— Така ли? — Кар се изправи и се премести при следващия труп, после го огледа по същия професионален начин. — Толкова различни ли са от вас хората под Мрежата? — той погледна Де Вор, след това — отново трупа. — Знаете ли какво представлява един КУАЙ, майоре?
— Убиват за пари. Какво повече ми трябва да знам?
Кар се разсмя, но не го погледна.
— Мислех си, че ще проявите любопитство, макар и само професионално. Разбирате ли, Чу Хен също беше КУАЙ, но не беше типичен. Той беше от ония, които ги наричат „криво острие“. Повечето КУАЙ биха го заплюли.
— Ножът си е нож.
Кар поклати глава.
— Не е така. Някои оръжия са с по-добра изработка от други. Някои пък са изковани от майстори. Така е и с добрия КУАЙ. Нали разбирате, за да стане КУАЙ, човек трябва да се учи дълго и упорито. Това е дисциплина. Начин на живот.
— Тук, долу? Единственият начин на живот, който съм видял тук, долу, е „граби, каквото можеш и убивай, за да се опазиш“.
Кар вдигна поглед — сивите му очи бяха спокойни. Владееше се.
— Цао Чун е бил Син на Небето.
В момента старата поговорка носеше твърде много значения. Цао Чун бе тиранинът, обединил Чун Куо и построил великия Град. В своето време той беше грабил и убивал, за да опази заграбеното. Докато Седмината — неговите главни министри — не се отървали от него.
Кар се изправи в цял ръст срещу Де Вор.
— И КУАЙ. Както казах, майоре, тук да бъдеш КУАЙ е почетна длъжност. Повечето не са като Чу Хен. Нито пък трябва да ги бъркате с пънкарите и книжните тигри, които обикалят около триадите. Един КУАЙ притежава вътрешна сила. Той черпи от по-дълбоки кладенци, а не от алчността.
Де Вор се изсмя презрително. Тъкмо щеше да отвърне на Кар и Толонен застана между двамата.
— Майор Де Вор, Фест, Еберт, Хаавикко. Оставете ни сами за момент. Ще ми се да си поговорим с Кар.
Де Вор се поклони и излезе, последван от останалите трима. Щом затвориха вратата, генералът се обърна с лице към мъжагата:
— Знаеш как стават нещата тук, Кар. Какво, мислиш, се е случило?
Кар се огледа.
— Заплетена работа. Набързо уредена и набързо свършена. И все пак убийствата… ами, странни са. Ако не знаех толкова, щях да кажа, че смъртта на Као Джиян е работа на Чу Хен. Подобни удари с ножа са му запазена марка. Той беше садист. Болката му доставяше удоволствие.
— Ами другите?
Кар наклони глава встрани.
— Чен още не съм го погледнал. Но който и да е убил Чу Хен, много го е бивало. Бил е обучен да убива бързо и резултатно.
— Може би войник?
Кар се разсмя.
— Точно това не ми беше минало през ума, но да.
Толонен се усмихна доволно.
— Полезен човек си ти, Кар, а и моят подчинен Хаавикко ми разправи, че си страхотен боец. Пък си и интелигентен. Аз имам работа за хора като тебе.
Кар положи внимателно главата на Као Джиян и вдигна поглед към генерала.
— Подписал съм договор, генерале. Десет битки, ако успея да остана жив дотолкова.
Толонен кимна.
— Ще откупя договора ти.
Кар се усмихна.
— Може би. Ала защо? Не разбирам, генерале. Каква полза бихте имали от мен?
Този път беше ред на генерала да се засмее.
— Ти си талантлив човек. Имаш набито око. От пръв поглед го виждам. А и познаваш мястото. Знаеш как мислят и действат хората тук. В момента се налага да разчитаме на местните ни свръзки. На босовете от триадата. А това не е само скъпо, но е и ненадеждно. На тях всеки може да им плати и са негови.
— А аз съм нещо различно?
— По моя преценка — да.
Кар се изправи и се огледа.
— Какво е станало тук, генерале? Какво НАИСТИНА е станало?
Толонен прекоси стаята. Застана до игралния автомат и взе да си играе с клавиатурата.
— Какво искаш да кажеш?
— Вие, майорът, онези трима младши офицери отвън. Доста високопоставен отряд за разследване на подобно дребно убийство. Какво правите всички вие тук? Защо тези хора са толкова важни за вас? Какво са направили? Или би било по-добре да попитам какво са знаели?
Толонен се разсмя.
— Онова, което са направили, е, че са убили министър. Онова, което са знаели обаче, засега остава тайна. Но още някой го знае. Онзи някой, който ги е убил.
Кар се приближи и застана до рамото му, после погледна играта, появила се на екрана.
— Какво е това?
— По всичко изглежда, последното нещо, записано в паметта. Май този Као Джиян е бил добър играч.
Кар поклати глава.
— Не е Као Джиян. Бих се заклел. Всъщност бих казал, че играчът въобще не е бил тукашен. Погледнете как са подредени камъчетата. Пък и се играе на осмо ниво. Който е играл, е бил майстор на Уей Чи.
Толонен са разсмя — смехът му звучеше странно.
— Нашият убиец?
Кар извърна глава и срещна погледа му.
— Е, това е един от начините да си запълниш времето от два часа.
