Въпреки всичко аз знаех, че Трейси беше различна. Някои момичета изпъкват пред останалите още от малки. Щом влязат някъде, всички се обръщат, за да ги видят. И това се дължи не на външната им красота, а на същината им; на непреклонната им воля. Онази уверена решителност, че ще имат всичко, което си пожелаят.
Колко привлекателно и примамливо.
Знаех, че Дайна, майката на Трейси, беше продавала деветгодишното тяло на дъщеря си срещу тридесет и пет паунда. Седмица по-късно, вече осъзнала пазарната й стойност, тя значително вдигна цената. Два месеца по-късно, Дайна окончателно се оттегли от бизнеса.
Социалните служби отведоха Трейси от дома й на четиринадесетгодишна възраст. Настаниха я в дома в Крестуд заедно с другите момичета — жертви на физическо и сексуално насилие и престъпна небрежност.
Тя не изпитваше признателност за това.
Не беше жертва и искаше да остане точно там, където беше живяла.
След като беше научила по трудния начин, че не може да има доверие на никого, Трейси беше укривала от Дайна част от изработеното през последните две години. Трейси не се оплакваше от трудностите в живота. Просто намираше начин да ги превърне в предимства.
Разказа ми всичко за детството си. Все едно че някой четеше с монотонен глас сухото описание на фактите. Гласът й сякаш трепна веднъж или два пъти, но тя бързо се овладя и продължи нататък.
Слушах я, кимах и й предлагах подкрепа.
После правихме секс. Поправка… аз правих секс, а тя се съпротивляваше. "Изнасилване" е грозна дума и не описва онова, което се случи между нас.
След като свършихме, тя се изправи и ме погледна в очите. Погледът й беше студен и пресметлив, непривичен за едно толкова младо лице.
— Ще си платиш за това — каза тя. — И още как.
Не се страхувах, че Трейси може да разкаже на някого за случката. Тя нямаше доверие на никого освен на себе си. Щеше да измисли начин как да ми отмъсти и същевременно да извлече изгода за себе си.
Възхищавах се на младежкия й оптимизъм и никак не се учудих, когато няколко месеца по-късно дойде и ми каза победоносно:
— Бременна съм и е твое.
Развеселих се, макар да се съмнявах някое от двете твърдения да е вярно. Едно от нещата, които харесвах у Трейси, беше умението й винаги да извърта нещата в своя полза.
— И? — попитах аз.
И двамата знаехме, че предстоят преговори.
— Искам пари — каза тя.
Усмихнах се. Разбира се, че искаше пари. Въпросът беше колко точно. Припомних си няколко суми от предишни подобни сделки. Цената на един аборт, плюс малко отгоре. Нормална пазарна цена.
