Сребърниците полностью

Тази новина ме зарадва. Ако имах номера на Максимо Парчели, бих му се обадил, за да го поздравя.

Дните ми минаваха в усилена работа в университета — истинската ми работа. Бяха се натрупали задачи, които трябваше да се изпълнят. Непрекъснато трябваше да следя работата на студентите, които винаги бяха най-важните. Едновременно с това се бях съсредоточил и върху Проучването за Один. Наистина ли за негов прототип беше послужил мъж, преселил се от Кавказ? Проучването ми започна да набира скорост. Освен това често размишлявах за Пилат Понтийски. Но напразно. Теологичните разбирания на образа му бяха поели в съвсем различни посоки през вековете след разпъването. Някои обвинявали главно него за смъртта на Исус. Други го представяли като инструмент, използван от евреите. След покръстването на Римската империя невинността му се изпарила. Името му било напълно опетнено в името на вярата.

Казано накратко, Дева Мария родила Исус, след което той бил осъден на мъчения от Пилат Понтийски и разпнат, а накрая умрял и бил погребан.

Докато обядвах във вторник — три филии хляб с брюнуст108 — чух сигнала за получено съобщение на телефона си. Отворих го и видях древен нотен лист.

Не след дълго открих, че The Psalms of David in Meeter е първият псалм от старозаветния Псалтир. На съвременен норвежки започваше така: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци“. Сканираният текст, който ми бяха изпратили, обаче беше от 1628 година и бе на английски. Псалтир се състоеше от сто и петдесет псалма. Ако числата 84 и 11 означаваха глава и стих, се получаваше това: „Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат“. Това пък сега какво означаваше? Звучеше ми смътно познато. Къде бях чувал тези думи? Милост, истина, правда и мир… Бяха ми познати, но не достатъчно, че да разбера към какво препращаха.

Сградата, в която се помещаваше Теологическият факултет на университета, носеше помпозното име Domus Theologica. Отидох с колелото дотам след работа, за да си поговоря с Аре-Бьорн Скиперща, теолог и приятел от студентските ми години. Имаше кръгло, дружелюбно лице и оредяла коса. Приличаше най-вече на доктор на инженерните науки. Беше вярващ, за разлика от мен. Светът му беше подвластен на някакъв всемогъщ бог. Религиозните му убеждения се основаваха на логически принципи, като например че нищо не можело да бъде създадено от нищо и че съществувало нещо, което било вечно и което винаги го е имало, без да бъде създавано от нещо или някого. Според него беше по-вероятно последното да се отнася за Бог, а не за Вселената. Отидохме в кабинета му. Той ми предложи кафе, а аз му отказах с любезна усмивка — вече го бях опитвал. Разменихме няколко най-общи приказки за откритието в гроба на Ириней, след което минах на въпроса:

— Би ли ми обяснил представата на Църквата за Юда Искариот?

Той веднага ме погледна уморено.

— Бьорн, Църквата разглежда този въпрос от две хиляди години. Теолозите са посветили живота си на това да разберат него и мотивите му за предателството. Като цяло е невъзможно да му се направи психологически профил. Знаем твърде малко за него.

— Защо евангелията го описват по толкова различни начини?