— Да се надяваме. Имам чувството, че не аз копая тази земя, ами тя мене копае.
Гледаше как Павел се отдалечава, след това пак се захвана за работа; обръщаше черната, твърда земя — един от дългата редица работници, която се простираше през огромната нива с размери две на две ЛИ. После, само секунди по-късно, вдигна очи — бе дочул някаква врява оттам, накъдето се бе запътил Павел. Обърна се и видя, че двама стражи — онези същите, които бяха срещнали предния ден на пътеката — бяха спрели младежа.
— Какво има? — попита той жената до себе си, след това се сети, че тя не говореше английски, а само Мандарин. Но жената май го разбра. Тя направи жест, все едно че пие от шепата си, после поклати глава.
— Но аз си мислех…
След това си спомни нещо, което Павел бе казал по-рано. Позволяваха им се само по три чаши вода на ден — в определените почивки. Мамка му, глупак с глупак! — помисли си Чен, хвърли мотиката и се запъти към мястото, откъдето идваше шумът, но двама от работниците го догониха, задържаха го за ръцете и го накараха да се върне в редицата.
— ФА! — повтаряше единият непрекъснато. — ФА! — После преведе думата на ужасен английски: — Нак-зан-йе!
Чен изстина.
— Трябва да прекратя това.
Един от по-старите мъже — петдесет-шейсетгодишен селянин с обгоряло и мръсно лице — пристъпи напред.
— Не можеш — каза той със силен акцент, но на ясен английски. — Виж. Ще повикат неколцина от нас. Ще ни накарат да застанем в кръг. И после ще започне наказанието — той въздъхна примирено. — Те така правят.
От далечната страна на нивата врявата бе замлъкнала и той видя Павел — главата му беше наведена, а единият от стражите се бе вкопчил в ръката му.
— Мамка му! — прошепна той. Но старецът беше прав. Не можеше да си позволи да се намесва — нито пък по всяка вероятност намесата му щеше да промени нещо. Тук той беше работник на полето, а не КУАЙ, и работата му беше да се добере до Де Вор. Не можеше да рискува това дори и за да предотврати тази несправедливост.
По-едрият от двамата стражи — онзи, когото Павел бе нарекъл Тен — закрачи към тях. Спря, опря ръце на хълбоците си и заповяда на неколцина да отидат при варела с водата.
На Чен му се повдигаше. Той беше виновен за това. Но беше безсилен да стори нещо. Павел не го и погледна. Беше ясно, че е избрал да не казва нищо за това, защо е ходил до варела. Без никой да им каже, КУ — работниците — застанаха в кръг около младежа и двамата стражи. Настана ужасна тишина. Чен огледа кръга и видя, че повечето гледат надолу или встрани — всичко друго, само да не виждат онова, което ставаше в центъра.
Гласът на Тен отново излая:
— Този човек не се подчиняваше. Той знаеше правилата, ала ги наруши — той се разсмя — отсечен, груб смях. — Той беше глупав. И сега глупостта му ще бъде наказана.
Тен измъкна дългата палка от колана си и се обърна с лице към Павел. Чан се усмихна и блъсна младежа към него.
Без предупреждение палката изсвистя и се стовари върху пищялките на Павел. Той падна. Стенанието на Павел беше ужасно — уплашен хленч.
Чен потръпна и заскърца със зъби.
Сега Тен се бе изправил над младежа и се усмихваше.
— Ставай, Павел. Още не сме свършили.
Бавно, без да откъсва очи от Тен, Павел се изправи на крака. Усмивката на Тен не потрепна, но сякаш стана още по-свирепа. Беше ясно, че му е страшно забавно. Погледна палката и тя отново изсвистя — този път удари Павел отстрани на главата.
Момчето се свлече с болезнено стенание. Чен усети възмущението, което запулсира из кръга. Но те си мълчаха. Никой не помръдна. Никой нищичко не направи.
Тен опря върха на палката в главата на младежа и бутна лекичко. Павел падна по гръб. После погледна колегата си.
— Чан! Подай ми пръчката!
Този път по кръга се понесе приглушено мърморене. Тен се обърна и ги изгледа един по един; после се разсмя.
— Ако има някой, на когото му се ще и той да опита, само да си каже. За мене ще е удоволствие да го обслужа.
Чан се приближи до него, пое палката и му подаде дълъг, тънък прът, към който с жица бе прикрепена малка кутийка. Тен защипа кутийката за един от джобовете на сакото си, след това натисна едно копче отстрани на пръчката. Тя злобно изсъска.
Тен погледна Павел.
— Сваляй гащите, момче!
Чен забеляза как Павел болезнено преглътна. Беше се вкаменил. Пръстите му се заплетоха във връзките на панталоните, после успя да развърже възела. Изправи се и отпусна глава. Панталоните му се свлякоха около глезените.
Под панталоните беше съвсем гол. Не можеше да овладее треперенето си. Пенисът му се беше свил от страх.
Тен го погледна и се разсмя.
— Ей че голямо момченце си бил, а, Павел? Хич не е чудно, че още си нямаме гадже!
Грубият му смях прокънтя отново. После той жестоко допря с пръта върха на пениса му.
Павел отскочи, но Тен не бе включил пръчката.
Стражът погледна Чан и двамата силно се засмяха на майтапа. След това Тен натисна копчето и мушна пръчката в слабините на младежа. Павел конвулсивно се сгърчи, после се строполи като мъртъв. Тен сигурно бе пуснал силен ток, защото из топлия, неподвижен въздух изведнъж се разнесе острия мирис на изгоряла плът.
