Той пристъпя напред-назад по деветметровата ос на стаята. От време на време забързва ход, вдига катаната за селендури над главата си, докато тя се насочва назад, после рязко замахва надолу и чупи китка в последния момент, така че тръбата спира във въздуха. После казва:
— Следващият!
На теория. На практика е трудно да спреш катаната за селендури, след като веднъж се задвижи. Но това е добра гимнастика. Предмишниците му приличат на намотки от стоманен кабел. Почти. Е, поне скоро ще заприличат.
Нипонците не си падат по тия глупости с продължението на замаха след удара. Ако фраснеш човек по темето с катана и не положиш никакво усилие да спреш острието, мечът ще сцепи черепа и вероятно ще свърши заклещен в ключицата или таза му. А после, насред средновековното бойно поле, с крак върху лицето на покойния ти противник ще се мъчиш да изтръгнеш острието, докато най-добрият му приятел тича към тебе с отмъстителен пламък в очите. Така че планът е рязко да спреш острието точно след удара, може би да му сцепиш кофата два-три сантиметра, после да вдигнеш рязко меча и да потърсиш друг самурай — оттук и „Следващият!“.
Хиро доста мисли за случилото се с Гарвана по-рано същата вечер, което до голяма степен изключва съня, и тъкмо затова се упражнява с катаната за селендури в три часа сутринта.
Разбира, че беше напълно неподготвен. Копието просто го връхлетя. Той го перна с меча. Случайно го удари точно в нужния момент и копието не го уцели. Но го направи почти без да мисли.
Може би така го правят великите воини. Нехайно, без да си тормозят ума с последиците.
Може би се самоласкае.
От няколко минути пърпоренето на хеликоптер се усилва. Макар че Хиро живее до летището, това е необичайно. Около летището не прелитат хеликоптери — това би предизвикало очевидни проблеми с безопасността.
Пърпоренето обаче все повече се усилва и накрая се превръща в оглушителен трясък. На този етап хеликоптерът е увиснал на около метър-метър и нещо над паркинга, точно срещу стаята на Хиро и Виталий. Хубав хеликоптер — корпоративен реактивен „чопър“, тъмнозелен, с незабележими обозначения. Хиро подозира, че на по-ярка светлина ще различи логото на охранителна фирма, най-вероятно „Защитната система на Генерал Джем“.
От хеликоптера изскача бледолик бял мъж, много силно олисял. Изглежда много по-атлетичен, отколкото биха ви подвели лицето му и общото му поведение. Той притичва през паркинга право към Хиро. Хиро си спомня тези типове от времето, когато баща му служеше в Армията — не ужасните ветерани от легендите и филмите, а най-нормални трийсет и пет годишни пичове, топуркащи насам-натам в тромави униформи. Този е майор. Името му, изписано на нашивката, е Клем.
— Хиро Протагонист?
— Същият.
— Хуанита ме изпраща да ви взема. Каза, че знаете името й.
— Знам го. Но не работя за Хуанита.
— Тя твърди, че вече работите.
— Много мило — казва Хиро. — Значи сигурно е нещо спешно?
— Според мен предположението ви е вярно — потвърждава майор Клем.
— Може ли още няколко минутки? Тренирах, трябва да изтичам до съседното помещение.
Майор Клем поглежда съседното помещение. Следващото лого по веригата е „СПИРКА «ПОЧИВКА»“.
— Ситуацията е сравнително статична. Можете да отделите няколко минути — заключава майор Клем.
Хиро има открита сметка в „Спирка «Почивка»“. За да живееш в склад, трябва да имаш такава сметка. Така че преминава транзит през приемната, където служителят чака на касата. Пъха членската си карта в един процеп и на компютърния екран светват три възможности за избор:
М
Ж
ЯСЛИ (УНИСЕКС)
Хиро натиска бутона „М“. После на екрана се изписва меню от четири възможности за избор:
СПЕЦИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ — ИКОНОМИЧНИ, НО ХИГИЕНИЧНИ
СТАНДАРТНИ ПОМЕЩЕНИЯ — СЪВСЕМ КАТО У ДОМА, МОЖЕ БИ МАЛКО ПО-ДОБРО
ПЪРВОКЛАСНИ ПОМЕЩЕНИЯ — ИЗИСКАНО МЯСТО ЗА ИЗТЪНЧЕНИЯ КЛИЕНТ
КЛОЗЕТ ГРАНД РОЯЛ
Налага се Хиро да потисне баналния рефлекс машинално да натисне „СПЕЦИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ“, каквито винаги използват той и останалите обитатели на склада. Вътре е почти невъзможно да не попаднеш в контакт с телесните течности на някой друг. Грозна гледка. Хич не е изтънчена. Вместо това — майната му, нали Хуанита ще го наеме? — натиска бутона за „КЛОЗЕТ ГРАНД РОЯЛ“.
Никога досега не е влизал тук. Прилича на неща, намиращо се на горния етаж на луксозно казино-небостъргач в Атлантик сити, където вкарват вкретенените възрастни от Южна Филаделфия, след като без да искат нацелят мега джакпота. Има си всичко, което един слабоумен комарджия би идентифицирал с лукса: позлатени кранчета, много лят псевдомрамор, плюшени завеси и иконом.
