Войникът на поста му каза да седне и да изчака. Вдигна бариерата и влезе вътре, пренебрегвайки протестите на Тай Чо. После, когато започна да го претърсва, се извърна рязко и му кресна:
— Ти знаеш ли кой съм аз, бе?!
Тонът на абсолютната власт — тон, който някога бе използвал, за да усмирява неуправляеми момченца, току-що докарани от Глината — сработи прекрасно. Войникът отстъпи крачка назад и наведе глава. Тай Чо усили натиска, преди войникът да се окопити.
— Чичо ми е заместник-министърът Тай Фен, който отговаря за субсидиите на охраната. Само да си ме докоснал и той ще те смачка, разбра ли, войнико?!
Този път войникът се поклони и притисна ръка до гърдите си за поздрав.
— А така! А сега ме заведи веднага при командващия офицер. Това е много спешно и за мене, и за заместник-министъра.
Войникът се поклони отново, мина пред него и Тай Чо за миг усети, че и облеклото му е помогнало да се създаде необходимото впечатление. Беше с учителското си ПАУ с яркосинята емблема, а то доста наподобяваше облеклото на висшите чиновници.
Войникът почти нямаше време да съобщи името му — нито пък да се обърне и да го запита как е то; Тай Чо се спусна пред него и се настани на един стол пред офицера.
Този офицер се впечатли по-малко и от тона му, и от одеждите му, и от приказките му за разни чичовци. Веднага поиска да види пропуска на Тай Чо. Той му го хвърли на бюрото и се наведе към него почти заплашително:
— Къде е момчето?! Момчето от Глината?!
Офицерът го погледна, после погледна и пропуска му и го хвърли обратно на Тай Чо.
— Ако бях на ваше място, ШИ Тай, щях да се махна веднага, преди да съм си навлякъл още някоя беля на главата.
Тай Чо изобщо не обърна внимание на картата си. Изгледа кръвнишки офицера.
— Къде е момчето? Няма да си тръгна оттук, докато не видя момчето!
Офицерът се надигна от стола си, но Тай Чо се наведе напред и го бутна да седне.
— Седнете, по дяволите, и ме изслушайте!
Потръпна. Никога преди не бе чувствал нито такъв гняв, нито такъв страх, нито такова безпокойство. Сега те определяха всяко негово действие.
— КЪДЕ Е МОМЧЕТО?!
Офицерът леко помръдна ръка и натисна един бутон на бюрото си — викаше помощ. Сега беше сигурен, че пак си има работа с някакъв луд.
— Разберете, ШИ Тай. Момчето е в добри ръце. Погрижили сме се. Прост случай на нападение над гражданин от страна на нерегистрирано същество. Ще ликвидираме НРС-то и то най-много след час — веднага щом дойде разрешението от Горе.
— КАКВО?!? — кресна Тай Чо. Изправи се рязко и накара и офицера да направи същото; офицерът протегна ръце напред, очаквайки нападение.
— Моля ви, ШИ Тай. Седнете и се успокойте. Вратата зад Тай Чо се отвори тихо, но той все пак я чу, мина зад бюрото и долепи гръб о стената.
— Тук вие нямате юрисдикция — каза офицерът; щом помощта пристигна, гласът му се поуспокои. — В каквито и отношения да сте с момчето, боя се, че нещата са извън вашия контрол.
Тай Чо му отговори веднага:
— Вие сте този, който не разбира! Ким Уард не е НРС, както вие го нарекохте! НРС! Абсурд! Той е един от най-бляскавите и важни научни умове в цялото Чун Куо! „Сим Фик“ са подписали договор за неговите услуги за ДЕСЕТ МИЛИОНА ЮАНА!
Последните три думи Тай изрече бавно и отчетливо, с максимално натъртване, и веднага забеляза ефекта на фантастичната сума върху тях.
— Десет милиона? — офицерът се изсмя замислено. После поклати глава. — О, не. Не ви вярвам, ШИ Тай. Просто продължавате да си бърборите — като онова за високопоставените чичовци…
Тай Чо поклати глава и отново заговори. Гласът му кънтеше твърдо и решително:
— Има и още едно нещо, което не разбирате. Не ми пука какво ще стане с мене. Но на вас ви пука. Това ме прави по-силен от вас. О, мислете ме, ако щете, за лъжец или за луд, но само си помислете: ако пренебрегнете предупреждението ми, без да го проверите, „Сим Фик“ директно ще ви осъдят за унищожаване на тяхна собственост без разрешение — разсмя се, изведнъж обзет от ужаса на този кошмар; повръщаше му се от това, че трябва да постъпва така. Не виждаха ли, че той е просто едно малко момченце — уплашено малко момченце, — което са нападнали зверски?
Офицерът все още се колебаеше.
— Има си определени процедури. Аз…
Тай Чо кресна — никога досега през живота си не беше използвал подобни думи:
— Заврете си ги отзад тези процедури! Веднага се свържете с директора Андерсен. Освен ако наистина искате да ви глобят с десет милиона юана!
Офицерът пребледня, след това се посъвещава с другаря си. Преглътна и се обърна към Тай Чо:
— Бихте ли изчакали половин час в килия, докато направим необходимите проверки?
Тай Чо се поклони.
— Разбира се. Тъкмо това искам от вас. Ето — той извади от джоба на робата си малък бележник, взе перодръжката от бюрото на офицера и написа телефонния номер на Андерсен в офиса и кода на малкото екранче.
— Ще ви включи едва след втория сигнал, тъй че задръжте. Това е тайна линия, нали разбирате.
Офицерът се поколеба, след това се поклони леко, донякъде убеден, че Тай Чо се е поуспокоил.
— Андерсен?
