Ким му помогна да се качи през задните врати на линейката. Те се затвориха зад него и колата бързо се отдалечи с включени сигнални светлини и сирени.
Ким усети как гърлото й се стяга, докато наблюдаваше отдалечаващия се автомобил.
— Май нещата не изглеждаха добре, началство?
Ким поклати глава и пресече пътя към мястото на разкопките.
Тя влезе в тентата на жертва номер две. Сърис беше коленичила в изкопа. Обърна глава и се усмихна.
Ким й подаде ръка. Сърис свали гумената си ръкавица, хвана се за ръката на Ким и излезе от изкопа. Ръката й беше топла и мека, покрита с талк от вътрешността на ръкавицата.
Сърис пристъпи към горния край на изкопа.
— Чух сирени. Всичко наред ли е?
Ким сви рамене. Не виждаше смисъл да й разказва за Луси. Сърис не участваше в тази част от разследването, а и собствените й чувства спрямо това младо момиче я учудваха толкова много, че не вярваше да може да ги обясни на някой друг.
— Значи приключихте с първия изкоп, така ли? — попита Ким.
Първият гроб беше запълнен и върху него бяха подредени чимове трева. Приличаха на зле присадена коса. Тентата също беше свалена, но на друго място беше издигната нова.
— Намерихте ли нещо на новото място?
— Скоро. Отчитанията показват, че обектът е на по-малко от шестдесет сантиметра дълбочина.
За разлика от Сърис, която беше учен и не би приела, че става дума за тяло, преди да види костите, Ким вече знаеше вътре в себе си, че там се намираше третото момиче. Оставаше само да разберат коя от трите.
— Този изкоп също ще бъде официално закрит и запълнен преди края на деня.
Нещо друго?
— Извадихме мънистата — каза тя и се приближи до една разгъваема тръбна маса. — Единадесет на брой. И това.
Сърис вдигна една прозрачна торбичка.
Ким я взе в ръка и опипа плътността на плата.
— Предполагам, че е бархет — каза Сърис.
— Пижама?
— Възможно е, но само горната част.
— Няма долнище?
Сърис поклати глава.
Ким замълча. Липсата на долна част на облеклото извикваше в ума й картина, от която й се повдигаше.
— Може да е било от различен плат, част от друга пижама, платът може вече да се е разложил.
Ким кимна. Можеше само да се надява.
— Нещо друго?
Сърис й подаде една пластмасова чинийка, пълна с кални парченца.
— Метални частички, но мисля, че нямат нещо общо с убийството.
— Какво следва сега?
Сърис избърса ръце в джинсите си.
— Отивам към третия изкоп, идваш ли?
Ким я последва до последната тента.
— Точно навреме, началство — каза Досън, когато Ким влезе. Тя погледна към земята и видя недвусмислените очертания на човешко стъпало, което се подаваше от тъмната пръст.
Под тентата стояха седем души, всички вперили поглед в плиткия гроб. Нямаше значение, че повечето от тях бяха предполагали какво ще открият. Всеки труп заслужаваше една минута уважение — мълчаливо обещание, че всеки от тях ще направи всичко по силите си да изправи извършителя пред закона.
Сърис се обърна към нея. Ким срещна погледа й. Беше уплашен, но решителен.
С нисък и плътен глас тя каза онова, което всеки от тях си мислеше:
— Ким, трябва да намериш кучия син, който е сторил това.
Ким кимна и излезе от тентата. Точно това възнамеряваше да направи.
— Началство, получих съобщение — каза Брайънт, когато излязоха от тентата. — Доктор Дан иска да ни покаже нещо.
Ким не отговори, а закрачи надолу по хълма.
Брайънт запали колата и потегли към болница "Ръселс Хол". Знаеше кога да я остави сама с мислите й.
У нея се надигаше гняв. Независимо от всичко, което бяха направили, тези момичета не бяха заслужавали да умрат. Повдигаше й се от мисълта как някой беше решил, че може да разполага с живота им. Самата тя беше живяла като тези момичета — и всички те заслужаваха шанс.
Съдбата на един човек не беше предопределена от неравния старт в живота. Ким беше пример за това. Детството й подсказваше, че ще се отдаде на престъпления, наркотици, опити да се самоубие — а може би и по-лошо. Всяка случка я беше тласкала да провали живота си, както и този на околните, но тя беше показала среден пръст на всичко и беше избрала сама пътя, по който да поеме. Нямаше причина да вярва, че всяка от трите жертви не би могла да постигне същото.
Брайънт спря колата пред главния вход на болницата.
Тя изхвърча навън и закрачи напред. Брайънт я настигна пред асансьорите.
— За Бога, началство, намали малко. С ръгбито се справям. Да ти смогвам на темпото обаче е съвсем друга работа.
Тя поклати глава.
— Хайде, старче, размърдай се малко.
Ким влезе в моргата. Видя скелета на жертва номер две, подреден на масата до този на жертва номер едно.
Макар че виждаше само останките на мъртвата, Ким изпита известно облекчение, че жертва номер едно вече не се намираше в бездушната обстановка в лабораторията. След като са били приятелки приживе, сега двете отново бяха заедно.
Облекчението й не трая дълго, защото в следващия момент видя събраните малки кости, поставени до тялото на втората жертва.
— Бебето? — попита тя.
Даниъл кимна.
Не си размениха поздрави или любезности.
Ким погледна отблизо. Костите бяха толкова малки, че не приличаха на нищо конкретно, което я натъжи още повече.
