— Казват, че сред всичките Фамилии няма по-красива от Фей Йен. Но тя е ХУА ПАО, цвете-пантера. Макар и толкова красива, тя притежава страшен инат и желязна воля.
Сладка роза въздъхна и погледна по-голямата си сестра.
— А Ли Юан като че я обича като брат…
Перлено сърце се разсмя.
— Виждала ли си колко мек става погледът му само като я погледне? Хлътнал е до уши, горкичкият.
— А… — Сладка роза отново се огледа и взе да се суети из стаята, разтревожена от думите на Перлено сърце. Миг по-късно, докато събираше чаршафите, тя изведнъж се сепна и вдигна навлажнени очи.
— Тогава ми е жал за него, Перлено сърце. Нищо не може да излезе от това.
Перлено сърце мъдро кимна.
— Такъв е законът, Сладка роза. Мъж не може да се ожени за жената на брат си. И този закон е мъдър, МЕЙ МЕЙ — само си помисли какво щеше да стане, ако не беше така. Има мъже, които биха убили собствения си брат заради някоя абсолютна никаквица! Сладка роза сведе очи.
— И все пак — ние СМЕ сестри. И делим един мъж.
Перлено сърце се засмя и започна да вади нови копринени чаршафи от чекмеджето.
— Ли Юан е момче, а те не са толкова сложни като мъжете. Но, във всеки случай нашето е съвсем различно! Ние само му помагаме и го учим. Трябва да мислим не за себе си, а за бъдещия Танг!
Сладка роза се вгледа в сестра си и забеляза как уж се съсредоточаваше в работата си, сякаш не я беше грижа. Но бе доловила скритата горчивина в гласа й и виждаше леката следа от съжаление в ъгълчетата на устата и очите й и разбра, че каквото и да разправяше тя, и тя беше малко влюбена в младия принц.
— Какво четеш?
Фей Йен леко извърна лице към него, после се усмихна и остави книгата на дървената поставка пред нея.
— А, Ли Юан! Чудех се кога ли ще дойдеш.
Седеше в беседката с изглед към един от малките водопади. Клонки на клена засенчваха чертите й, но той виждаше, че тъмната й коса е сплетена в сложна прическа — гладките букли бяха прикрепени с гребенчета от слонова кост, не по-големи от нокътя на палеца му. Беше облечена в сетре за езда до кръста, с извити краища и висока яка — сатенът бе в нежен лавандулов цвят със съвсем тъничко черно ръбче, а панталоните й за езда бяха от тъмносиня коприна, почти по тялото й. Ботушите й бяха от ярешка кожа, боядисана в цвета на панталона.
— Може ли да седна при тебе, Фей Йен?
— Почакай там, Ли Юан. Аз ще дойда. Тук е доста горещо. Защо не слезем на терасата?
Той се поклони и се отстрани, за да мине тя. Долови аромата й за първи път през този ден. МЕЙ ХУА. Сливов цвят. Заситни по пътеката след нея.
— Как е твоят баща, Йин Цу?
Тя се засмя.
— Добре е. И онзи ден, когато ме попита, пак беше добре. И тримата ми братя също са добре, знам, че ще ме питаш и за тях — тя спря и наведе глава към него. — Хайде да зарежем официалностите, а, Ли Юан? Всичко това толкова бързо ме отегчава!
Една птичка прехвръкна над главите им от клонче на клонче и отвлече за миг вниманието им. Сведоха глави надолу едновременно. Погледите им се срещнаха и те се разсмяха.
— Добре — каза той. — Но пред хора…
Тя леко докосна ръката му.
— Пред хора ще се държим както винаги — тя вдигна брадичката си като някой стар, вдървен придворен. — Ще сме стегнати като корсета на министър!
Той се изкикоти — не можа да се сдържи, после забеляза, че и тя му се усмихва.
— Ела, Юан. Нека слезем долу.
Позволи му да я хване под ръка. Каменното стълбище се виеше стръмно надолу по склона и завършваше с малък каменен мост. Но мостът бе достатъчно широк да мине само един човек. Ли Юан мина пръв, след това се обърна и протегна ръка да й помогне.
Тя пое ръката му и го остави да я притегли към себе си, леко се докосна до него, обърна се и го погледна. Слънцето огря лицето й за първи път, откакто я бе видял в беседката.
— Какво е това?
Тя се усмихна и забеляза как я гледаше.
— Това е МИЯН ЙЕ. Белег за красота, нищо повече. Защо, не ти ли харесва?
Той лекичко поклати глава — не му харесваше да вижда нищо несъвършено в нея.
— Ето ти, избърши го!
Той взе копринената кърпичка, която му подаде, и веднага забеляза, че е същата като онази, която бе под възглавницата в стаята му. Въздържайки се от изкушението да я поднесе към лицето си, той протегна ръка и се опита да докосне белега, но Фей Йен се разсмя и бутна ръката му.
— Ела тук, Ли Юан! Как ще успееш чак оттам? Трябва да държиш бузата ми, докато го търкаш! Няма да е лесно, да знаеш!
Той се приближи, хвана нежно лицето й и го извърна — почти го беше страх да не я заболи. Сега тялото му се докосваше до нейното, той усещаше топлината й и уханието на сливов цвят по дрехите й. Усети как по гръбнака му премина тръпка, после започна да търка — отначало нежно, след това — по-силно — близваше коприната и търкаше бузата й. Най-накрая изтри белега.
И през цялото време тя го гледаше със странен, неразгадаем израз в тъмните си очи. Усещаше дъха й — топлия й дъх по шията си, мекото повдигане на гърдите й под плътно прилепналото сетре, топлото пулсиране на тялото й там, където докосваше неговото.
