— Това, че Медичите произлизат от Юда, е втората част от семейната тайна. Има и трета.
— Разбира се.
— Семейството ми, Парчелите, са наследници на Медичите.
Той ме погледна предизвикателно. Срещнах погледа му с широко отворени очи.
— Какво общо имат Медичите със семейството ви?
— Парчели са техни наследници — повтори той.
— Фамилията е била прекъсната със смъртта на последния ѝ представител през XVII век — сухо отбелязах аз.
— Всички мислят така. Моят клон от семейството произлиза от Джан Гастоне де Медичи, последния велик херцог от фамилията…
— … който е умрял, без да остави наследници — вмъкна Козимо.
Парчели леко се усмихна.
— Семейството ми е чуло друго, но няма защо да обсъждаме това. Един бърз ДНК анализ на проба от някой Парчели и на кост от някой от саркофазите в Капела Медичи ще потвърди думите ми.
— Ама вижте сега! — възкликнах аз. — Нищо от това, което ни разказвате, няма смисъл. Ириней е бил погребан през II век. Медичите са се издигнали през XIV век и са измрели след четиристотин години. Няма как писмото да е свързано с тях! Не са били живи, когато Пилат е написал писмото, намерено в гроба на Ириней.
— Замислете се — меко помоли Парчели. — Ако това писмо разкрие, че Юда и Мария Магдалена са имали дете, учените по цял свят ще се втурнат да проучват въпроса. Стотици хора ще анализират стари източници в нова светлина. Не след дълго кръвната връзка между Юда и Медичите ще бъде разкрита. Оттам до Парчели пътят е кратък.
— Сигурно.
— Изгубената семейна чест и фактът, че сме наследници на мъжа, предал Спасителя, само по себе си е болезнено и непоносимо тежко бреме. По-лошото в случая е, че е изключено баба да бъде канонизирана за светица, ако се окаже, че е встъпила в брак с такова семейство. Представете си само — светица, която е родила наследници на предателя Юда. Немислимо.
От всичката тази конспиративна лудост двамата с Козимо онемяхме. Парчели се досети какво си мислим.
— Не ви моля да ми повярвате — заяви той. — Семейната ми история, родството ни с Медичите и генеалогията, която свързва тази фамилия с Юда Искариот и Мария Магдалена — няма нужда да приемате нищо от това на сериозно.
В свят, в който хората съвсем искрено вярваха, че членовете на американската демократическа партия са сатанисти и педофили, които ядат пеленачета, човек беше склонен да повярва на всичко. Това, че Юда и Мария Магдалена са имали дете, звучеше като средновековна легенда. Вероятността Макиавели да е споменал кръвната връзка между тях и Медичите в труд, цензуриран от папата, беше типична теория на конспирацията. Хипотезата Медичите да не са измрели през XVII век беше единственото в цялата тази каша, което звучеше дори малко вероятно.
— Споделям ви всичко това — започна Парчели, разпервайки ръце, — за да ви помоля да изчакате.
— С какво? — попита Козимо.
— Публикуването на писмото.
— Нямаме причини да смятаме, че в него се споменава каквото и да било от разказа ви — отсякох аз.
— Може би сте прав. Кой знае. Но не съм склонен да поема този риск. Един-единствен намек за нещо подозрително в живота на баба и
— Значи интересът ви към писмото е свързан с канонизацията на баба ви?
— Разбира се.
— Парчели — спокойно заявих аз, — не съм прочел и една дума от писмото; дори не съм го виждал. Освен това не вярвам предположението ви да се потвърди. Първо ще трябва да намерим писмото, а после — да седнем и да го преведем. Сигурен съм, че докато публикуваме съдържанието му, от Ватикана отдавна ще са приключили с обсъждането на канонизацията. При всички случаи ние не бързаме.
Очите му се насълзиха.
— Благодаря ви — каза просто той.
