— Опита се. Но аз го предупредих, че ще разкажа истината на всички. Нямаше как да ме обвини в неизпълнение на заповед, тъй като това означаваше да се изправи директно пред военния трибунал. Но командването не беше доволно от операцията, защото едно селце беше оцеляло. И това автоматично се отрази върху Хейс, който трябваше доста да почака за дъбовите листа на пагона.
— Но все пак е намерил начин да ти отмъсти, а? — подхвърли Нокс. — Отнел ти е заслужената награда.
— В онзи момент изобщо не ми пукаше. Участвах във война, която нямаше край. Всичките ми приятели бяха избити. Бях уморен. Дойде ми до гуша от Югоизточна Азия, от жегата и непрестанните дъждове. Всеки ден и всяка минута от живота ми протичаха в безсмислени сражения за няколко квадратни метра кална джунгла. Но за какво, Нокс? Кажи ми, за какво?
— И тогава реши да постъпиш в „Трите шестици“?
Стоун се поколеба, после кимна.
— Мисля, че си заслужил да чуеш истината.
— Обещавам, че тя ще си остане между нас. Ако все пак бъдеш осъден, това няма да стане с помощ от моя страна.
— Да, горе-долу тогава на сцената се появиха „Трите шестици“ — промълви след кратка пауза Стоун. — Но не бих казал, че съм постъпил доброволно. Просто ми дадоха да разбера, че нямам друг избор. В крайна сметка се оказа, че заменям един ад с друг. В това отношение винаги съм бил късметлия.
— Доколкото разбрах, ти си бил много добър в работата си. Защо ЦРУ се е обърнало срещу теб?
— Годините си вървяха — сви рамене Стоун. — Ожених се за Клеър, роди ни се дете. Това беше най-хубавото нещо в живота ми. Не ми се ще да преувеличавам, но пред очите ми се разкри един наистина нов свят. След което реших, че е време да изляза от играта. Вече не бях в състояние да натискам спусъка, Нокс. Не понасях собствената си воня. Не можех да прелетя половината свят, за да пръсна мозъка на някой нещастник, а после да се прибера у дома, да прегърна момиченцето си и да целуна съпругата си. Просто не можех!
— А това не им хареса, така ли?
— Хора като тях са убедени, че когато притежават някого, то е завинаги. И може би са прави.
Стоун пак приседна на пода, опря глава в стената и затвори очи.
— Ще ти помогна, Оливър! — прошепна Нокс. — Заклевам се, че ще ти помогна!
— Помогни на себе си, Нокс. За мен вече е късно. Ще получа точно това, което съм заслужил.
Компанията отиде да дремне за час-два в дома на Тайри, отстоящ на три километра от центъра на Дивайн. Той се оказа дървена къща със скромни размери, построена на високо и проветриво място с голяма ливада отзад.
Домакинът направи кафе в огромна кана, а за закуска предложи каквото имаше. Очите му бяха зачервени и подпухнали.
— Извинявам се за скромните провизии, но рядко посрещам гости — притеснено промълви той.
— На мен тези
От кратката визита в имението на Аби разбраха какво се е случило. Входната врата беше разбита, а мебелите преобърнати. Човекът на шерифа седеше на пода с окървавено лице и това беше всичко. Никаква представа за самоличността на хората, отвлекли Аби. Шерифът включи радиостанцията си и издаде заповед за издирването й, но резултат все още нямаше. Шансовете за благополучното й завръщане намаляваха с всеки изминал час.
— Как не се сетих по-рано! — виновно каза Тайри.
— Нали си изпратил човек да я пази — опита се да го успокои Анабел.
— За съжаление Ърл не го бива в подобни ситуации, но не разполагах с друг човек — поклати глава шерифът. — Ако с нея се случи нещо… — Сведе глава и една сълза капна на масата.
— Защо са я отвлекли според теб? — попита след проточилото се мълчание Алекс.
Тайри избърса очи и се покашля.
— Не спирам да си задавам този въпрос. Дани изчезна. Може би се страхуват да не направи нещо и за всеки случай отмъкват майка му. Момчето много я обича.
— Мислиш ли, че Дани има пръст в разпространението на дрогата? — попита Анабел.
— Не знам. Но фактът, че използват техния изоставен хамбар, ме навежда на подобна мисъл.
— Нали каза, че е напуснал града?
— Това стана след смъртта на Деби. Може би е решил да се откаже след убийството на приятелите си.
— Нещо ново около съдията? — попита Алекс.
— За моя голяма изненада той също е изчезнал.
— Значи е бил в играта и някой го е предупредил — рече Хари.
Тайри кимна.
— Преди време е бил съдия в Тексас, а след това е прекарал известно време в Южна Америка. Поне така ми е казвал.
— Там са добре запознати с организацията на наркотрафика.
— Така е — кимна шерифът. — Чел съм, че много хора в Тексас се занимават с пласирането на наркотиците, които идват от Мексико. Що се отнася до хапчетата с рецепта, те се добиват по два начина: чрез кражба или собствено производство.
— Кой би произвеждал подобни лекарства? — с недоумение попита Кейлъб.
— В Колумбия има лаборатории, които произвеждат тонове оксикодон и ги прехвърлят в Америка — поясни Алекс. — Разбира се, тези таблетки са зле пречистени, тъй като в мръсните нелегални цехове го няма контрола на модерните фармацевтични предприятия. И по тази причина те са много по-опасни.
