— Мърдай! — Тен измъкна дългата бухалка от пояса си и взе яростно да мушка мъжа под кръста. — Надзирателят иска да те види. Стига си го карал да чака!
Мъжът се препъна на моста, стана и отново се повлече напред, като избърса оцапаните си ръце о бедрата и хвърли кратък страхлив поглед към надвисналата отгоре му огромна къща.
В подножието на стъпалата се мотаеха още стражи. Единият от тях, висок ХУН МАО, седеше встрани от другите. Щом тримата мъже се приближиха, той вдигна поглед и със съвсем леко движение на главата посочи да се качват, след това пак погледна оръжието в скута си и продължи педантично да го преглежда.
— Добър ден, ШИ Пескова — обади се Тен и поздрави лейтенанта на надзирателя с поклон. Но Пескова не му обърна никакво внимание. Тен беше ХАН, а ХАН бяха лайна. Нямаше значение дали са стражи или селяни. Не беше ли го чувал достатъчно често от самия ЧОВЕК?
Когато изчезнаха, Пескова се обърна и отново погледна къщата. Трябваше да наблюдава този Тен. Много почваше да си вири носа. Мислеше се за по-добър от останалите. Ще се наложи да го смъкне малко на земята. Да му предаде урок по добро държание. Остави с усмивка пушката и се протегна да вземе нова от купчината до него. Да, щеше да е много забавно да види как този едър ХАН се моли на колене. Страшно забавно.
Надзирателят Бергсон вдигна очи — тримата мъже бяха в коридора пред стаята.
— Какво има, Тен Фу?
Едрият ХАН коленичи на вратата и сведе глава.
— Доведохме човека, за когото питахте, надзирателю.
Бергсон се извърна от редицата екрани, заели цялата стена на дългата стая, и стана от стола си.
— Върви, Тен Фу. И ти, Чан Ян. Сам ще се оправя с него.
Когато те си тръгнаха и той остана сам с полевия надзирател, Бергсон се приближи и застана на не повече от една ръка разстояние от човека.
— Защо направи това, полеви надзирателю Сун?
Мъжът преглътна, но не вдигна глава.
— Какво да съм направил, ШИ Бергсон?
Бергсон протегна ръка почти нежно, хвана човека с два пръста за бузата и заизвива, докато Сун се строполи и захленчи от болка.
— Защо го направи, Сун? Или искаш с бой да изкарам истината от тебе?
Сун се просна на земята и обгърна с ръце краката на Бергсон.
— Вече не издържах, надзирателю. Тази дажба едвам стига за изхранването на дете, да не говорим за мъже и жени, които блъскат по цял ден на полето. И когато разбрах, че стражите пак се готвят да ни намалят дажбите…
Бергсон отстъпи и отблъсна ръцете на Сун.
— Едвам стигала ли? Що за глупости, Сун? Да не би да не е вярно, че всички крадете ориз? Че изяждате доста голяма част от посевите, които се предполага, че трябва да жънете?
Сун понечи да поклати глава, но Бергсон затисна здраво лявата му длан с ботуш и започна да натиска.
— Кажи ми истината, Сун. Крадат, нали?
Сун извика, после закима учестено.
— Така е, ШИ Бергсон. Мнозина го правят.
Бергсон бавно вдигна крак, отдалечи се от Сун и замислено му обърна гръб за момент.
— И ти открадна, защото не ти стигала храната?
Сун вдигна очи и веднага ги сведе, след това притисна чело о пода.
— Не… Аз…
— Кажи ми истината, Сун! — излая Бергсон и се извърна рязко. — Открадна, защото беше гладен, така ли?!
— Не, ШИ Бергсон. Храната ми стига.
— Ами тогава защо?! Кажи ми защо.
Сун потръпна. Въздишката премина през него като вълна. После, примирил се със съдбата си, започна да обяснява:
— Заради жена ми, надзирателю. Тя е добра жена, нали ме разбирате. Свястна жена. Тя го предложи. Видяла как е при другите: че те страдат, а ние с нашия късмет си имаме достатъчно. Казах й, че можем да дадем на другите от нашето, но тя не го прие. Молих я да не ме кара да правя това, което иска от мене…
— Което беше?
— Откраднах, надзирателю. Откраднах плодове от Скелето и ги раздадох.
Бергсон се засмя студено.
— И аз трябва да ти повярвам, а, Сун? Честен крадец? Благороден крадец? Крадец, който не търси облага за себе си, когато краде?
Сун кимна веднъж, но не каза нищо.
Бергсон се приближи.
— Мога да те бия до припадък заради стореното от тебе, Сун. Нещо по-лошо: мога да те хвърля в Глината. Как ще ти се хареса там, а, полеви надзирателю Сун? В Глината?
Бергсон млъкна за момент. Обърна се и се доближи до бюрото. Когато се върна, държеше в ръка тънка карта. Коленичи и я задържа пред лицето на Сун.
— Знаеш ли какво е това, а, Сун?
Сун поклати глава. Никога не беше виждал нищо подобно. Изглеждаше като някакъв продукт на технологиите от Горе — неща, които тук, в полето, никога не бяха виждали, — но никак не му се щеше да отгатне какво е точно.
— Това, Сун, е доказателство за твоето престъпление. Това е запис на единия час, който си прекарал в бране на Скелето. Скрита камера те е заснела на филм.
Сун отново потръпна.
— Какво искате от мене, ШИ Бергсон?
Бергсон се усмихна и пусна тънката люспа лед в джоба на сакото си, след това отново се изправи.
— Първо искам да седнеш ей тук и да ми напишеш имената на всички, на които си раздал откраднатите плодове.
Сун се поколеба и кимна.
— А после?
— После ще се върнеш в колибата си и ще ми изпратиш жена си.
Сун се вцепени, но не вдигна поглед.
— Жена ми ли, надзирателю?
