Мъжът все още седеше на масата за хранене. Крайниците му бяха отпуснати, така че приличаше на парцалена кукла. Главата му висеше назад като откъсната и темето му почти се опираше между плешките на гърба. Приличаше на анимационен герой. Ъгълът, под който беше обърната главата му, изглеждаше почти комичен.
Според законите на физиката, вече трябваше да се е свлякъл на пода, но главата му, отметната назад над облегалката на стола, придържаше цялото му тяло подобно на закачалка.
Разкъсаната от острието рана зееше отворена и от нея се показваше жълтеникава мастна тъкан. Кръвта беше оплискала срещуположната стена и после се беше стекла по гърдите му като злокобен нагръдник. Гледката на подгизналите в червено тениска и спортни панталони и металната миризма, която се носеше от него, едва не я зашеметиха.
— Исусе Христе — обади се зад гърба й Брайънт.
Кийтс поклати глава.
— Единият от вас двамата има нужда от нов сценарист.
Ким не му обърна внимание, а се опита да запамети сцената. Надвеси се над тялото и погледна надолу. Очите на мъжа бяха широко отворени. Изражението на лицето му беше в пълен синхрон с ужаса, който го беше сполетял.
Тя забеляза празната бутилка на пода.
— Алкохол по това време на деня? — каза тя.
— Мисля, че едната половина е в стомаха му, а другата е по килима. Жалко. Една бутилка "Джони Уокър" със син етикет върви по стотачка и нагоре.
— Брайънт, ти…
— Отивам.
Брайънт се обърна и се отправи към дневната. Справяше се много по-добре от нея с разстроени жени. Тя обикновено ги разплакваше още повече.
Ким заобиколи тялото и огледа сцената от всеки възможен ъгъл. Наоколо нямаше нищо счупено и нямаше следи от борба.
Около нея се въртеше служител, облечен в бяло предпазно облекло.
— Инспектор Стоун, Кийгън може и да е твърде възпитан, за да те помоли да се отместиш, но аз не съм — каза Кийтс.
— Дръпни се, за да си свърша работата.
Ким стрелна с поглед Кийтс, но отстъпи назад и застана в ъгъла на стаята. Със задоволство установи, че подгъвът на единия му крачол се беше разшил, но заради проклетата прашинка любезност, която й беше останала, успя да се въздържи.
Кийгън направи няколко дигитални снимки, после извади еднократен апарат с лента и повтори процедурата.
— Портфейлът му е горе, така че изключваме обир — обади се Кийтс отстрани.
Ким вече знаеше това.
— Какъв е ножът?
— Предполагам, че е с пластмасова дръжка и двадесетсантиметрово острие — обикновен нож за хляб.
— Доста подробно предполагаш.
Той сви рамене.
— А може и просто да е същият окървавен нож, който стои в мивката.
— Мамка му, убит е със собствения си нож за хляб?
— Инспектор Стоун, не искам да прибързвам… — той сниши глас и се приведе към нея. — Но мисля, че сме свидетели на престъпление.
Ким погледна към тавана. Чудесно, днес всички бяха особено остроумни.
— Как е влязъл в къщата?
— Задната врата, която води към вътрешния двор, е била оставена отворена, за да може котката да влиза и излиза свободно.
— Колко се радвам, че най-новата информационна кампания на правителството за безопасност у дома върши толкова добра работа.
Ким се приближи до задната врата. Един от съдебните следователи стоеше отвън и сваляше пръстови отпечатъци от дръжката на вратата. Тя огледа внимателно всеки сантиметър наоколо.
Погледът й се спря върху нещо и тя приклекна.
Разгледа дворчето. Настилка от дребен чакъл и бетонни плочи. Плътна ограда от всички страни.
— Кийтс, кой от тук присъстващите беше в дома на Тереза Уайът миналата вечер?
Той огледа колегите си, преди да отговори:
— Никой друг освен мен.
Значи бяха само те двамата.
— Със същите обувки ли си?
— Обувките ми…
— Кийтс, просто ми отговори.
Той се замисли за момент, докато се приближаваше към нея.
— Не.
Нито пък тя.
— Виж — каза тя и посочи с пръст.
Той присви очи и се загледа в клончето, което беше не по-голямо от два-три сантиметра.
— Златен кипарис — установи той.
Погледите им се срещнаха в мига, в който и двамата осъзнаха значението на находката.
— Уискито не пасва съвсем в картинката — каза Брайънт, като се приближи зад гърба й. — Нашият човек е алкохолик в ремисия. Въздържал се е повече от две години. Съпругата му твърди, че бутилката не е била в дома им тази сутрин, а той никога не би излязъл от къщи, облечен по този начин. Също така в портфейла му има точно толкова пари, колкото е имало и на сутринта. Тя все още го проверява, преди да излезе.
Ким се изправи и извади маркера за ограждане на веществени доказателства от оборудването на съдебните следователи.
— Защо убиецът ще носи уиски?
Брайънт сви рамене.
— Нямам представа, но човекът е страдал от сърдечна недостатъчност, така че е много вероятно уискито да е било достатъчно, за да го убие.
Ким беше озадачена. Убиецът беше донесъл бутилка уиски, като по някаква причина е знаел, че ако Том Къртис я изпие, вероятно ще умре — и въпреки това беше решил да го обезглави. Не беше логично.
— Убиецът е могъл просто да остави бутилката и да си тръгне, но е искал нещо повече. Защо?
— Защото е откачен, който иска да демонстрира нещо с това?
