Сине мой,
Осъзнавам, че пиша твърде обстоятелствено. Но докато ти разказвам за миналото, подробностите изпъкват толкова ясно в съзнанието ми. И все пак е добре, че само ти ще прочетеш това… В предишното си писмо ти разказах всичко, което се случи в Гетсиманската градина. Отведохме Исус в охранявана килия. Беше твърде късно, за да свикваме Синедриона. Предишния ден бяха заклали хиляди жертвени агнета, така че върховните жреци и най-начетените и най-възрастните евреи се бяха натъпкали с агнета за Песах и всякакви вкуснотии. Сега бяха сити, спяха дълбоко и хъркаха.
Комендантът ми беше заповядал да му докладвам за по-нататъшната съдба на Исус. На зазоряване го изведохме от килията. В сравнение с жегата предишния ден, сутринта беше необичайно хладна. Поведохме Исус към Анна. На двора пред храма стражите и няколко други мъже се топлеха на накладения огън. Сред тях беше и Симон Петър, който беше отсякъл ухото на един от стражите, но се престори, че не ме е видял. По принцип бих го заловил и бих се погрижил да бъде наказан за постъпката си, обаче в онзи момент имах по-важна задача. В храма ни очакваха върховните жреци и най-начетените и най-възрастните евреи. Изглежда, никой от тях не беше празнувал с мярка предишния ден и през нощта. Когато се появихме, влачейки Исус раздразнено замърмориха обидни думи. Накрая го пуснах, оттеглих се до входа и зачаках. До мен застана един весел началник от стражата на евреите. Казваше се Вениамин и владееше много езици: латински, гръцки, иврит, арамейски, финикийски и демотически. Преведе всичко, което се каза по време на последвалия разпит. Беше дълъг ден.
Върховните жреци и Синедрионът отчаяно се опитваха да изнамерят утежняващи вината свидетелски показания срещу Исус. Целта им беше да бъде осъден на смърт. Беше им трудно да му припишат нещо осъдително. Това да се наричаш Божи син все пак не бе проява на богохулство. Мнозина го правеха. Много хора свидетелстваха срещу Исус, но показанията им не съвпадаха. Аз самият бях учуден, че не бяха повикали онзи Юда. Той беше сред най-доверените хора на Исус, а и го беше предал на Синедриона, така че показанията му сигурно щяха да бъдат от голямо значение? Вероятно го бяха сметнали за подкупен. Освен това не знаех къде се е дянал. Цялото това дело представляваше фарс. Защо просто не го убиеха с камъни и да се приключи? Както отбеляза върховният жрец Каяфа: „По-добре един човек да умре за народа, отколкото целият народ да загине“.
По едно време върховният жрец стана, излезе напред и попита: „Ще кажеш ли нещо относно обвиненията, отправени към теб?“. Исус не отговори и той добави: „Ти ли си Месията, синът на благословения?“. Пленникът най-накрая реши да каже нещо с благ и нетрепващ глас: „Ще видите как мъжът, роден от хора, седи отдясно на Всевишния и двамата се спускат от небето“. Ако можеш, го разбери. Такива неща говореше този мъж. Някой направо го попита дали се мисли за Божи син. Той отговори неясно: други твърдели това. Върховният жрец се ядоса. Рязко си свали наметалото и извика: „За какво са ни свидетели? Нали сами чухте как се подиграва на Бог!“. Това изобщо не го разбрах. Двамата продължиха да се карат. Накрая един от стражите на Синедриона отиде до Исус и му удари плесница. „Така ли говориш на върховния жрец?“ — изрева после той. Исус му отвърна: „Ако съм казал нещо грешно, го докажи! Ако е вярно, защо ме удряш?“. Това подразни стражите. Неколцина го нападнаха. Едни го удариха с юмрук, а други се задоволиха само с подигравки. Върховните жреци не ги спряха. Аз самият останах на мястото си. Исус беше пленник на евреите, а не мой. Няколко стражи го заплюха и му вързаха очите. „Сега можеш да се правиш на пророк! — извика един и презрително се засмя. — Кой те удари?“ Веднага след това решиха, че трябва да бъде убит. Синедрионът обаче се придържаше към строги правила: не можеше да осъди някого на смърт в същия ден, в който са изслушани свидетелските показания. Освен това делото се проведе в петък, а свещеният ден на евреите, шабат60, започваше още вечерта.
Когато се замислиш като мен за събития отпреди много време, някои спомени изпъкват съвсем ясно в съзнанието ти, а други са потънали в мъгла. Добре помня, че ми направи впечатление, че върховните жреци, най-начетените и най-възрастните евреи бяха убедени във вината на Исус много преди да го изправят на съд и да го осъдят въз основа на собствените си предразсъдъци. Това изобщо не беше в резултат на казаното от него по време на делото. И той действително бе осъден. Продължиха да го измъчват дори и след като го обявиха за виновен без абсолютно никакво основание. Заплюваха го в лицето и го удряха с юмруци. Доколкото разбрах, въпреки превзетостта си нямаха правово основание да го осъдят. Затова Анна и Каяфа го пратиха при Пилат Понтийски с надеждата той да го обяви за виновен според римския закон. Аз лично предвождах отряда, който завърза ръцете на Исус и го поведе към началника ми. Мнозина от върховните жреци тръгнаха с нас. Притеснявах се, защото бях срещал Пилат само един-два пъти. Дори не знаех дали ме помни и дали би ме упрекнал за това, че му водя Исус. Комендантът ми беше казал, че той изобщо не искал да се занимава със случая, защото смятал, че съдбата на пленника засягала само евреите. Затова се тревожех, че ще ме порицае. Все пак нали аз му водех Исус в ден, в който със сигурност имаше други, по-важни занимания.
