Аксел погледна плътното пластмасово квадратче в ръката си. Беше холочип с подсилена защита на образа. Кредит за 2500 юана. Аксел вдигна поглед от изненада, после си спомни облога. 250, десет към едно. Това бе повече от заплатата му за половин година, но за Еберт сякаш беше нищо. Но пък защо не? За него това бяха джобни пари.
Еберт се бе навел през него и крещеше на Фест:
— Хей! Хайде да отидем в съблекалнята да го поздравим, а?
За още миг Аксел остана взрян в Еберт, после отново погледна големия. Кар се вдигаше от пода с болезнен израз, по лицето му не се забелязваше никакъв признак на ликуване.
Фест хвана Аксел за ръката и го задърпа.
— Хайде да си ходим. На Ханс му писна.
— Хайде — каза Еберт, щом излязоха. — Да почерпим онзи грубиян една вечеря. Ще ни бъде гост.
Спряха в коридора пред съблекалнята и се облегнаха на стената, пренебрегвайки постоянно влизащите и излизащи по-маловажни бойци. Целият следобед щеше да има схватки — щяха да предизвикват новия шампион. Но те бяха видели достатъчно. Еберт му бе изпратил визитната си картичка преди четвърт звън, а на гърба й бе надраскал поканата. Сега чакаха.
— При такава механична виртуозност изниква един проблем — каза Еберт доста надуто. — Тя много лесно може да се превърне в автоматизъм. В нещо като машиноподобни реакции без всякаква мисъл. Изцяло лишени от гъвкавост и неспособни да се приспособят към по-тънък подход от неговия собствен. Точно затова загуби Хуа. Той бе лишен от гъвкавост. Неспособен да се промени.
Фест се разсмя.
— Хубаво го рече, Ханс. Но всъщност ти току-що каза, че още от самото начало си знаел, че бабанката ще победи!
Еберт поклати глава.
— Знаеш какво искам да кажа! — в гласа му се прокрадна леко раздразнение. После той омекна и също се засмя. — Добре. Опитвам се да го погледна рационално, но всички всъщност бяхме изненадани. Че даже и Аксел. Дори и той си мислеше, че неговият човек ще изгуби!
Хаавикко се усмихна.
— Прав си. Но той излезе добър, а?
Фест кимна.
— Впечатляващ. Може би не е най-добрият, когото съм виждал, но е силен. Пък и храбър.
Аксел се огледа и се разсмя.
— Това тук е друг свят — каза той. — По-суров и по-първичен от нашия.
— Да, наистина, вярвам, че младият ни приятел се е влюбил във всичко това. Представи си — да живееш тук, долу, сред тази пот и кал! — Еберт отново се засмя, този път по-порочно. — Скоро ще се лишиш от всички илюзии!
— Сигурно…
Нищо друго не успя да каже. Точно в този миг вратата се отвори и излезе мениджърът на големия. И той изглеждаше по същия начин. Ти си по-големият брат на Кар — помисли си Аксел веднага щом го погледна.
— Какво искате?
Еберт се усмихна.
— Гледах твоя човек. Добре се би. Бих искал да го заведа на вечеря. Аз черпя.
Аксел забеляза колко се владееше този човек; забеляза как ги оглежда поред и разпознава какво представляват — аристократи Отгоре — и веднага осъзна какво е да живееш като него — тези хора гледаха да се опазят от такива като тях, но в същото време те им бяха необходими. Да, той виждаше всичко това, изписано на лицето му — всички ужасни компромиси, които му се налагаше да прави, за да може просто да живее тук, долу. Това отекна в душата на Аксел; прииска му се да се обърне и да се махне.
— Добре — каза мъжът след известно колебание. — Но Кар не е много добре. Състезанието доста го изтощи. Нужна му е почивка…
Еберт хвана за миг мъжа за ръката.
— Всичко ще е наред, приятелю. Няма да го задържаме. Просто ще отпразнуваме победата, а после… — той сви рамене и се усмихна любезно, след това пусна ръката на мъжа. — Ние имаме доста влияние. Разбра ли? Можем да уредим нещо за тебе. Да те улесним…
Аксел присви очи.
— Какво искаш да кажеш, Еберт?
Еберт се извърна и го погледна остро:
— Млъквай, Хаавикко! Остави АЗ да се оправя с това. Знам какво правя.
Аксел сведе очи. Да прави каквото ще. Еберт имаше славата на твърдоглавец. Правеше онова, което останалите никога не биха се осмелили да направят. Но това бе обяснимо. Той беше роден, за да владее. Баща му, Клаус Еберт, притежаваше втората по големина компания в Чун Куо — компания, съществувала още в първите дни на Града; компания, осигуряваща всички изкуствени прислужници за Великите фамилии — сладки, разумни същества, едва отличими от човека; осигуряваше и голям избор от скулптирани с вкус прислужници за най-богатите сред богатите и цели армии безмозъчни автоматони за Седмината. Компания, която произвеждаше над една трета от синтетичната храна, консумирана от Нивата.
Ханс Еберт беше наследник на „Джен Син“ — по-голяма от нея в списъка Хан Сен беше само „Мед Фак“. Носеха се слухове, че баща му можел да купи Мрежата два пъти и пак да му останат пари. Какво тогава, че е решил да се пазари с мениджъра на някакъв си бияч? Но въпреки това Аксел се чувстваше подразнен. Еберт не беше ли ВИДЯЛ?! Не беше ли разбрал колко изкусен и силен е този мъж?
— Да влезем тогава, а? — обади се Еберт с настоятелен, властен тон. Мениджърът сведе глава, после се поклони дълбоко и ги пропусна да минат.
„Това е властта — помисли си Аксел, докато го отминаваше. — Така действа властта.“
