Съединените американски щати без разпореждане и дори без основателно извинение. Но всъщност те се чувстват у дома си единствено тук, във Федландия, втренчени над дулото на телефото обектив, микрофон-пистолет или снайпер. Колкото по-дълго е дулото, толкова по-добре.
Долу под тях таксито с арабина на задната седалка забавя ход до субсветлинна скорост и обикаля по лъкатушния слаломен курс между бетонни бариери с гнезда за петдесеткалиброви картечници, разположени на стратегически интервали. Спира пред ТПГ съоръжение и възсяда зейнала яма, пълна с момчета от ООКИК с кучета и мощни прожектори, чиято задача е да й погледнат под полата за бомби или ЯБХИ (ядрени-биологични-химични-информационни) агенти по шасито. Междувременно шофьорът слиза и отваря предния и задния капак, така че други Федерални да ги огледат. Един Федерален се залепва за прозореца на арабина и го подлага на строг разпит.
Казват, че в столицата всички музеи и паметници са взети на концесия и превърнати в туристически парк, от който сега идват около десет процента от правителствените приходи. Федералните може би сами управляват концесията и вероятно задържат по-голямата част от общата печалба, но не е там работата. Става въпрос за философия. За завръщане към основите. Правителството трябва да управлява. Това не ви е развлекателната индустрия, нали? Оставете развлеченията на хаховците от Индустрията — хора с дипломи за степ-танцьори. Федералните не са такива. Те са хора сериозни. Със сериозно образование. Президенти на студентски съвети. Председатели на дискусионни клубове. От онези хора с характер, които носят тъмен вълнен костюм и закопчана догоре яка, дори и когато температурата е като в парник, над четирийсет градуса, а влажността е толкова гъста, че реактивен самолет да забуксува в нея. От онези хора, които се чувстват най у дома си от тъмната страна на еднопосочно огледало.
Понякога — за да докажат мъжеството си — момчетата на възрастта на Уай Ти отиват с коли в западния край на Холивуд Хилс, в Грифит Парк, избират си някое шосе и просто преминават напреки през него. Да преминеш оттам без драскотина много прилича на броенето на точки на бойното поле във Високите равнини — едното приближаване до опасността те прави повече мъж.
По дефиниция те никога не са виждали нищо друго освен вътрешните улички. Ако идеш в Грифит парк да купонясваш и видиш табела „БЕЗ ИЗХОД“, разбираш, че е време да тръгнеш на заден и да закараш татковата кола на заден чак до вкъщи, надул газта далеч отвъд пределите на тахометъра.
Естествено, веднага щом влиза в парка, Уай Ти вижда табела „БЕЗ ИЗХОД“.
Тя не е първият Куриер, изпълняващ подобна задача. Чувала е разни неща за мястото, където отива. Това е тесен каньон, до който се стига само по този път, а на дъното му живее една нова банда. Всички им викат Фалабалите, защото те така си говорят помежду си. Имат си собствен език и той звучи като ломотене.
В момента обаче важното е да не се замисляш колко тъпо е всичко това. Вземането на точното решение, що се отнася до степента на важност, се е сринало нейде долу заедно с поемането на достатъчно ниацин и писането на благодарствено писмо до баба за подарените хубави перлени обеци. Единственото важно нещо сега е да не се навеждаш.
Редица от картечни гнезда бележи границата на територията на Фалабала. Според Уай Ти са се престарали. Но пък и тя никога не е била в конфликт с Мафията. Раздава го хладно, приближава се нехайно към бариерата с около петнайсет километра в час. Ако ще се побърква и панира, то ще е тука. Вдигнала е високо факс-копие от документ на РадиКС с емблемата — кибернетична репичка, с който заявява, че тя наистина е дошла да вземе важна пратка, честно. На тези пичове подобни номера не им минават.
Но не щеш ли, номерът минава. Махат от пътя й огромната изкривена намотка от лента-бръснач, просто ей така, и тя се плъзга вътре, без да забавя ход. И точно тогава разбира, че всичко ще бъде наред. Тези хора тук въртят бизнес като всички други.
Не й се налага да навлиза надълбоко в каньона. Слава Богу. Прави няколко завоя, излиза на открита площадка, заобиколена от дървета, и попада в нещо като лудница на открито.
Или събор на Хаховците, или нещо такова.
Тук има двайсетина-двайсет и пет души. Никой от тях не полага никакви грижи за себе си. Всичките са облечени с дрипави остатъци от нещо, което навремето е било бая прилично облекло. Половин дузина от тях са коленичили на паважа със здраво сключени длани и мърморят на невидими обекти.
