Кабинетът му беше съвсем малък и пълен с книги. През разделения на квадратни стъкла прозорец виждах градините на Ватикана. Седнахме край бюрото. На него ни чакаше сребърен поднос с порцеланова кана за кафе и две малки чашки.
— Значи се интересувате от Юда? — попита той, след като ми наля кафе. Тонът му беше дружелюбен и открит.
Без да навлизам в подробности, му разказах, че Юда може да се окаже ключов за изследването на едно писмо, което сме намерили в гроба на Ириней.
— Четох за това — заяви той и кимна сякаш на себе си.
В топлия кабинет се усещаше остра миризма, като че ли някой неуспешно се беше опитал да измие пода, стените и тавана, за да премахне мириса на цигари.
— Имахме късмет, че открихме гроба на Ириней — отбелязах аз, за да привлека вниманието му.
— Да, наистина вълнуващо и запленяващо! Юда… Наскоро прочетох една статия в „Теологичен преглед на «Харвард»“, в която професор по теология твърдеше, че той въобще не е целял да предаде Исус. Искал да помоли римляните да му помогнат да Го изведе от Йерусалим по безопасен начин, за да Го спаси от тълпата, която се събрала за Пасха. Това, разбира се, са пълни глупости, но главно показват, че Юда винаги ще заема важно място в умовете ни.
— Вече поговорих с професор Изабела Конти от „Грегориана“ — споделих аз и отпих от адски силното кафе.
Той добродушно се засмя.
— Възхитителна жена. Монахиня и професор! Но няма да задълбавам в това. Тя е авторитет в областта си. Това никой не може да го отрече. Аз лично смятам, че що се отнася до Юда, се осланя твърде много на Марко и Матей.
— В какъв смисъл?
— Парите! И Марко, и Матей наблягат на това, че е предал Спасителя заради материалната облага.
— А вие какво смятате по въпроса, кардинале?
— Убеден съм, че за разлика от Марко и Матей, Лука и Йоан са разбирали какво се случва в душата на Юда. Те приемат необятната сложност на вярата по по-дълбок и много по-духовен начин.
Предположих, че изглеждам също толкова объркан, колкото и се чувствах.
— Триста дяволи!
Възклицанието му беше толкова силно, че подскочих.
— Триста дяволи?
Изражението му отново омекна и устните му се разтеглиха в усмивка.
— За разлика от Марко и Матей, Лука и Йоан осъзнават, че парите не са били важни за Юда. Най-много допълнителен мотив. Нима той би захвърлил бъдещето и вярата си за някакви си трийсет сребърника?
— За каква сума говорим според днешното обращение?
— Няколкостотин евро. Не, предателството трябва да се разгледа в по-голям мащаб. Юда е бил част от вечната борба между доброто и злото.
— В какъв смисъл?
— Сблъсъкът между Сатаната и Бога! В космически кръг. Юда е представлявал центърът на борбата между Божия син и всички зли сили. Според Лука предателството е било част от пъклен заговор.
— Юда е бил на страната на Сатаната?
— Йоан го нарича с правилното му име: дявол. Директно цитира Исус. „Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?“64
Телефонът ми извибрира. Дискретно го извадих от калъфа и го сложих в скута си. Бюрото го скриваше, така че кардиналът не видя, че прочетох съобщението на Уилям Макнамара: „Отделът по киберсигурност проследи имейла до компютърен клуб в Сан Марино“.
Фелипе Сантош продължи:
— Йоан има по-цялостно разбиране за божественото начало и мисията на Исус от Марко, Матей и Лука. Пише: „Дяволът вече беше вложил в сърцето на Юда, сина на Симон Искариот, мисълта да предаде Исус“65. Спасителят отлично е знаел как ще постъпи той спрямо Него, когато лично го е избрал за апостол.
— Двамата са живели заедно три години — отбелязах аз. — Ако Исус през цялото време е знаел какво ще направи, това не означава ли, че го е смятал за необходима част от Божия план?
Кардиналът поклати глава.
— Кои сме ние, че да разберем какво са си мислели Бог и Спасителя? Същата идея е заложена и в Делата на апостолите, служеща за продължение на Евангелие на Лука. В нея Лука твърди, че предателството било част от Божия план за Исус. Пророците в Стария завет са предсказали всичко това. Цар Давид, който живял хиляди години преди Исус, е разбрал, че Той ще бъде предаден, и е описал предсказанието си в Псалтир66. В цялостната картина и предателството, и разпъването са били част от Божия план.
— В такъв случай Юда не е бил предател, а Божи инструмент, нали?
— Не е задължително това да са две различни неща.
Телефонът ми иззвъня, докато вървях обратно към хотела. Отначало реших, че Уилям Макнамара ме търси, за да ми съобщи още новини, но после видях, че е Изабела Конти.
— Изабела?
— Не искам да ви безпокоя. Просто много ми е любопитно дали кардинал Сантош ви помогна с нещо.
Обобщих идеите му, като през това време се опитвах да разбера защо ми се обажда.
— Сантош винаги е предпочитал дяволския прочит — отбеляза тя.
Покрай мен мина линейка.
— Между другото, знаете ли къде е Сан Марино? — попитах аз.
— Това е район, който се намира близо до Адриатическото крайбрежие, точно между Рим и Венеция. Защо питате?
— Ще ви обясня по-късно.
