Кар седеше в другия край на стаята — дясната му ръка висеше на превръзка на гърдите му, а в лявата държеше купа с бульон. Изгледа ги остро, раздразнен, че са му се натрапили.
— Какво искате?
Еберт се усмихна — изобщо не обърна внимание на враждебния му тон.
— Ти се би хубаво. Искаме да отпразнуваме успеха ти. Да те почетем.
Кар се изсмя. Остави бульона си и се изправи, после прекоси стаята и застана на две крачки от Еберт.
— Вие искате да ме ПОЧЕТЕТЕ?! Мен?!
За кратък миг Еберт сякаш се уплаши от големия. После се съвзе и отправи усмивка на приятелите си, преди отново да погледне към Кар.
— Защо не? Това беше славна победа.
— Така ли мислиш? — усмихна се Кар, но тонът му си остана рязък и студен. — Не смяташ ли, че е било победа на МЕСОТО над ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, а?
За момент Еберт загуби и ума, и дума. След това отстъпи крачка назад. Но тъкмо тогава плюнката на Кар шляпна между краката му.
— Я се разкарай! Разбра ли? Нямам НУЖДА от тебе.
Лицето на Еберт посивя. За миг той се бореше да намери нужните му думи. После отново доби дар слово.
— Как СМЕЕ!!! — изписка, сякаш го душаха.
Фест се вкопчи в ръката му и настоятелно зашепна в ухото му:
— Не си навличай беля на главата, Ханс. Моля те! Тук долу едва ни търпят. Но ха сме направили нещо, ха е избухнал бунт.
— Ще го убия — измърмори под носа си Еберт.
Кар го чу и се ухили подигравателно.
— Той като нищо ще ти строши и двете ръце — прошушна му Фест.
Еберт изсумтя презрително.
— Мисля, че баща ми ще има какво да каже за това, нали?
Фест дръпна за ръката Еберт назад.
— Колкото по-рядко споменаваш баща си, толкова по-добре, Ханс. Тия приятелчета прекалено добре знаят кой точно произвежда ХЕИ, които се изпращат тук да смазват всеки признак на бунт. Тук „Джен Син“ и баща ти са, кажи-речи, толкова популярни, колкото и Чингис Хан.
Кар ги гледаше с ястребов поглед. При споменаването на „Джен Син“ очите му се присвиха.
— Значи, ти си бил син на ЕБЕРТ?!
Еберт отхвърли ръката на Фест и пристъпи напред, нахално вирнал брадичка срещу големия.
— Значи тогава разбираш какво означава това?
Кар се усмихна нервно.
— О, знам какво означава ТАМ ГОРЕ. Само че сега не си ТАМ ГОРЕ, ШИ Еберт. Това не е твоето царство и трябва да внимаваш как се държиш тук. Разбра ли ме?
Еберт се опита пак да заговори, но Кар вдигна рязко здравата си ръка и го отряза. Лицето му беше намръщено.
— Нека ти го обясня просто и ясно. Днес аз убих човек, от когото много се възхищавах. Човек, от когото съм научил много за честта и за необходимостта — той пристъпи една крачка по-близо до Еберт. — Той беше МЪЖ, Еберт. ГОСПОДАР.
— Ти просто имаше късмет — тихо, провокативно подхвърли Еберт.
На устните на Кар за миг се появи лека усмивка, но очите му си оставаха студени и мрачни.
— Да. Веднъж и ти да си прав. Наистина имах голям късмет. Хуа ме подцени. Мислеше също като тебе. И точно затова сега е мъртъв.
— Това заплаха ли е?
Кар се разсмя, след това поклати глава. Тъкмо понечи да каже още нещо, когато навън в коридора се разнесе шум. Миг по-късно вратата рязко се отвори. Двама униформени офицери от отряда на спецохраната застанаха на вратата; стандартният модел пушки ДЕНГ висяха на гърдите им. Зад тях стоеше генералът.
Толонен влезе в съблекалнята, после спря и се огледа. Фест, Еберт и Хаавикко бързо бяха заели стойка „мирно“. Стояха там със сведени глави и чакаха заповеди, но за миг генералът не им обърна внимание. Доближи Кар и го огледа от горе до долу; чак тогава му обърна гръб.
— Съжалявам, че ви прекъснах, но току-що ни се обадиха от Триадата. Трябваше да ви осведомя по-рано, но вече не е спешно.
— Сър? — Фест изпъна рамене, объркване бе изписано на лицето му. Бяха му казали, че операцията е от най-върховно значение и че за всичко ще ги уведомяват веднага.
Толонен извърна глава и погледна Фест.
— Съжалявам, лейтенант, ще ви обясня. Мъртви са. Някой ги е спипал преди нас. Триадата КУЕЙ ЧУАН изпраща човек, за да ни заведе там. Уговорил съм среща с тях след час.
— Далече ли е? — попита Фест.
— Не съм сигурен. Тук долу не използват нашите мерки. Но мястото се нарича Амърсий.
Зад него Кар се изсмя.
— Много добре го познавам. Цял зайчарник. Ще ви е НЕОБХОДИМ водач.
Толонен се извърна и отново изгледа боеца. Самият той беше едър мъж, но Кар беше, кажи-речи, с две глави по-висок.
— Кой е този? — попита той Фест.
— Казва се Кар, сър. Победителят в битката.
Толонен се втренчи в Кар, после кимна.
— Да. Хич не ми прилича на губещ. — След това се обърна направо към големия. — Колко е далече това място?
— На десет, може би дванадесет ЛИ оттук.
— И колко време се пътува дотам?
Кар сви рамене.
— Пеш — четиридесет минути. С рикша — петнадесет-двадесет.
— Ти ще ни заведеш ли?
Кар погледна Еберт.
— Не съм сигурен, че съм добре дошъл.
Толонен премести поглед от Кар към Еберт.
— О? И защо така, Ханс?
Еберт сведе глава. Не поглеждаше Кар.
— Просто малко недоразумение, сър. Нищо сериозно.
