Сине мой,
Насладих се на прекрасна закуска. Хляб, опечен в пещта в кухнята и потопен в зехтин с праз. Но нека бързо да мина на въпроса с Исус и Юда. Това е странната истина: не Исус приковахме към кръста и разпнахме, а апостола му Юда. Следователно не Юда е отишъл при Синедриона, за да предаде учителя си. Точно обратното: мъжът, който се е явил пред еврейските лидери и е взел трийсет сребърника за помощта си, е бил самият Исус.
Може би помниш историята на Исав и Яков, която ми разказа Йосиф? Струваше ми известни усилия, но накрая намерих тази история, записана от пророк Мойсей в светото писание на евреите, което се казва Тора. Близнаците Исав и Яков били синове на патриарха на израилтяните Исаак. Исав се родил първи, така че той трябвало да наследи баща си. Но когато Исаак вече бил стар и полусляп, Яков го измамил, карайки го да повярва, че той е брат си. Така получил благословията на баща си, която по право се падала на първородния син. Благодарение на тази благословия той станал духовният водач на семейството след смъртта на Исаак, а не Исав, наследявайки и обещанията, които техният бог дал на Авраам. Яков се сдобил с благословията чрез измама.
Исус и Юда явно са се вдъхновили от постъпката му и са се разменили. Исус е заел мястото на Юда, а той — неговото. Така Исус ни е накарал да повярваме, че ставаме свидетели на собственото му разпъване. Но вместо това е изпратил своя апостол и приятел Юда на кръста. Как го е убедил да се съгласи на такава ужасна съдба? Животът не е бил най-важното нещо нито за него, нито за Юда. Както каза Симон Петър, когато добродушно се усмихна и заяви, че Юда щял да бъде възнаграден на небето: кой не би издържал няколко часа мъки в замяна на вечен живот в рая? Доколкото разбирам, сподвижниците на Исус вярват, че съществува живот след смъртта, когато ще живеят вечно в някакъв рай близо до своя бог. Щом разказах това на Пилат, той се засмя високо и отиде до писалището си. „Сребърниците са тук“ — заяви после, изсмя се и извади от писалището кожена кесия, пълна с дрънчащи монети. Шекели от Тир104. Попитах го откъде ги е взел, при положение че са били у Юда или самия Исус. „Мъжът, когото мислехме за Юда, ги е върнал“ — разказа ми той. Синедрионът от своя страна ги дал на Пилат, защото не искал да има абсолютно нищо общо с това. Зад разменените места се криел хитър план. Когато Исус възкръснел, масите щели да повярват в божествената му природа. Само хората от най-близкото обкръжение на този мъж и Юда ги познавали достатъчно добре, за да ги различават. Както каза и Мария Магдалена, когато я разпитах, двамата толкова много си приличали, че можели да бъдат близнаци. Именно затова и заради предаността на Юда Искариот към вярата, Исус избрал него за плана си. Той от своя страна охотно се пожертвал. Когато вярата ти е достатъчно силна, можеш доброволно да прегърнеш смъртта в замяна на вечен живот в рая. Юда бил предан на Исус чак до самия край, въпреки че знаел, че разпъването би означавало часове, а може би дори дни, прекарани в огромни мъки.
Накрая ще ти кажа, че знам, че си зает там горе, в Рим. Но ако по някое време благоволиш да отговориш на стария си баща, би го зарадвал.
