— Спомена, че есеите смятали тениите за демони. Ако са знаели какво представляват вирусите, вероятно биха си помислили същото и за тях. А Лагос онази вечер ми каза, че шумерите нямали концепция за доброто и злото като такива.
— Правилно. Според Креймър и Майер съществуват добри и зли демони. Добрите носят физическо и емоционално здраве. Злите — дезориентация и най-различни физически и емоционални злини… Но тези демони почти не се отличават от болестите, които олицетворяват… а много от болестите звучат за модерното ухо като психосоматични.
— Тъкмо това казаха лекарите за Дей5ид — че болестта му най-вероятно е психосоматична.
— Нищо не зная за Дей5ид освен някои доста прозаични статистически данни.
— Все едно понятията „добро“ и „зло“ са били измислени от автора на легендата за Адам и Ева, за да обясни защо хората се разболяват и защо прихващат физически и ментални вируси. И затова когато Ева — или Ашера — накарала Адам да изяде плода на дървото на познанието, тя внедрила в света концепцията за добро и зло — т.е. метавирусът, създаващ вируси.
— Възможно е.
— И така, следващият ми въпрос е: кой е написал легендата за Адам и Ева?
— Това е източник на доста научни спорове.
— А какво смяташе Лагос? Или по-скоро — Хуанита?
— Радикалната интерпретация на Никълъс Уайът на легендата за Адам и Ева предполага, че тя всъщност е била написана като политическа алегория от второзаконниците.
— Мислех, че те са написали по-късните книги, не Сътворението.
— Вярно е. Но освен това те са съставили и редактирали по-ранните книги. Години наред се е предполагало, че книгите на Сътворението са били написани някъде около 900 година преди Христа или дори още по-рано — далеч преди появата на второзаконниците. Но по-скорошните анализи на речника и съдържанието предполагат, че е била подложена на мащабна редакторска намеса по време на Изгнанието, при властта на второзаконниците.
— Значи те може да са пренаписали по-ранен мит за Адам и Ева.
— Явно са разполагали с изобилие от възможности. Според интерпретацията на Хвидберг и по-късно на Уайът, Адам в неговата градина е иносказание за царя в неговото светилище и по-точно за цар Осия, управлявал северното царство, преди то да бъде завладяно от Саргон II през 722 година преди Христа.
— Завладяването, което спомена по-рано и което прогонило второзаконниците на юг към Ерусалим.
— Точно така. Значи „Едем“, което може да се разбира просто като юдейската дума за „наслада“, означава щастлива държава, в която е живял царят преди завладяването. Изгонването от Едем в суровите земи на изток е иносказание за мащабното изселване на израилтяни в Асирия след победата на Саргон II. Според това тълкуване царят е бил отклонен от праведния път от култа на Ел и свързваното с него почитане на Ашера — която обикновено е свързвана със змиите и чийто символ е дърво.
— И връзката с Ашера някак си е предизвикала поражението на царя, и затова, когато второзаконниците са пристигнали в Ерусалим, те пренаписали историята за Адам и Ева като предупреждение към владетелите на южното царство.
— Да.
— И вероятно затова, тъй като никой не ги е слушал, може би в хода на това са измислили концепцията за добро и зло — като въдичка.
— Въдичка ли?
— Термин от Индустрията. А какво се е случило после? Опитал ли се е Саргон II да завладее и южното царство?
— Неговият наследник Сенахирим се е опитал. Цар Езекия, владетелят на Южното царство, се подготвил трескаво за нападението — много засилил укрепленията на Ерусалим, подобрил снабдяването с питейна вода. Освен това е въвел серия религиозни реформи с трайни последици, които предприел под ръководството на второзаконниците.
— И как се получило?
— Войските на Сенахирим обкръжили Ерусалим. „И в същата нощ ангел Господен излезе, та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна, та отиде…“ Четвърта книга на Царете (или Втора книга на Царете), глава 19, стихове 35–36.
— Бас ловя. Та чакай да се изясним: второзаконниците чрез Езекия налагат върху Ерусалим политика на информационна хигиена и работят по градоустройството — спомена, че подобрили водоснабдяването?
— Заприщили всички извори и потоци, протичащи през земята с аргумента „Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?“ — Втора книга на Летописите, глава 32, стих 4. После юдеите прокопали около петдесеткилометров тунел в твърда скала, за да внасят водата зад градските стени.
— А после, веднага щом на сцената се появили войските на Сенахирим, всичките се натръшкали мъртви от нещо, което може да бъде изтълкувано като извънредно вирулентно заболяване, към което населението на Ерусалим очевидно имало имунитет. Хмм, интересно — чудя се какво ли е попаднало във водата им?
