Той отново я погледна, протегна ръка, хвана лявата й длан, вдигна я и я разгледа. Дланта й беше голяма, силна, загрубяла от полската работа, но тя се беше постарала. Ръката й бе чиста, а ноктите й бяха лакирани в тъмнокафяво.
Отново я погледна в очите.
— Приятели са ми казвали, че вие, жените ХАН, не носите бельо. Вярно ли е?
В отговор тя хвана ръката му и я постави между бедрата си. Пръстите му срещнаха меката, покриваща повърхност на плата, но и усетиха топлината, твърдата мекота под него.
— Е? — попита тя почти усмихната, решена да не му позволява да я сплаши.
— Събличай се — той отстъпи крачка назад. — Искам да видя как изглеждаш.
Тя потръпна, съблече робата си, ритна встрани бельото си и застана там, долепила ръце о страните си — не направи никакво усилие да прикрие голотата си.
Де Вор я заобиколи. Тя беше хубава жена, тялото й не бе повредено от раждания и бе закалено от полската работа. Гърдите й бяха големи и твърди, ханшът — широк, но не тлъст. Краката й бяха мускулести, но с доста хубава форма, коремът — плосък, раменете — гладки. Кимна доволно. Тя би била достойна съпруга и за Танг, да не говорим пък за мъж като Сун.
— Добре. Ела сега тук.
Тя се поколеба — очите й издадоха мигновена нервност, после направи каквото й казаха и се приближи до ъгъла, който й бе посочил. Той видя как тя се оглежда, как очите й постоянно се устремяват към седлото. Сякаш знаеше какво я чака.
— Какво искате да направя?
Де Вор се усмихна студено. Беше я наблюдавал по-рано. Бе забелязал през скритото око на камерата колко я беше омагьосало седлото. Бе видял колко бе озадачена, а после — шокирана и изненадана, когато разбра какво представлява то.
Беше огромно, почти половин човешки бой високо и също толкова дълго. На пръв поглед можеше да бъде сбъркано с резбована табуретка, черно-бялата му повърхност — с някаква скулптура. По свой начин то си и беше скулптура. По времето на династията Мин занаятчиите бяха изработили това седло преди повече от седемстотин години и бяха оформили слоновата кост и дървото, за да задоволят прищявката на някой отегчен благородник.
— Видя ли седлото ми?
Тя го погледна с полупритворени очи и кимна.
— Това е бил обичай на вашия народ, знаеш ли? Слагали са това седло на входа на бащината къща, преди в нея да влязат булката и младоженецът.
Тя навлажни устни.
— И какво?
Той сви рамене.
— Това е АН. Седло. АН. Почти същата дума като „мир“.
Видя, че трепери, въпреки че стаята беше топла.
— Огледа ли го?
Тя кимна кратко.
— Хареса ли ти?
— Отново ми се подигравате, ШИ Бергсон. Това ли искате да направя? Да играя с вас тази игра?
Той се усмихна. Значи най-после беше схванала. Приближи се, застана до нея край седлото и прокара ръка по гладката му повърхност. Онова, което на пръв поглед изглеждаше просто като вплетени фигури в черно и бяло, скоро се разкриваше. Превръщаше се в мъж и жена, прегърнати в, така да се каже, неестествена прегръдка — главата на мъжа беше завряна между краката на жената, а главата на жената — между краката на мъжа.
Погледна я — беше му забавно.
— Това правила ли си го със Сун?
Тя примигна. После неочаквано поклати глава.
— Смяташ, че ще му хареса, а?
Този път тя отмести поглед — за първи път шията й леко се изчерви.
А-ХА — помисли си той. — СЕГА ТЕ ХВАНАХ. СЕГА ЗНАМ СЛАБОТО ТИ МЯСТО. ТИ НАИСТИНА НЕ СИ ДОВОЛНА ОТ СУН. МОЖЕ БИ ДОРИ СИ МИСЛИШ ДОКЪДЕ БИ ТЕ ДОВЕЛО ТОВА. ТИ ИМАШ АМБИЦИИ, СИ ВУ Я. ПРИ ЦЯЛОТО ТИ ОБЩЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ ТИ СИ РЕАЛИСТКА. И НЕЩО ОЩЕ ПО-ЛОШО: ОБИЧАШ СЕКСА. ИСКАШ ДА ТЕ ЛЮБЯТ. ИСКАШ ТОВА ВЪЛНЕНИЕ, КОЕТО ТИ ПРЕДЛАГАМ.
— Ела тук.
Забеляза как се учести дишането й. Зърната на гърдите й се бяха втвърдили, а вратът й все още беше зачервен. Тя се приближи бавно, почти страхливо.
Той отново хвана ръката й и я мушна сред гънките на своето ПАУ, после чу как тя затаи дъх, щом го докосна; видя как свежда поглед.
Де Вор се засмя — знаеше, че наркотикът щеше да го пусне чак след часове; щеше да го поддържа така, докато свърши с нея. Наведе се, притегли я до себе си и сниши гласа си до шепот:
— Той някога бил ли е толкова твърд, Си Ву Я? Толкова горещ?
За миг тя го погледна в очите — зениците й бяха разширени; след това отново погледна великолепието в ръката си. Без да я бе молил, тя коленичи, започна да го гали и да го целува. Той постави ръце на раменете й, накара я да го поеме в устата си — цялото й тяло потрепна под докосването му, от гърлото й се изтръгна тихо стенание. После — твърдо, почти грубо — той я отблъсна и се отмести.
Тя стоеше на колене и го гледаше — гърдите й се повдигаха учестено, очите й бяха разширени. Почти. Беше почти готова. Още една стъпка. Още една стъпка и щеше да е готова.
Той захвърли ПАУ-то си и застана пред нея — гол; виждаше колко възбудено го гледа тя. Колко бе готова да я чука. Отблъсна я назад с крак, след това коленичи и разтвори краката й, без да отмества поглед от нея, движейки ръка между бедрата й. Тя затаи дъх от удоволствие.
— Богове… — изстена тя и протегна ръка към него. — О, богиньо на милостта, сложете го там! Моля ви, ШИ Бергсон! Моля ви, сложете го!
