— Значи имаме много време, нали? Елате. Не знам за вас, ШИ Вайс, но аз умирам от глад.
Тук бяха на височина почти 13 000 фута и извън купола на площадката за приземяване беше студено, а слънцето се губеше зад дебела облачна покривка. Базата Ландек беше малко по-нагоре по планинския склон — обширно сплескано полукълбо; бляскавата му белота се сливаше със заобикалящия го сняг и лед. Под покрива му вече бе започнал строежът на крепостта.
— Красива гледка, не смятате ли, майоре? — каза Вайс, щом излязоха на снега. Дъхът му се кълбеше в студения въздух.
Де Вор се усмихна и се огледа.
— Прав сте, Вайс — каза той и си отбеляза, че Вайс отново се бе обърнал към него с истинското му име. — Красиво е — но знаеше, че Вайс говори за базата горе, а не за естествената красота на пейзажа.
Намираха се на източния склон на обширна ледникова долина — огромен окоп, дълбок повече от две ЛИ и широк една. Спускаше се на северозапад, обкръжена от всички страни от резките силуети на планинските върхове. Облаци засенчваха хоризонта, но това не намаляваше чистотата на пейзажа. Тази земя бе недокосната, първична. Тук се чувстваше у дома.
Спря сред снежната равнина точно под базата и внимателно разгледа огромния, подобен на щит купол — мислеше за седемте големи гарнизона на охраната, обкръжили Швейцарската пустош като седем черни камъчета върху гигантска дъска. Предимството на Танга. Той се засмя тихо. Е, вече бе поставил първото бяло камъче. Голямата игра бе започнала.
Стражите, облечени с пълно камуфлажно облекло за сняг, ги въведоха вътре и ги претърсиха. Де Вор се подчини търпеливо и се усмихна на стража, когато онзи му върна кутийката. Само Вайс изглеждаше разстроен.
— Това наистина ли е необходимо? — изпухтя той раздразнено към Де Вор, докато войникът го претърсваше.
— Необходимо е, уверявам ви, ШИ Вайс. Едно мъничко устройство може да пръсне този купол на парчета. А после хората зад вас много ще се ядосат, че не сме взели предпазни мерки — той се засмя. — Вие, банкерите, не мислите ли така? Не приемате ли винаги, че се е случило най-лошото, и после не действате ли в съответствие с това?
Вайс сведе глава в знак за отстъпление, но Де Вор все още не се чувстваше щастлив.
Една врата след зоната на охраната водеше навътре в самия купол. Навсякъде из него бяха издигнати подвижни фабрики и навсякъде здраво работеха хора — изработваха основното оборудване на базата. Но истинската работа се извършваше под краката им — в сърцето на планината. Там, долу, сред твърдата скала прокопаваха тунелите и залите на база Ламбек. Когато я довършеха, от въздуха нищо нямаше да се вижда.
Прекосиха залата. В далечния й край паравани отделяха една част от купола от останалата. Тук беше временното жилище на първите наемници на Де Вор. Тук те спяха, ядяха и се упражняваха, докато не изкопаеха по-добри квартири долу в скалите.
Де Вор се обърна към Вайс и Леман и посочи входа.
— Ще ядем с нашите хора — каза той и забеляза — както бе и очаквал — колко тази новина разстрои Вайс. Предполагаше нещо по-специално.
Де Вор се вгледа в него замислено. ДА, ОБИЧАШ ДА ТИ Е УДОБНО, НАЛИ, ВАЙС? А ВСИЧКО ТОВА — ПЛАНИНИТЕ, СТУДЪТ, УСИЛЕНАТА ПОДГОТОВКА — ИМА МНОГО МАЛКО ЗНАЧЕНИЕ В СРАВНЕНИЕ С УДОБСТВОТО ТИ. СЪРЦЕТО ТИ Е ПРИ ХАН-ОПЕРАТА И ПРИ МАЛКИТЕ МОМЧЕНЦА, А НЕ С РЕВОЛЮЦИЯТА. ЩЕ ТЕ ДЪРЖА ПОД ОКО, ВАЙС. ЩЕ ТЕ ДЪРЖА ПОД ОКО КАТО ЯСТРЕБ! ЗАЩОТО ТИ СИ НАИ-СЛАБОТО ЗВЕНО. АКО НЕЩО СЕ ОБЪРКА, ТИ ПРЪВ ЩЕ СЕ ПРОПУКАШ.
Влезе вътре последен. Дежурният офицер го поздрави. Нормално той би се обърнал към него с „майоре“, но щом видя Вайс, просто се поклони ниско, обърна се и ги поведе към мястото за хранене.
ДОБРЕ — помисли си Де Вор. — МАКАР ЧЕ В МОМЕНТА ПОЧТИ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, ХАРЕСВАТ МИ ХОРАТА, КОИТО МОГАТ ДА СИ ДЪРЖАТ ЕЗИКА ЗАД ЗЪБИТЕ.
Седнаха на пейките зад една от грубите дървени маси.
— Е, ШИ Вайс? Какво бихте искали за обяд?
Готвачът се поклони и подаде на Вайс листа с менюто. Де Вор криеше колко му е забавно, като знаеше какво е изписано там. Всичките ястия бяха прости — войнишка храна; забеляза как лицето на Вайс за миг се изкриви от погнуса. Той подаде листа на готвача и се обърна към Де Вор:
— Ако нямате нищо против, не искам нищо. Но вие двамата яжте. Ще ви разкажа какво стана до този момент.
Де Вор си поръча, обърна се и погледна Леман.
— И аз искам същото.
— Добре — той отново се обърна към Вайс: — Е, разкажете ми, ШИ Вайс, какво става тук.
Вайс се наведе и снижи глас:
— Имаше проблем.
— Проблем?
— Дучек. Отказва да прекарва парите си през сметките на плантацията.
— Разбирам. И какво предприехте?
Вайс се усмихна широко, явно горд от собствената си изобретателност.
— Пренасочих ги — през разни сметки за въоръжение на охраната.
Де Вор се замисли върху това, после се усмихна.
— Хубаво. Всъщност даже е много по-добре. Не биха и сънували, че използваме собствените им сметки.
Вайс кимна и се облегна назад.
— Точно това си помислих и аз.
