— Картини на мъже и жени, които си правят разни неща. Всякакви неща. Няма да повярваш колко начина съществуват да се прави това, Ли Юан. И не само с двама.
Забеляза интереса му и се засмя.
— О, да, и аз така си мислех. Но няма жив мъж на тази земя, който някога да не е искал да си легне с две момичета едновременно.
Той преглътна.
— Какво искаш да кажеш, Перлено сърце?
Но отговорът дойде почти веднага. Иззад един параван в дъното на стаята се чу звук, който не можеше да бъде сбъркан с никой друг — сподавен смях!
Ли Юан се надигна и погледна натам.
— Кой е там? Настоявам да знам…
Млъкна. Беше Сладка роза, най-младата от неговите прислужнички. Тя излезе иззад паравана, скромно свела очи, ала гола; бузите и шията й бяха леко поруменели.
— Може ли и аз да дойда в леглото, Ли Юан?
Ли Юан потръпна, след това се обърна и погледна онемял Перлено сърце. Тя му се усмихваше широко.
— Ние затова сме тук. Не го ли разбра, Ли Юан? Точно за това време. Когато се пробужда твоята мъжественост.
Перлено сърце се наведе и повика по-малкото момиче, после отново притегли Ли Юан на леглото, а Сладка роза легна от другата му страна. След това, когато и двете по сестрински се засмяха, те започнаха да го галят и целуват — кожата им беше като коприна, дъхът им ухаеше на бадеми — и сетивата му се възпламениха, разцъфнаха и той отново изгоря.
Нан Хо бе застанал пред стаята със сведена глава. Тонът му бе извинителен, ала твърд.
— Съжалявам, лейди Фей, но не можете да влезете вътре.
Тя го погледна смаяно. За втори път вече отказваше да й се подчини.
— Какво искаш да кажеш с това „не може“?! Мисля, че се забравяш, Нан Хо. Щом искам да видя Ли Юан, имам право да го посетя! Искам да го попитам ще дойде ли да пояздим днес следобед, това е всичко. А сега, моля те, пусни ме да мина.
Той разбираше, че е безнадеждно да й се противопоставя повече, и отстъпи встрани с наведена глава.
— Моля ви, лейди Фей…
Но тя веднага отвори вратата към стаите на Ли Юан.
— Ама че опак човек… — тъкмо казваше тя, ала млъкна и подуши въздуха. След това дочу и звуците, които идваха иззад паравана. Необикновени звуци за спалнята на едно дванадесетгодишно момче.
Промъкна се към паравана и притисна ръка към устата си, за да не извика от изненада.
Беше Ли Юан! О, богове! Ли Юан с две от прислужничките си!
За миг тя остана там, омагьосана от гледката на твърдите му, почти съвършени задни части, които се клатеха между бедрата на едната от прислужничките, а другата галеше и двамата. След това видя как той се вцепени и изстена, а краката на момичето се стегнаха около кръста му и го притеглиха към себе си.
Тя потръпна и заотстъпва назад, после вдигна ръка към устата си, за да спре неканения смях. Ли Юан! От всички студени риби в морето на живота, представете си, Ли Юан да мърсува с прислужничките си! Ах, малкият мръсник!
Отвън тя изгледа сурово Нан Хо.
— Не съм влизала тук, Нан Хо. Разбра ли ме?
Прислужникът се поклони ниско.
— Разбрах, лейди Фей. И ще предам съобщението ви на младия принц. Сигурен съм, че той би приветствал възможността да пояздите заедно този следобед.
Тя кимна, след това се обърна — усети, че бузите и вратът й са пламнали; после бързо се отдалечи.
Ли Юан! Тя изхихика, след това замря — спомни си малките, съвършено оформени хълбоци, стегнати в момента на оргазма.
„А аз те мислех за толкова студен, толкова безстрастен. Толкова над всичко това.“
Тя отново се засмя — странен, раздразнен смях; след това продължи, изненадана от онова, което й беше хрумнало.
— Спомняш ли си това място, Кар?
Кар се усмихна и от ложата огледа ямата и заобикалящите я редове.
— Как бих могъл да го забравя, генерале?
Толонен се облегна назад и въздъхна.
— Хората забравят много неща, които би трябвало да помнят. Корените си. Забравят корените си. А когато ги забравят, те губят способността си да преценяват нещата ясно и истински.
Кар се усмихна.
— Тази работа… — той посочи ярко осветената арена. — Тя по някакъв начин ти прочистваше мозъка от всичко освен от истината.
Толонен се разсмя.
— Да, виждам.
Кар обърна лице към него.
— Радвам се, че се върнахте, генерале. Не че не уважавам генерал Ноченци, но нещата не са същите, откакто вие не командвате.
Старецът изсумтя и килна леко глава настрани.
— И на мене ми липсваше работата ми, Кар. Ужасно ми липсваше. Но виж какво, аз вече не командвам. Поне не в онзи смисъл, за който сигурно си мислиш. Не. Това е нещо друго. Нещо тайно, което Тангът ме помоли да организирам.
Той очерта нещата бързо, ясно, оставяйки на Кар да разбере, че по-късно ще бъде запознат по-подробно с всичко.
— Това е план за всеки случай, нали разбираш. Надяваме се никога да не ни се наложи да го използваме. Ако Камарата гласува вето върху космическите изследвания, както би трябвало, можем да изхвърлим този малък план в огъня.
— Но не ви се вярва, нали, генерале?
Толонен поклати глава.
— Боя се, че не. Мисля, че Тангът напразно се надява. В момента тази Камара далеч не е приятел на Седмината.
