Бердичев се разсмя. Много лесно бе успял да се справи с обстоятелствата. Съветът веднага бе одобрил сделката и бе помогнал да се улеснят нещата, след като той беше предложил добавките към годишната рента на осем от десетте членове. Останалите двама така и така искаше да изхвърли и когато гласуваха против тях, бе приел оставките им без никакъв опит за оспорване. Що се отнася до скърбящите родители, те бяха оттеглили иска си, когато той подаде срещу тях контраиск за двеста милиона — неговата оценка за пропуснати ползи, която „Сим Фик“ би претърпяла, ако Ким се окажеше с необратими мозъчни увреждания. Омекнаха и още повече след извънсъдебното споразумение за 50 000 юана. Повече от достатъчно в замяна на тъпия им син.
Но какви бяха повредите? Какъв ли щеше да бъде Ким, когато бинтовете паднеха и белезите заздравееха? Не физическите белези, защото нараняванията като по някакво чудо бяха съвсем леки, а душевните.
Той потръпна — изведнъж почувства Ким по-близък от всякога. Сякаш предсказанието на ВУ го бе свързало с момчето. Слънцето отново бе погребано в земята, но щеше ли да изгрее пак? Щеше ли Ким отново да стане същият като преди? Или отново беше се превърнал в проста, несъбудена Глина?
Десет милиона юана. Толкова бе заложил на пълното и цялостно възстановяване на Ким. А възможната отплата? Той се разсмя. Може би хиляди пъти по толкова! Може би нищо…
Бердичев стана, изтри длани о сакото си, обърна се към двамата стражи от „Сим Фик“ и им посочи, че трябва да отнесат момчето. После, щом те си отидоха, прекоси килията и погледна другия човек вътре. И този беше овързан.
Засмя се и заговори на трупа на директора:
— Мислеше, че ще ме прецакаш, а, Андерсен? Е, това никой не го е опитал, без да бъде наказан. Никой. Дори и ти.
И като продължаваше да се смее, се обърна и излезе от килията.
— Търпение, Ли Юан, още мъничко!
Перлено сърце придърпа двата края на яката му, като се правеше, че й е страшно досадно, после закопча едната от Четирите мънички закопчалки. Той седеше на ръба на леглото си, Перлено сърце бе коленичила на пода пред него и го обличаше, а Сладка роза бе коленичила на леглото зад него и сплиташе косата му.
По-малкото момиче се засмя тихичко.
— Колко дълга коса имаш, Ли Юан. Каква хубава гъста коса. Не мога да я разреша! — тя се наведе напред, зарови лице в косата му и вдъхна аромата й. — Искам и аз да имам такава коса, мили Юан!
Той понечи да се обърне и да й каже нещо, но Перлено Сърце нежно извърна главата му обратно и зацъка с език. Последните две закопчалки винаги бяха най-мъчни за закопчаване.
Ли Юан се разсмя леко.
— И твоята коса е хубава, Сладка роза. А най-хубава е, когато е разпръсната в скута ми.
Сладка роза се изчерви и сведе очи, като си спомни какво бяха правили само преди часове. Перлено сърце дяволито го погледна в очите.
— Сигурно следващия път ще ни искаш и петте наведени?
Той се усмихна.
— Сигурно…
— И все пак — продължи тя и се намръщи, докато се опитваше да се оправи с последната закопчалка, — добре ще е да се поразкършиш малко.
Ли Юан се засмя радостно.
— Наистина ли смяташ така, Перлено сърце? След снощи?
Тя се отдръпна назад с въздишка — най-накрая бе закопчала яката; след това поклати глава с блеснали очи.
— Ех, вие, младите мъже. Мислите си, че сте истински ездачи, защото можете да карате по цяла нощ, а? Но за да си истински ездач, ти трябва много повече от това, да можеш да се задържаш на седлото!
Сладка роза мълчеше с наведена глава. Перлено сърце вдигна очи. Ли Юан се беше втренчил в нея с удивен поглед. Тя се замисли, после сведе глава и се изчерви — бе осъзнала как бе свързала двете неща. Ли Юан щеше да излиза да язди с Фей Йен, а пък тя разправяше…
Но Ли Юан просто се наведе напред, хвана лицето й в дланите си, целуна я по челото и притисна лицето й към скута си, като палаво кръстоса крака зад врата й.
Тя започна да се бори със смях, измъкна се и се дръпна на няколко крачки назад, вперила в него възхитен поглед. Сладка роза бе привършила и бе поставила шапка за езда върху стегнато сплетената му коса. Беше облечен изцяло в зелено — от шапката до ботушите: цяла дузина нежни нюанси на зеленото, ала всеки от тях беше свеж и ярък и напомняше за първите дни на пролетта, когато снегът тъкмо се беше стопил.
— Изглеждаш… — тя се засмя и запляска с ръце. — Изглеждаш като принц, Ли Юан!
Той също се засмя и се обърна да целуне Сладка роза за довиждане. След това изтича навън.
Двете прислужнички го изпратиха с поглед, после се захванаха да подреждат стаята. Перлено сърце свали калъфките от възглавниците и забеляза копринената кърпичка под едната от тях. Беше бледолилава, а в ъгъла със зелено беше извезан йероглифът на фамилията Йен.
Веднага позна на кого е, вдигна я към носа си и отново я остави на мястото й, без да казва нищо на Сладка роза.
— Тя е красива, не мислиш ли, Перлено сърце? Сладка роза се бе загледала през отворената врата — следеше прекосяващата градината фигурка на Ли Юан.