Прокуратор Пилат беше нисък мъж, който явно имаше достъп до мазна храна и вино. Гласът му бе тънък. Въпреки това се страхуваха от него, защото имаше голяма власт. Няколко пъти беше изпращал въоръжени мъже в цивилни дрехи насред местни протести и им беше позволявал да нападат и убиват протестиращите. Много рано си спечели омразата на хората, когато разквартирува римски гарнизон в Йерусалим под прикритието на нощта. Войниците донесоха със себе си императорски щитове с почетни символи и релефи на Тиберий, втория император на гордата ни нация след великия Гай Юлий Цезар Октавиан, син на Божествения. Пилат разположи позлатени щитове без символи или изображения, а само с надписи, възхваляващи императора, из двореца в града. Когато евреите ги забелязаха, се разбунтуваха. Подобни символи били забранени според вярата им. Пилат отказа да махне щитовете и се върна в Цезареа Маритима. Беше известен с ината си. Изненадващото беше, че протестиращите го последваха и се събраха пред тамошния дворец. Пилат ги заплаши със смърт, ако не се махнат. За негово изумление те легнаха на земята и оголиха вратовете си. Когато изпратиха писмо лично до император Тиберий, в което му изложиха случая, той порица Пилат по унизителен начин. Нареди му да премести щитовете в храма за почитане на императора в Цезареа Маритима.
Помня и съпругата на Пилат. Прокула беше невероятно красива, слаба, дългокрака и много по-млада от него. Неведнъж съм си мислил, че хубостта и чарът ѝ отиват на вятъра с мъж като Пилат, който едва ли беше запазил потентността си. Освен това се носеха грозни слухове за това, че тя се забавлявала с двама от офицерите му.
Когато пристигнахме при Пилат, влачейки Исус, той застана пред него и го попита дали се смята за цар на евреите. Пленникът събра сили и промълви през разцепените си, разкървавени устни: „Ти твърдиш това“. Пилат изобщо не бе казал такова нещо. Върховните жреци ядосано извикаха: „Ти Божият син ли си?“. Тук трябва да призная, че Исус ми се издигна в очите, защото не се поддаваше на провокации. Отговори: „Вие твърдите това!“. Явно отговорите и поведението му объркаха Пилат. Прокураторът попита жреците в какво всъщност го обвиняват. Те заявиха, че бил престъпник и че трябвало той да го накаже. Пилат не беше склонен да им сътрудничи. Изтъкна, че доколкото знаел, Исус не бил нарушил нито един римски закон, и че те сами трябвало да го осъдят, щом смятали, че бил престъпник. Просто не разбираше в какво го обвиняваха. Прати го при римския васал Ирод, който в онези дни беше в двореца в Йерусалим също като него. Ирод ни прие, като изглеждаше весел и развълнуван. Каза, че бил чувал за Исус и че се надявал той да извърши едно-две чудеса. Пленникът обаче не обели и дума. Дори не си направи труда да отговори на въпросите му. Ирод се обиди и го върна обратно при Пилат, на когото, по разбираеми причини, му беше омръзнало и от случая, и от Исус. Предложи да нареди да го бичуват, за да угоди на евреите. Това обаче не беше достатъчно нито за върховните жреци, нито за тълпата, която се беше събрала пред двореца. „Разпни го!“ — повтаряха те. Забелязах как Пилат извъртя очи, след което си изми ръцете и заяви, че нямал вина за проливането на кръвта на този мъж. Накрая с колебание и дори нежелание реши да удовлетвори желанието на евреите да разпне Исус. В края на краищата за него беше по-важно да запази сравнително добри отношения с местното население, отколкото да спаси пленника.
Поведохме Исус към двора на двореца и после към Претория. Пилат седна на съдийското място, което се намираше при Гавафата, тоест теселираната настилка. След това неохотно нареди да бичуват Исус. Бичът изплющя върху разкървавения гръб на нещастника трийсет и девет пъти. Сега вече той наистина беше изтощен и отслабен. Докато стенеше от болка, няколко от стражите разкъсаха дрехите му. После му сложиха едно пурпурно наметало на страж, което бяха намерили. Други бяха направили трънен венец. Сложиха го върху главата му. Тръните се забиха в кожата му и от раните му потече кръв. Мнозина от стражите искаха да се позабавляват с него, така че подигравателно го приветстваха: „Да живее царят на евреите!“. Неколцина го удариха по главата, заплюха го и накрая коленичиха, уж отдавайки му почит. Малко след това свалиха наметалото и го облякоха в парцалите му. Вече беше късно следобед. Наредих да го върнат обратно в килията му, за да поспи и да си почине през нощта. Честно да ти кажа, беше ми жал за него. Създаваше впечатление на добър и сърдечен човек, към когото лесно се привързваш… Добри ми сине, късно е и съм уморен. Не забравяй, че нощта е майка на деня. В следващото си писмо ще ти разкажа за разпъването и странните неща, които станаха след това.
