Шерифът насочи фенерчето си към смачканата трева. На лицето му беше изписано дълбоко недоумение.
— Тайри! — дръпна го за ръкава Алекс. — Знаеш ли кой разполага с хеликоптер в този район?
— Да — бавно отвърна шерифът. — Проклетият ми брат!
В същия миг зажужа мобилният му телефон и той го откачи от колана си.
— Ало?
Краката му сякаш изведнъж се подгънаха.
— Какво?! Къде?
— Какво има? — тревожно го погледна Анабел.
Тайри изключи телефона и бавно огледа спътниците си.
— Беше човекът, когото изпратих да охранява Аби Райкър. Току-що е дошъл в съзнание.
— Какво означава това? — притеснено попита Алекс.
Тайри вече тичаше обратно към шосето.
— Означава, че са пипнали Аби! — извика през рамо той.
Нокс и Стоун поглъщаха закуската си в мълчание, правейки всичко възможно да имитират летаргията на останалите затворници, предизвикана от всекидневната доза дрога. Но очите им внимателно следяха всичко.
Седяха един срещу друг, за да наблюдават цялото помещение и да не допускат изненади. В края на храненето Нокс тихо се прокашля и изви очи вляво. Секунда преди удара Стоун вдигна таблата над главата си и палката шумно издрънча в твърдата пластмаса. В същия миг краката му направиха ножица около глезена на Менсън. Едрият мъж политна напред и се просна по очи върху масата. Разлетяха се чинии и пластмасови чаши. Двамата затворници в съседство на Нокс се озоваха на пода, заедно с надзирателя. В настъпилата суматоха Нокс ловко бутна подноса си с лакът и по главата на Менсън се посипаха макарони.
Когато останалите надзиратели обкръжиха масата, Стоун и Нокс седяха неподвижно, отправили замаяни погледи към купчината тела на пода. В очите им се четеше тъпо недоумение.
— Франк, какво правиш, по дяволите! — извика един от униформените, но Менсън се надигна, изблъска го и протегна ръце през масата, за да докопа Стоун. Но Нокс ловко го настъпи и той отново изгуби равновесие. Брадичката му влезе в болезнено съприкосновение с ръба на масата, на сантиметри от Стоун. В същия миг Нокс скочи от мястото си и застана между него и останалите надзиратели.
— Предпочитам да бъда по-далеч от този луд човек — обяви той.
Дори мъжете, които седяха на същата пейка, не видяха мълниеносното движение, с което лакътят на Оливър Стоун потъна в тила на Менсън. Когато униформените изблъскаха Нокс и се изправиха пред масата, Стоун вече се беше изместил към далечния й край и с недоумение наблюдаваше развоя на събитията.
Изпадналият в безсъзнание Менсън беше изнесен на носилка. Дори най-дрогираните затворници в залата се усмихваха.
По-късно сутринта Нокс и Стоун излязоха на разходка в карето. Никой не ги беше заподозрял за инцидента с Менсън, въпреки че Стоун получи една палка по главата заради прекалено шумното си мляскане.
— Силно ли го тресна? — тихо попита Нокс.
— Достатъчно силно.
— Стилът ти решително ми допада.
Край тях се плъзна Дони, дарявайки ги с широка беззъба усмивка и вдигнат палец. Пазачите горе се разхождаха по стената и наблюдаваха затворниците с бинокли и малки телескопи, закрепени на неподвижни стойки. Пушките им мрачно проблясваха. Демонстрация на възпиращата сила. Облегнат на бетонната стена, Стоун се питаше какво ли ще направи онзи надзирател. И как ще го направи.
Изправен до него, Нокс продължаваше да сканира карето.
Един младеж с оранжев комбинезон дриблираше с топката. Висок, строен, със стегнато тяло. И чернокож като повечето обитатели на затвора. Топката описа парабола, отскочи от таблото и младежът я посрещна във въздуха с грациозна добавка. Движенията му бяха бързи и точни, без никаква дезориентация. Дони май беше споделил и с други тайната на шибаните моркови. Стрелбата се оказа неточна. Топката се удари в ринга и отскочи към синята линия. Младежът се втурна след нея, а сърцето на Стоун пропусна един такт.
Но още преди да прекоси линията, чернокожият играч се сблъска с друг затворник. Телата им рухнаха на цимента, после бавно се изправиха. Намираха се малко отвъд синята черта. Зави сирена, снайперистите на вишките се прицелиха. Екна изстрел, но от друга посока. Пазачите започнаха да се озъртат.
В следващия миг един от затворниците нанесе силен удар на човека до себе си и той рухна с окървавен нос. Разнесе се нов изстрел, последван от пронизителния вой на сирените, към който се добавиха надзирателските свирки. Затворниците в средата на карето се разбягаха с ужасени викове. Двама надзиратели се опитаха да ги спрат, но бяха прегазени от тълпата. Фуражките и палките им бързо изчезнаха под стотици нозе.
Стоманени пръсти стиснаха китките на Стоун и Нокс.
— Обратно в килията, бързо! — заповяда тенекиен глас.
Само за миг Стоун успя да зърне лицето на възрастния надзирател — същият, който му беше кимнал. Той трескаво ги блъскаше към един от входовете на сградата.
Минаха покрай група зяпачи, която се беше оттеглила до стената и наблюдаваше развоя на събитията. Сред тях беше и ухиленият до уши Дони, който шумно насърчаваше побойниците.
Юмрукът на Нокс се заби в лицето му. Славният Дони, убиец на три невинни деца, рухна като подсечен на бетонната поляна.
