Вторият случай на Мунк и Крюгер.От автора на бестселъра "Пътувам сама", преведен на повече от 30 езика.По време на изследвания върху горската растителност в Южна Норвегия ботаник се натъква на мъртво момиче.Веднага след подадения сигнал пристига екипът на инспектор Холгер Мунк. Следователите от Отдел "Убийства" са видели какво ли не, но гледката на горската поляна ги втрещява: изнемощялото голо тяло е положено върху пера от сова, разпръснати под формата на пентаграма, разположението на ръцете определено не е случайно, коленете и дланите са в рани, а в устата е затъкнато цвете. Момичето бива лесно идентифицирано — 17-годишна пансионерка от близкия дом за деца в неравностойно положение, обявена за издирване. Но какви са мотивите на убиеца?Покана за разговор или ритуално убийство? Дело на луд или закодиран знак? Около тези версии се въртят Холгер Мунк и Миа Крюгер, но следи няма, свидетели — още по-малко, всеки опит за психологически портрет на убиеца удря на камък.И тогава неизвестен на инспектора хакер предава по таен път клип от Даркнет. В потресаващите кадри с борещото се за живота си момиче се забелязва и фигурата на убиеца — мъж, покрит с пера на сова. Птицата на смъртта…"Совата" последва криминалния дебют на норвежеца Самюел Бьорк "Пътувам сама" и отново пренася милионите си читатели в мрачния, атмосферен свят на Холгер Мунк и Миа Крюгер. Номинирана е за Наградата на норвежките книготърговци и получава нидерландската награда "Хебан" за най-добър трилър на годината.С майсторско темпо и обмислен сюжет "Совата" ще ви разтърси из основи.БъсълНапрежението и залозите нарастват главоломно с напредването на тази внимателно замислена история… Бьорк развива героите превъзходно, което придава на романа нюанси и тежест.Пъблишърс Уикли
Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.
Един петък през пролетта на 1972 г. свещеникът на църквата в Санефюр тъкмо се канеше да заключи за през нощта, когато крайно необикновено посещение го накара да остави канцеларията си отворена до малко по-късно.
Никога не бе виждал младата жена, но добре знаеше кой е младежът. Това бе големият син на най-обичания човек от града — корабовладелец, не само един от най-заможните хора в Норвегия, но и покровител на църквата, чието дарение, между другото, направи преди десет години възможна изработката на големия олтар от грубо издялан махагон, дело на скулптора и художник Дагвил Вереншол, изобразяващо седемнайсет сцени от живота на Исус — с този олтар свещеникът бе изключително горд.
Младежът и младата жена имаха много особено желание. Искаха да се оженят и свещеникът да извърши тихомълком венчавката. Дотук нищо необичайно, но поради крайно необикновените подробности първоначално пасторът си помисли, че става въпрос за шега. Добре познаваше обаче корабовладелеца, знаеше колко набожен и консервативен е той и постепенно осъзна сериозността на молбата. В последно време корабовладелецът беше тежко болен и имаше слухове, че лежи на смъртен одър. Младият мъж, седнал срещу свещеника, скоро щеше да придобие огромно състояние, но баща му бе поставил условие за наследството. В семейството не биваше да влиза чужда кръв. При никакви обстоятелства бъдещата съпруга на наследника не биваше да има деца от предишен брак. В това се заключаваше и проблемът. Синът на корабовладелеца бе страстно влюбен в младата жена, ала за съжаление, тя вече имаше деца — двегодишна дъщеричка и малък син на четири. Децата трябваше да изчезнат, а свещеникът да венчае двойката, та булката да отговаря на изискванията на корабовладелеца. Беше ли възможно?
Планът им бе следният: младият мъж имаше далечна родственица в Австралия, съгласна да се грижи за децата, докато се уредят формалностите. Година — две, после ще ги вземат обратно. А може би корабовладелецът щеше да се пресели на небето по-скоро. Какво мисли пасторът? Ще откликне ли душата му на молбата им да им помогне да преодолеят тази криза?
Свещеникът се престори, че се замисля, но в действителност вече бе решил. Младежът беше поставил дискретно дебел плик на масата пред него, а и защо да не се притече на помощ на млада двойка в нужда? Не е ли нелепо условието на стария корабовладелец? Свещеникът се съгласи да ги венчае и след по-малко от седмица двамата се ожениха при скромна церемония пред пъстрия олтар в заключената църква.
Измина почти година и през януари 1973 свещеникът отново бе навестен в бюрото си — този път младата жена дойде сама. Беше видимо угрижена, не знаела към кого другиго да се обърне. Нещо не било наред. Не била чула и дума от децата. Обещали ѝ снимки, писма, но не получила нищо, нито ред. Всъщност вече се съмнявала в съществуването на тази роднина в Австралия. Довери му също, че съпругът ѝ не се оказал човекът, за когото го мислела. Вече не разговаряли, дори не споделяли една спалня, а той имал тайни, зловещи тайни, неща, които тя не смеела да изрече на глас, нито дори да си ги помисли. Дали свещеникът можел да направи нещо? Той я успокои, обеща, естествено, да помогне, да помисли по въпроса, и ѝ заръча да дойде пак след няколко дни.
На следващата сутрин намериха младата жена мъртва, надвесена над волана в колата си, в дълбока канавка недалеч от луксозното семейно имение на корабовладелеца на полуостров Вестерьоя близо до центъра на Санефюр. Във вестника намекваха, че жената е шофирала в нетрезво състояние и полицията смята случая за трагична злополука.
След като подкрепи семейството на погребението, пасторът реши да споходи младия корабовладелец. Разказа му самата истина — как младата жена го е посетила в деня преди злополуката, как е изразила тревога за децата си, как тук… да, има нещо гнило. Младият корабовладелец слушаше и кимаше. Обясни, че за съжаление в последно време съпругата му била много болна. Вземала лекарства. Пиела твърде много. Свещеникът сам станал свидетел на края на тази трагедия. После написа едно число на лист хартия и го плъзна през масата. Този град не е ли всъщност твърде малък за пастора? Няма ли да е по-добре да служи на Господа някъде другаде, например по-близо до столицата? След няколко минути вече се бяха споразумели за подробностите. Свещеникът се изправи — тогава за последен път видя младия, влиятелен корабовладелец.
Няколко седмици по-късно си приготви багажа.
И никога повече не стъпи в Санефюр.
