Лулува, Аван и Азура? Кои бяха тези хора?
Раздразнено прибрах телефона обратно в калъфа. Нямах сили да се занимавам с тези гатанки и ребуси.
— Лоши новини? — попита Козимо.
— Просто още безсмислени глупости.
Това не беше съвсем вярно. Просто се дразнех, че не намирам смисъл в тези съобщения.
Създадох текстов документ, в който обобщихме цялата известна информация за живота на Пилат след годините, прекарани в Юдея, за да видим с какво разполагаме. Според историка Йосиф времето му като прокуратор приключило, след като войниците му изколили онази група самаряни през 37 година. Пратили го обратно в Рим, за да бъде изслушан от император Тиберий, който обаче умрял преди пристигането му. Не знаехме какво е станало с Пилат след това. Някои смятаха, че бил изправен пред трибунали111 и накрая се самоубил. Но единственото, което можехме да твърдим със сигурност, беше, че повече не е бил прокуратор на Юдея. Сякаш историците и теолозите са запълнили празнините в историята с измислени версии в зависимост от това каква съдба е заслужил Пилат според тях.
На здрачаване тръгнахме на север към летището в Болоня. Бяхме си уговорили вечерна среща с МНД в Лондон, за да преговорим плана за действие за пресконференцията на следващия ден.
Докато чакахме полета си, Козимо отиде да търси помещение за пушачи, а аз проверих трите имена от най-новото съобщение. Това, което намерих, не ме изненада: според еврейската традиция Лулува, Аван и Азура били дъщери на Адам и Ева. И не само — те и синовете им не били просто братя и сестри, а и съпрузи. В крайна сметка по онова време не са имали друг избор.
Най-голямата дъщеря Лулува се смята за първата жена, родена по естествен път. Била близначка на Каин, който я намразил още в утробата на майка им. Омъжила се за брат си Авел (точно така, онзи, убит от Каин). Съпруга и впоследствие вдовица на Каин била Аван. Най-малката дъщеря Азура се омъжила за третия брат Сит. Дотук ясно ли е?
Но за какво ми беше тази информация?
Щом пристигнахме в Лондон, се регистрирахме в хотела и взехме такси до МНД. В конферентната зала ни чакаха Уилям Макнамара, Алекзандър Дъръм Лойд, директорът на отдела за връзки с обществеността на дружеството и няколко от служителите му. Директорът ни съобщи, че за участие в пресконференцията са се записали не по-малко от шейсет и три медии, като се почне от телевизионни компании и се стигне до големи вестници като „Ню Йорк Таймс“ и „Гардиън“, както и теологични и исторически списания и най-различни онлайн вестници.
— Явно усещат, че Бьорн Белтьо ще представи нещо сензационно — отбеляза Макнамара с тон, който вероятно трябваше да изразява похвала, но по-скоро звучеше леко саркастично.
Всички заедно прекарахме вечерта в изглаждане на презентациите, които бяхме подготвили.
Международното научно дружество беше наело най-голямата конферентна зала в един изискан лондонски хотел в „Найтсбридж“. Кадифени тапети, велурени пердета, позлатена декоративна мазилка в стил рококо. Чувах жуженето, дължащо се на приглушени разговори и притаени очаквания. Надзърнах в пълнещата се зала през съвсем леко открехнатата врата на съседната задна стая. Пред сцената бяха сложени редици столове. В дъното на залата на един подиум бяха наредени около десет телевизионни камери. Козимо нервно смучеше незапалената си лула. Алекзандър не спираше да докосва съвсем тънките си мустаци.
Точно в дванайсет той, Уилям Макнамара, Козимо Д’Анджело и аз излязохме от задната стая, вървейки един след друг, и заехме местата си на сцената. Залата утихна. Чувах само гласовете на репортерите, щракането на фотоапаратите и биенето на сърцето си.
Макнамара откри пресконференцията. Говореше за „епохално откритие от значимост за световната история“, което — ако написаното в писмото беше истина — щеше да „хвърли нова светлина върху последните дни на Исус“. Това стигаше, за да събуди интереса на публиката. Алекзандър отиде до микрофона. Преди беше просто колега. Сега беше мъжът, който е откраднал сърцето на Изабела. Направи суховато, обективно и убийствено скучно въведение в живота на Ириней в качеството му на теолог, свещеник, писател, философ и духовен учител в Раннохристиянската църква. Долових нарастващото нетърпение на публиката. Разказа накратко за работата, довела до намирането на гроба в една тайна крипта в Лион. Накрая даде думата на двама ни с Козимо. Именно ние трябваше да представим съдържанието на писмото, написано от Пилат до император Тиберий.
Първо Козимо изнесе кратка лекция за прокуратора. Аз трябваше да обявя откритието.
„Говори бавно и спокойно“ — посъветва ме татко. Знаеше, че често се притеснявам, когато трябва да говоря пред голяма публика.
Прочистих си гърлото.
