— Ей на това аз му викам отговорност! — възкликна агентът и продължи след Стоун.
Озоваха се във вътрешността на сградата. Надзирателят ги побутна нагоре по стълбите. Не след дълго влязоха в малка стая. Вратата щракна зад гърба им.
— Обърнете се!
Двамата се подчиниха.
Униформеният сръчно им щракна белезниците и веригите на глезените, след което ги завъртя към себе си.
— Не разполагаме с много време. Джош Кумс беше най-добрият ми приятел. Чух, че си помогнал на Уили.
— Вярно — кимна Стоун. — Но за съжаление той е мъртъв, Боб също. Сигурно си научил новината за взривената каравана.
Надзирателят кимна.
— Имаш ли представа защо?
— Дрога — отвърна Стоун и му предложи съкратената си версия за развоя на събитията, продължила не повече от трийсет секунди. — А Джош е бил убит, защото също е разкрил схемата.
— И аз си помислих нещо такова — призна човекът. — Чувам и виждам разни неща, но няма как да ги докажа. В едно обаче съм сигурен — вие двамата не сте прехвърлени тук от други затвори.
— Колко души от персонала мислят като теб?
— Двама-трима, не повече. Останалите Тайри ги държи в джоба си.
— Аз работя в ЦРУ, казвам се Джо Нокс — намеси се агентът. — Трябва незабавно да се свържеш с човек на име Маршъл Сондърс и да му обясниш къде съм. Телефонът му е… — Замълча и закова очи в лицето на Стоун. — Кажи му, че съм сам…
— Няма да ти позволя това! — тръсна глава Стоун.
— Я стига! Много неща преживяхме заедно! Ти ми спаси живота!
— И двамата познаваме Хейс — въздъхна Стоун. — Ако разбере, че си го предал, следващата ти спирка ще бъде някоя килия за изтезания в Афганистан, но едва ли ще си от хората, които водят разпитите. Затова е най-добре да се върнеш при семейството си. И да изживееш остатъка от живота си по своите, а не по неговите правила.
— Оливър, даваш ли си сметка на какво е способен този…
— И още как! — прекъсна го Стоун. — Някои неща никога не се променят.
— Момчета, да побързаме! — нервно се обади надзирателят.
Нокс гледа втренчено Стоун цяла секунда, после продиктува телефонния номер и добави, че с него се намира човек на име Джон Кар.
— Обади му се час по-скоро и му кажи къде сме!
След минути бяха в килията си. Затворът беше тотално блокиран.
— Ще направя всичко възможно да се отнесат справедливо към теб — рече Нокс, докато сядаше на нара. — Няма да позволя на Хейс да организира изчезването ти. Именно затова накарах надзирателя да се свърже с един мой приятел в ЦРУ.
— Аз вече съм изчезнал — поклати глава Стоун. — От трийсет години насам.
В килията се възцари мълчание.
— Защо Хейс те е лишил от онзи медал, дявол го взел? — попита след известно време Нокс.
Стоун се изправи и облегна гръб на стената.
— Беше толкова отдавна, че съм забравил — каза той.
— Да бе. Такива неща не се забравят.
— По кое време си бил във Виетнам? — любопитно го погледна Стоун.
— Последната година и половина от войната.
— Аз пък бях в началото.
Никога не беше говорил за тези неща, но вече нямаше значение. Или и двамата щяха да умрат тук, или той самият щеше да угасне в някой друг затвор, ако не бъдеше екзекутиран.
— Маклин Хейс имаше странни методи на воюване — вдигна глава той. — Хвърляше в месомелачката цялата жива сила под свое командване, пък каквото стане. Но в рапортите нагоре по веригата задължително трябваше да се подчертае изключителният му героизъм на бойното поле. Всъщност той никога не е помирисвал истински бой, ако не броим сбиванията на сержантите в столовата.
— И аз имах такива командири — кимна Нокс. — Постоянно дрънкаха за решителния мач, но никога не посягаха към бухалката.
— В един момент Хейс реши, че аз съм причината да не бъде произведен в подполковник по бързата процедура.
— Защо?
— Ставаше въпрос за три селца сред блатата, които, кой знае защо, командването реши, че трябва да завземем на всяка цена. Може би искаха да убедят някого у дома, че на практика печелим войната. Задачата беше възложена на Хейс с обещанието за още една звезда на пагона в случай на успех. Той заповяда атаката. Всеки от трите взвода под неговото командване трябваше да завладее по едно селце. В нощта преди нападението събра сержантите на оперативка.
— А защо не капитаните?
— Защото всички бяха мъртви. Нямаш представа с каква скорост изтребваха младшите офицерски чинове. Но както и да е. Заповедта беше да изтрием селата от лицето на земята. Заедно с всичко живо.
— Имаш предвид войниците на противника.
— Не, имам предвид всичко живо: мъже, жени, деца. След това трябваше да подпалим селата и да прехвърлим вината на виетконгците. Хейс много си падаше по шибаната дезинформация и постоянно прибягваше до нея. Истински Макиавели. Така си беше избрал начин да прави кариера.
— И какво стана?
— Два взвода изпълниха заповедта, третият — не.
— А Хейс те захапа.
