Сребърниците полностью

Вратата на колата се отвори. Тони инстинктивно посегна към револвера.

— Успокой се — каза през смях Луиджи и се качи.

— Boss!

— Тони — изсумтя Луиджи.

— Белтьо е там вътре — съобщи му Тони. — Заедно с италианеца.

— А писмото?

— Без съмнение.

— Какво е това място?

— Манастир.

— Ебаваш ли се?

Двамата погледнаха към манастира.

— Кога е срещата ти с…? — попита Тони, кимвайки с глава в смисъл „знаеш кого“.

Луиджи погледна часовника си.

— След един час. Ще ми уредиш ли писмото?

— Ще вляза вътре и ще го взема.

— Трябва ми за срещата.

— Няма проблем, capo.

— Как ще влезеш?

Тони отправи към шефа си почти снизходителен поглед.

— Това е манастир, Луиджи.

На Максимо Парчели трябваше да му се признае, че семейната му история бе разнообразна и леко вълнуваща. Аз самият бях израснал в ябълкова градина в „Грефсен“ при невротична майка алкохоличка. Фактът, че се омъжи за любовника си, с когото мамеше татко, може би беше пикантен. Но най-близкото до мафиот в семейството ни беше братовчедът Бьоре, който открадна пакет нарязан салам от магазинче от „Рьорусмартнан“ в края на миналия век.

Парчели затвори очи, сякаш за да си почине.

— Много съжалявам — рязко заявих аз, — но не разбирам какво общо има всичко това с писмото на Пилат.

Той понечи да каже нещо, но се спря.

— Мисля, че знам какво разкрива то — заяви накрая.

— Какво?

— От векове семейството ми пази една голяма тайна. Предава се от pater familias на pater familias, от поколение на поколение.

— Каква тайна?

— Юда и Мария Магдалена са имали дете.

Само с няколко думи Максимо Парчели пое към чистата лудост, която представляваше светът на теориите на конспирацията.

— Юда и Мария Магдалена са имали дете? — скептично повторих аз. През Средновековието са се зародили безброй легенди относно Юда. Тази обаче не съм я чувал.

— Точно така.

— Какво ви кара да мислите така?

— Евангелието на Мария Магдалена.

Това евангелие представляваше апокрифен фрагмент, който вероятно е бил написан през първата половина на I век, но е станал публично достояние чак след откритие, направено в Египет през 1896 година.

— Дядо ми — продължи Парчели — е събирал стари ръкописи. През 1924 година попаднал на непознат фрагмент от Евангелието на Мария Магдалена. В него пише, че тя и Юда са имали дете.

Беше невъзможно да се определи дали този фрагмент е истински, или фалшифициран. И в двата случая не можеше да бъде използван за доказателство.

— Осъзнавам, че това звучи абсурдно — призна Парчели. — Но от няколко десетилетия проучвам въпроса и намерих редица фактори, които потвърждават тази история. Има още. Още много. Юда не е умрял на Кървавата нива, както пише в Библията. След разпъването е избягал от Светите земи, насочвайки се към Европа заедно с любимата си Мария Магдалена. Писма и документи, датирани от първите няколко века, потвърждават това. Тази тайна дори е загатната в „Протоколи на ционските мъдреци“.

Преди стотици години е било доказано, че този труд, който уж описвал еврейски план за глобално господство, е фалшификат.

— Сега сигурно ще кажете, че „Протоколи на ционските мъдреци“ е някаква измислица — добави Парчели. — Запознат съм с тези твърдения. Но те точно това искат да повярваме!

— Трябва да съм честен с вас, Парчели — заявих аз. — Твърдението ви звучи като напълно откачена теория на конспирацията.

— И все пак съм сигурен, че в него се крие зрънце истина.

— Разбирам — промърморих аз, въпреки че това изобщо не беше така.

— Както казах, семейството ми пази тази тайна от векове.

— Окей. Но… какво от това?

— Опасявам се, че писмото ще я разкрие. Може би именно то е изгубената част от евангелието.

— И какво, ако доказва, че Юда и Мария Магдалена са имали дете?

— Детето им е първата част от семейната тайна.

— Има още една част?

— Има още две.

— И каква е втората?

— Юда е родоначалникът на фамилия Медичи.

— Какво ви кара да мислите така? — попитах аз с тон, който се надявах да не разкрива, че намирам твърдението му за абсолютно налудничаво. Бях чувал множество странни легенди за фамилия Медичи, но не и че са били наследници на Юда.

— В труда си „Флорентински истории“ Макиавели посвещава цяла глава на документите, доказващи, че Медичите произлезли от Мария Магдалена — отвърна Парчели. — Папа Климент VII е премахнал цялата тази глава преди публикуването на книгата през 1532 година.

— Защото?

— Може би е знаел, че бащата на детето на Мария Магдалена е бил самият Юда?

— И това защо да го интересува?

— Рожденото му име е Джулио де Медичи.

— И все пак.