— Свястната жена. Нали ме разбираш, оная същата, дето те вкара в тази беля.
Сун преглътна.
— А какво ще стане с жена ми, ШИ Бергсон?
Бергсон се разсмя.
— Ако е добра… Ако е МНОГО добра с мене, нищо. Разбра ли ме? Всъщност — можеш и да й го кажеш, — ако е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО добра, може дори да й дам записа. Кой знае, а, Сун?
Сун вдигна глава и срещна студените сиви очи на Бергсон за първи път, откакто бе влязъл в стаята. Беше го разбрал съвсем добре.
— Добре. Ела тогава. Ето ти хартия и мастило да направиш списъка.
Тя дойде, след като се стъмни. Пескова я заведе в стаята горе — голямата стая под стрехите — и я заключи, както му бяха наредили. След това излезе и остави надзирателя и жената сами в къщата.
Известно време Де Вор просто я гледаше, като следеше всяко нейно движение със скрити камери — местеше се от екран на екран, фокусираше в близък план лицето й, или я наблюдаваше отдалече. После, когато свърши с това, кимна на себе си и угаси екраните.
Оказа се много по-силна, по-хубава, по-привлекателна, отколкото очакваше. Преди това си бе мислил, че сигурно ще се наложи да я отпрати и да се оправи по друг начин със Сун, но сега, след като я видя, усети в себе си желанието — като силен, тъмен катран в кръвта си — и знаеше, че трябва да се пречисти от това. От седмици вече не беше спал с жена — от онова последно пътуване до Дивите поля, — а и тя беше момиче от публичен дом, просто умела занаятчийка. Не, това щеше да е по-различно — нещо като десерт.
Той бързо приближи до вградения в стената сейф в дъното на стаята и набра комбинацията. Вратата се открехна, той бръкна вътре и извади малка стъкленица, преди вратичката отново да се затвори. Поколеба се за миг, след това погълна наркотика на един дъх и усети как топлината пропълзява по гърлото и бързо слиза в стомаха му. След минути щеше да е в кръвта му.
Бързо, почти нетърпеливо се изкачи по стълбата, но горе се забави, успокои се и изчака, докато се овладее напълно. Едва тогава протегна ръка и докосна с палец ключалката.
Тя се обърна изненадано. Едра жена — по-едра от съпруга си; в начина, по който стоеше, нямаше нищо прикрито, нищо подло. МЪЖЪТ ТИ НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВА — помисли си веднага Де Вор; знаеше, че от Сун никога не би излязъл полеви надзирател, ако не го бе подтиквала такава жена.
Поклонът й бе колеблив.
— Надзирателю?
Той затвори вратата зад себе си, обърна се към нея и се опита да отгатне как ще му откликва. Щеше ли да прави онова, което той поиска? Щеше ли да се опита да спаси съпруга си? Тя беше тук. Това поне бе добър признак. Но щеше ли да е отстъпчива? Щеше ли да е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО добра с него?
— Знаеш ли защо си тук? — попита я той и се доближи една крачка по-близо.
Очите й не го изпускаха от поглед.
— Тук съм, защото моят съпруг ми нареди, ШИ Бергсон.
Де Вор се разсмя.
— От онова, което ми разправят, знам, че Сун е хрисим човечец. Не съм ли прав? Да не би Сун да реве като лъв в собствения си дом?
Тя посрещна погледа му с яростен гняв, почти дръзко — поглед, който накара кръвта във вените му да потече по-гъста, по-тежка.
— Той е мой съпруг, а аз съм покорна съпруга. Той искаше да дойда тук — и ето ме тук.
Де Вор сведе поглед, като едва се сдържаше да не се ухили. Не беше сбъркал. Тя имаше дух. Беше го забелязал още докато я наблюдаваше; бе забелязал как се вглежда във всичко с този неин любопитен, почти нагъл поглед. Тя имаше сила. Сила колкото за двадесет Суновци.
Приближи се още една крачка и поклати глава.
— Грешиш, знаеш ли. Тук си, защото аз казах да дойдеш.
Този път тя не отговори, но го погледна почти нахално — само леко овлажнелите й устни издаваха колко е нервна.
— Как се казваш, жено на Сун?
Тя отмести очи, после отново го погледна, сякаш казваше: НЕ СИ ИГРАЙ С МЕНЕ. ПРАВИ КАКВОТО СМЯТАШ ДА ПРАВИШ И МЕ ОСТАВИ НА МИРА.
— Как се казваш? — настоя той този път по-твърдо.
— Казвам се Си Ву Я — отвърна тя гордо.
Този път той се усмихна. Си Ву Я. Коприненият гарван. Погледна я и разбра защо родителите й са я кръстили така. Косата й беше красива — тъмна и лъскава.
— По-добре честен гарван, отколкото сврака-измамница, а? — цитира той старата поговорка.
— Какво искате от мене?
Той поклати глава.
— Не бъди нетърпелива, Си Ву Я. Ще стигнем и до това. Но ми кажи: Сун добър мъж ли е? Бива ли го в леглото? Кара ли те да пееш от удоволствие?
Забеляза как тя тръсна глава, но истината я възпираше да каже „да“. Значи, Сун не го биваше. Е, той, Де Вор, щеше да я накара да пее довечера. В това не се съмняваше.
Пристъпи към нея крачка, след това и втора и накрая застана срещу нея, лице в лице.
— Твърд като бамбук ли е той, или мек като стрък ориз? Кажи ми, Си Ву Я. Бих искал да знам.
За миг в очите й блесна гняв, но после тя сякаш вътрешно се разсмя и очите й се промениха — гневът в тях се смени със забавление.
— Не се подигравайте с мене, ШИ Бергсон. Щом съм тук, правете с мене каквото искате. Ще бъда добра с вас. Много добра. Но не се подигравайте с мене.
