— Ти, копеле мръсно!
Думите се чуха отляво. Чен се обърна и видя, че е старецът, който бе говорил с него преди малко. Тен също се бе обърнал и го гледаше.
— Какво има, Фан Хюи? Искаш и ти да се включиш, а?
Гласът на Чан прокънтя нервно зад Тен:
— С палката, Тен Фу. Пръчката ще го довърши тоя изкуфял дъртак.
Но Тен не го слушаше. Той се приближи бавно до стареца и застана срещу него — беше с цели две глави по-висок.
— Какво каза, дъртако? Как точно ме нарече? Фан Хюи се усмихна мрачно.
— Добре ме чу, Тен.
Тен се разсмя.
— Да, добре те чух, Фан — той протегна ръка, сграбчи стареца за бузите и го накара да си отвори устата, после бутна пръчката вътре и тракна челюстта на Фан Хюи. Зъбите му изтракаха. След това дръпна ръката си. Пръстите му заиграха по копчето на кутийката.
— Искаш ли да я пробваш на вкус, а, Фан Хюи?
Очите на Фан се бяха разширили от ужас. Тен бавно измъкна пръчката от устата на стареца. Върху едрото му грозно лице цъфна садистична усмивка.
— Добрият селянин си мълчи, нали, Фан?
Старецът закима усилено.
— Добре! — каза тихо Тен, изрита стареца и го просна на земята.
Старецът се задъха. Чен го погледна облекчено — можеше да е къде-къде по-зле, — после се обърна към Тен.
Беше трудно. Беше трудно да не присъедини глас към Фан Хюи. По-трудно от това, да стои неподвижно в кръга и нищо да не прави. Павел се бе размърдал. Вдигна глава от земята и се огледа с мътен поглед, след това главата му пак падна надолу.
Чан пристъпи зад него с чаша вода в ръка и я плисна върху главата на младежа.
— Нали за това дойде, Павел?
Тен, който гледаше, се запревива от смях.
ДА — помисли си Чен. — ДНЕС ТРЯБВАШЕ ДА НЕ ПРАВЯ НИЩО, НО САМО ПОЧАКАЙ, ТЕН. ВНИМАВАЙ КАК СЕ ДЪРЖИШ С МЕНЕ. ЗАЩОТО ИМАМ КУП ПРИЧИНИ ДА ТЕ УБИЯ САМО СЛЕД ОНОВА, КОЕТО НАПРАВИ ДНЕС.
Помисли си за това, което му бе разказал Павел за убийствата, и разбра, че това далеч не беше само слух. Точно така беше станало. Беше повече от сигурен.
Да. Куп причини.
Смехът идваше от градината през широко отворената врата. Вън утрото беше топло и сияйно; вътре, където седеше Ли Юан с деветгодишния си племенник Тао Чу, беше по-хладно и по-сенчесто.
Играеха на УЕЙ ЧИ — упражняваха се в начални ходове и игра в ъгъла, но Ли Юан беше доста разсеян. Току поглеждаше към градината, където прислужничките играеха на топка.
Тъничкият, напевен глас на по-малкото момче наруши тишината, възцарила се от известно време над тях.
— Сърцето ти не е тук, нали, Юан? Виж колко хубаво е утрото. Защо не отидем да пояздим?
Ли Юан се обърна и го погледна.
— Извинявай, Тао Чу. Какво каза?
— Казах… — той се засмя звънко и се наведе към него съучастнически. — Кажи ми, Юан. Коя е?!
Ли Юан са изчерви и премести едно бяло камъче.
— Не разбирам за какво ми говориш, Тао Чу.
Тао Чу вдигна вежди, после постави на дъската черно камъче и прибра шестте бели, които бе обкръжил.
— Мислех си, че си влюбен във Фей Йен, Юан. Ясно е обаче, че някоя друга е спечелила сърцето ти. Или ако не сърцето ти, то…
— Тао Чу! — Ли Юан погледна към дъската и видя, че губи. Разсмя се. — Толкова ли ми личи?
Тао Чу започна усилено да прибира камъчетата в купичките, след това отново подреди позицията. Вдигна очи.
— Още веднъж?
Ли Юан поклати глава. После се изправи и се приближи до отворената врата. — Прислужничките играеха зад декоративното езерце — подхвърляха си копринена топка. Погледа ги — погледът му непрекъснато се връщаше върху Перлено сърце. Отначало си мислеше, че не го е видяла, но после тя хвана топката, обърна се и го погледна право в очите; усмивката й имаше таен смисъл, разгадаем само за него.
Вдигна леко глава, усмихна й се и видя как тя спря, хвърли топката на една от прислужничките и й каза нещо, което той не успя да схване. След това тръгна по пътеката сред магнолиите право към неговата стая.
Той я настигна в коридора пред стаята си, обърна я към себе си и я притисна.
— Не тук! — засмя се тя. — Вътре, Ли Юан. Нека първо да влезем вътре.
Едва успя да я изчака. Щом тя се съблече, той нетърпеливо взе да я гали и притисна лице в косата й, която миришеше на джинджифил и канела. Би я обладал на мига, все още напълно облечен, но тя го спря и започна да го съблича — ръцете й леко докосваха болезнено втвърдения му член. На дневна светлина тялото й изглеждаше по-различно — по-твърдо, по-стегнато, по-малко разтапящо се, отколкото му се струваше през нощта, но не по-малко желано. Остави я да го притегли на леглото, после влезе в нея и веднага семето му се изля.
Тя се засмя нежно, без следа от подигравка.
— Май ще трябва да те понауча на това-онова, Ли Юан. На разни начини как да се задържаш.
— Какво искаш да кажеш? — той лежеше върху нея със затворени очи и я остави да гали врата му, раменете му, гърба му.
— Има разни книжки. ЧУН ХУА. И приспособления.
Той потръпна. Лекото докосване на нейните пръсти беше толкова сладко, че му се щеше да замърка като коте.
— ЧУН ХУА? — Не беше чувал за такива неща. — Пролетни картини? Що за пролетни картини?
Тя отново се засмя, след това зашепна в ухото му:
