— Сигурни ли сте, че не е някакво оръжие?
Кларак се засмя. Смях, който се стори на Бердичев доста самоуверен.
— Разбира се, огледали сме я отвсякъде. Отзад има двигател и цяла система фолиа и антизаглушители, а сърцевината й е защитена от оловен екран — експертите ни изчислиха, че самата камера едва се е побрала там, да не говорим за оръжие.
— Освен ако не са разработили нещо ново, а?
Кларак го погледна и се поклони леко — разбра, че днес нищо няма да му се позволи. Бердичев искаше отговор за всичко.
— Предположих, че би могло да бъде и това. Затова лично заповядах да я следят 24 часа в денонощието. Постоянно я дебнат с два лазера. При най-малък признак за необичайна дейност ще я взривят на парчета.
— Преди да успее да повреди „Нова надежда“?
— Лазерите са нагласени на автоматично включване. Камерата ще избухне в небето след по-малко от една петдесета от секундата.
Бердичев извърна глава и погледна Кларак — за първи път си позволи да изрази удовлетворение с кратка усмивка.
— Добре. Не искам нищо да спре „Нова надежда“ при първия й полет след три месеца.
Видя как грейна лицето на Кларак, миг по-късно последва широка усмивка на неподправена радост.
— Но това е отлично, ШИ Бердичев! Каква чудесна новина! Кога Седмината са дали съгласие?
— Не са. Но ще го дадат. Много скоро. В края на седмицата Камарата ще направи предложение. Ще ги понатиснем, Кларак. Ще ги накараме да изпълнят дадените преди три години обещания. А после ще натиснем още повече. Докато построим цяла флота такива кораби. Разбра ли ме? Но този е първият, най-важният. „Нова надежда“ ще разкъса веригите им. Те го знаят и ще се опитат да го предотвратят — но трябва да изпреварваме всеки техен ход. Ето защо е толкова важно тук всичко да е наред. Точно затова дойдох сам да видя как е.
Кларак се поклони.
— Разбирам, ШИ Бердичев. Значи, смятате, че трябва да разширим спътниковата система?
Бердичев поклати глава.
— Не. Доволен съм от обосновката ви. Както казахте, невъзможно е сам човек да причини някаква съществена повреда. Нека се тревожим за по-реални възможности, а? И като начало — нека унищожим оная камера. Сигурен съм, че някой от товарните ни кораби може да претърпи малка злополука, а? Техническа повреда може би, която би го отклонила от курса и би го накарала да пресече орбитата й?
Кларак се усмихна.
— Разбира се, ШИ Бердичев. Веднага.
Фей Йен стоеше в сянката на върбата и чакаше двамата принцове да се зададат по пътеката откъм моста. Беше видяла кораба им да се приземява едва преди минути и нарочно бе застанала там — нямаше как да не минат покрай нея. Прислужничките й стояха малко по-нататък, сред дърветата, разговаряха тихо помежду си и се преструваха, че не я наблюдават, но тя знаеше, че те също са толкова нащрек, колкото и тя самата. През последните три години те споделяха отегчителното й изгнание в имението на баща й, където тя не се виждаше с никого освен с братята и лелите си. Днес обаче, за първи път, откакто траурът беше свършил, й бе дадено разрешение да посети младия принц — да му гостува една седмица и да присъства на рождения му ден.
Забеляза някакво движение сред дърветата в далечния край на застланата с каменни плочи пътека, обърна се и махна на прислужничките да замлъкнат.
— Идват! — жестикулирайки усилено, им показа тя.
Прислужничките захихикаха и послушно млъкнаха.
Фей Йен се обърна и загледа приближаващите се двама младежи. Но щом се приближиха, тя вдигна ветрилото си от сандалово дърво и замаха припряно — беше сигурна, че е станала някаква грешка. Къде беше Тао Чу? Къде беше пълничкият малък племенник на Цу Ма?
Видя, че по-високото момче се поколеба, после докосна другото по ръката и се наведе да му прошепне нещо. По-дребният сякаш се вгледа в нея, след това се обърна към другия и кимна. Едва тогава по-голямото момче отново тръгна напред.
Спря на три крачки от нея. Отначало не го позна — толкова беше израснал, толкова по-несръчен беше станал, откакто го бе виждала за последен път.
— Ли Юан?
Ли Юан преглътна и се поклони — неловко, рязко движение, което издаде нервността му. Когато се изправи и отново я погледна, тя забеляза, че лицето му беше алено от срам. Устните му се размърдаха, сякаш се готвеше да каже нещо, но още не се бе сетил какво, когато тя го прекъсна:
— Къде е Тао Чу? Казаха ми, че Тао Чу е с тебе!
От дърветата зад нея се чу хихикане, тя се извърна рязко, разгневена на прислужничките, след това се обърна и видя, че Ли Юан маха на по-малкото момче да дойде.
— Фей Йен? — момченцето се поклони елегантно — същински малък придворен. После, с енергичен, ала колеблив глас, който издаваше, че не владее английски, добави: — За мен е голяма чест да се запозная с вас, лейди Фей. Чичо ми ми е казвал, че сте красива, но не ми е споменавал, че сте толкова красива.
Тя се засмя учудено.
— И с кого имам удоволствието да разговарям?
Момчето отново се поклони — учудването й му доставяше същото удоволствие, каквото и по-рано същия ден — ръкопляскането на Танговете, когато играеше Цу Тияо.
— Аз съм Цу Тао Чу, син на Цу Вен, трети племенник на Танга Цу Ма.
