Сребърниците полностью

Възможно ли е Юда да не е знаел, че предателството му ще доведе до смъртта на Исус? При Марко и Йоан той изчезва от историята след залавянето на Спасителя. Защо? При Матей и Лука умира по драматичен начин.

Горе сред клоните на едно широколистно дърво няколко пойни птички вдигаха ужасна врява. По улицата далеч от този свят мина кола с дефектно гърне. Замислих се за погребението на Даян. Изабела не забеляза, че се отнасям. Няколко минути вървяхме мълчаливо сред многото туристи.

Накрая събрах смелост и попитах:

— Защо станахте монахиня?

През лицето ѝ пробяга едва забележима гримаса, която показа, че въпросът ми я е изненадал.

— Трябва ли ти причина, за да посветиш живота си на Бог? — попита на свой ред тя.

Може би не.

— Някога влюбвали ли сте се, Бьорн?

Отпъдих мисълта да ѝ разкажа за Даян и просто казах:

— Да.

Тя ме погледна въпросително, сякаш за да ме накара да споделя още нещо по въпроса.

После тихо добави:

— Някога обичах един мъж повече, отколкото смятах, че е възможно.

От другата страна на великолепния фонтан „Фонтана дела Бананти“ зърнах една млада жена, която може би беше същата, която бях видял във Флоренция и пред хотела в Рим. Или пък не.

— Бог го прибра при себе си — добави Изабела.

— Моите съболезнования — промърморих аз.

— След като любимия ми вече го нямаше, реших да стана Христова невеста и да се посветя на Църквата, ордена, Бог и Спасителя.

— Христова невеста?

— Победих греха в живота си. Бог ме е подложил на изпитание. Била съм пречистена чрез огън. Не са ми останали сълзи, Бьорн, защото вече съм изпълнена с Божията доброта и радост.

Това изказване ме свари напълно неподготвен. Не знаех какво да отговоря.

Изпратих я обратно до „Грегориана“, като минахме покрай Фонтана Ди Треви на една-две пресечки от университета.

— Нека поддържаме връзка — предложих аз. Не защото вярвах, че тя може да ми помогне с нещо повече.

— С удоволствие — благо се съгласи тя.

Усетих го почти като целувка.

До срещата ми с ватиканския кардинал Фелипе Сантош оставаше един час. За да убия времето, седнах на една маса в кафене на тротоара и си поръчах еспресо и вода. Два гълъба бързо се приближиха до масата и ми хвърлиха погледи, изпълнени с надежда. Келнерът ми донесе кафето, след което сипах в него кафява захар и разбърках. През това време той се върна с чашата с вода. Един мотопед избръмча покрай мен. Извадих телефона си от калъфа, закачен за колана ми, и се обадих на Джорджо Ломбарди от флорентинската полиция.

— Съвсем скоро ще заловим един заподозрян — сподели ми той.

Гласът му вибрираше от вълнение. На заден план се чуваха двутонните полицейски сирени. Аз подскочих. Ако откриеха убиеца, имаше голям шанс да намерят и писмото или поне следа, която да ми помогне с по-нататъшното издирване.

— Кого? — попитах аз.

— Засега това е поверително. В момента отиваме на работното му място.

— Мислите ли, че писмото е у него?

— Нямаме причини да вярваме това.

— Защо?

— Писмото не е важно за случая.

— Едва ли е съвпадение, че е изчезнало, когато Рицо е умрял.

— Толкова ли сте сигурен в това?

Изобщо не бях сигурен. Това винаги е било само предположение.

— Значи случаят с убийството е разрешен, без да разполагаме с нито една следа, която да ни отведе до писмото?

— Аз разследвам убийства, Белтьо, не съм антиквар.

— Мога ли да получа списък с телефонните разговори на Рицо?

— Ще ви го изпратя веднага след като оставим заподозрения в ареста.

Облегнах се назад на клатещия се стол и изпратих съобщение на Уилям Макнамара, в което му обясних докъде съм стигнал. Накрая го попитах дали са разбрали къде точно се намира италианският компютърен клуб, откъдето е бил изпратен имейлът до МНД.

В следващия момент получих ново съобщение.

Ходенето пеша до Ватикана отне четиресет и пет минути. През целия път се опитвах да разбера смисъла на това съобщение. Възможно ли беше да е свързано с монашеския статус на Изабела? Ангелски сексуални грешници? Грешници, които правеха ангелски секс? Ангелите правеха ли секс? Имаха ли пъпове? Въобще имаха ли пол? По-скоро бяха свръхестествени създания.

След като прекосих река Тибър или онова, което беше останало от нея, изпратих съобщение на кардинал Фелипе Сантош, в което му написах, че съм съвсем наблизо. Затова той ме чакаше пред входа на Ватикана, за да ме посрещне и да ме отведе в кабинета си.

Имаше дружелюбно и добродушно лице. Върху големия му нос бяха кацнали тежки очила с рогови рамки. Той беше нисък и пълен и носеше черна мантия с алени ивици. Около врата му висеше голямо разпятие на златна верижка.

През дългия път до кабинета му, разположен надълбоко сред лабиринтите на Ватикана, кардиналът ми разказа, че е чел за приключенията ми, натъртвайки върху думата „приключения“. Добави и че се вълнувал, че ще може да отговори на въпросите ми относно предателя Юда Искариот. Беше бразилец и редуваше италиански и английски с португалски акцент.