Хавлиената кърпа я нямаше и сресаната му коса разкриваше още посивели кичури около слепоочията му.
— Вашата съпруга?
Той се усмихна и Ким забеляза прекалено белия цвят на зъбите му.
— О, небеса, не. Марта е домашна помощница, която живее с нас. Помага на Нина с грижите около момчетата и къщата.
— Къщата несъмнено е прекрасна, господин Крофт.
— Ричард, моля — каза той великодушно. — Къщата е другата голяма любов на съпругата ми. Тя работи много и желае да си почива в приятна обстановка.
— И с какво точно се занимава?
— Адвокат по човешки права. Бори се за правата на хора, каквито по-скоро бихте предпочели да избягвате.
Ким веднага се досети.
— Терористи.
— Политически коректният термин е "лица, обвинени в терористична дейност".
Ким се опита да не дава израз на емоциите си, но отвращението й едва ли беше останало незабелязано.
— Всеки има право да се възползва от пълната защита на закона. Не сте ли съгласна?
Ким не отговори. Нямаше си доверие да каже каквото и да било. Твърдо вярваше, че законите важат за всички, и по тази логика трябваше да приеме, че всеки има право на защита пред въпросните закони. Следователно беше съгласна с него. Просто я дразнеше фактът, че е съгласна с него.
По-любопитно от професията на съпругата му беше отсъствието на каквото и да било изражение на лицето му, докато говореше. Челото и скулите на Крофт не бяха помръднали нито веднъж. Ким намираше нещо противоестествено в това доброволно да инжектираш в тялото си извлек от най-мощния токсин, познат на човечеството. За мъж, наближаващ петдесетте, това й се струваше особено отблъскващо. Сякаш разговаряше не със самия човек, а с восъчната му отливка.
Той махна с ръка около себе си:
— Нина харесва комфортния живот, а аз съм късметлия, че имам съпруга, която ме обича толкова много.
Вероятно имаше намерение думите му да прозвучат скромно и добродушно. На Ким коментарът й се стори самодоволен и надменен.
"Вероятно не чак толкова, колкото ти обичаш самия себе си", изкушаваше се да отговори Ким — но за неин късмет в същия момент в стаята влезе млада стройна блондинка, също с влажна коса.
Ким и Брайънт се спогледаха многозначително. За Бога в това семейство нито един от двамата съпрузи не притежаваше и капка морал.
Тя се разтревожи за съдбата на двете момчета с безупречно пригладени коси, които се виждаха на снимката върху лавицата над тухлената камина.
Марта излезе от стаята, Ричард взе сребърния чайник и напълни три малки чаши.
Ким не видя мляко, не подуши и кофеин. Вдигна ръка, за да откаже своята.
— Имах намерение да дойда и да предложа съдействието си, но съм много зает с моите избиратели.
Да, Ким беше убедена, че избирателите му изискват той да се отдава на пладнешки лудории с персонала. Дори гласът му звучеше измамно. Зачуди се дали ако бяха разговаряли в управлението, щеше да е по-склонна да му повярва. Тук, в тази луксозна обстановка, след като й бе станало ясно с какво се е занимавал, не успяваше да се отърси от заливащото я отвращение.
— Е, сега сме тук и ако нямате против, бихме искали да ви зададем няколко кратки въпроса.
— Разбира се, моля, кажете.
Той седна на дивана срещу тях, облегна се назад и сложи десния си глезен върху лявото си коляно.
Ким реши да започне от самото начало. Презираше мъжа срещу себе си с всяка клетка на тялото си, но щеше да се опита личните й убеждения да не замъгляват професионалната й преценка.
— Известно ви е, че наскоро е била убита Тереза Уайът?
— Ужасна история — каза той с непроменено изражение.
— Изпратих цветя.
— Много мило, наистина.
— Най-малкото, което можех да направя.
— Освен това сте наясно какво се е случило с Том Къртис?
Крофт поклати глава и сведе очи:
— Потресаващо.
Ким беше готова да заложи къщата си, че беше изпратил цветя.
— Известно ли ви е, че наскоро е починала Мери Андрюс?
— Не.
Той хвърли поглед към бюрото си.
— Трябва да си запиша да изпратя…
— Цветя — довърши вместо него Ким. — Спомняте ли си служител от персонала на име Артър Канъп?
Ричард сякаш за момент се замисли.
— Да, да, един от общите работници.
Ким се запита каква полза би имало всъщност, дори да беше намерил време да отиде до полицейското управление, защото поне засега не й звучеше никак искрено.
— Разговаряхме с него по-рано през деня.
— Надявам се, че е добре.
— Неговите пожелания към вас бяха малко по-различни.
Ричард се засмя и се пресегна за своята чаша зелена течност.
— Хората рядко си спомнят с добро за своите началници; Особено когато въпросните хора са мързеливци. Нерядко имах основание да порицая господин Канъп.
— За какво?
— За това, че спи по време на смяната си, че си върши калпаво работата…
Думите му заглъхнаха, сякаш след тях трябваше да има още.
— Друго?
Ричард поклати глава.
— Просто забележки за това-онова.
— Какво можете да ни кажете за Уилям Пейн?
Ким видя как изражението му леко се промени.
— Какво за него?
— Ами той е бил другият нощен пазач. На него също ли правехте подобни забележки?
— Определено не. Уилям беше образцов служител. Предполагам, че знаете за обстоятелствата в личния му живот?
Тя кимна.
