— Добре — каза генералът. — Значи вече го уредихме. Колкото по-бързо стигнем там, толкова по-добре. Искам да я видя тази работа — той отново се обърна към Кар. — Задължен съм ви, ШИ Кар. Ще се погрижа добре да ви заплатят за вашата помощ.
Кар се поклони и се обърна да си вземе наметалото.
Де Вор ги пресрещна в коридора пред апартамента на Као Джиян.
— Дойдох веднага щом разбрах, сър.
— Е, Хауард? — обади се Толонен. — Какво има тук?
— Трима души, сър. Престъпници от долните нива. Направих справка с нашите свръзки. Не са членове на никоя от местните триади. Двама от тях са КУАЙ. Наемници-ножари. Третият — Као Джиян, собственикът на апартамента — е дребен рекетьор. Наркотици, крадени стоки, все такива дреболии.
Толонен кимна.
— Нещо, което да ги свързва с някой по-висшестоящ?
Де Вор поклати глава:
— Все още нищо такова не сме открили, сър. Но продължаваме разследването. Знае се, че Као Джиян често е посещавал една кръчма, позната като Чайната на Големия бял. Там явно си е уреждал разни сделки. Но вчера кръчмата е била унищожена. Жертва на една от местните войни между бандитите. Собственикът е мъртъв — значи и този път ни се затваря.
— Всичко това ми изглежда твърде нагласено. Твърде систематизирано.
Де Вор кимна леко:
— Все едно някой разчиства след тях.
— Да — Толонен го докосна по рамото. — Тъкмо това си помислих и аз.
— В този случай, сър, изглежда достатъчно достоверно. Големият бял е играл двойна игра с две Триади. Изглежда, че е станал жертва на собствената си алчност.
— Хмм — Толонен все още изглеждаше разстроен от това съвпадение. — Задълбай по-навътре, а, Хауард? Може и да е достоверно, но може и да не е. Зад всичко това се крие някой високопоставен. Достатъчно високопоставен, за да плати на триадите за тази работа.
Де Вор послушно се поклони, после се обърна към охранявания вход.
— Ще влезем ли, сър?
Аксел гледаше от вратата как генералът се разхожда из стаята; видя как оглежда всичко и се опитва да постави нещата на местата им. Докато идваха насам с рикшата, Толонен му бе обяснил:
— Понякога, Аксел, човек има нужда сам да огледа обстановката. Да види всичко със собствените си очи. Понякога това е единственият начин. Виждаш разни неща, които друг може и да пропусне. Разбираш ги. На светлина излиза това, което иначе има опасност да остане скрито.
Сега гледаше как генералът прави точно това. Местеше очи от едно към друго — погледът му беше изострен, нащрек за скритите връзки между нещата.
— Странна работа, Хауард. Много странна.
Толонен се бе навел над трупа, проснат с лице надолу върху леглото, стиснал хирургически скалпел между пръстите си. Де Вор се доближи.
— Сър?
— Погледни това. Времето, когато е настъпила смъртта. Два часа преди другите. Защо така, как мислиш?
— Бих казал, че някой ги е причаквал в стаята. И ги е трепал един по един.
Толонен го изгледа мрачно.
— Може би. Но това изисква здрави нерви. Цели два часа в една и съща стая с трупа на убит от тебе човек…
Де Вор не каза нищо.
— Кой е този?
— Фамилията му не ни е известна, но е бил познат като Чен.
Толонен кимна, после внимателно побутна окървавената глава. Лежеше там, обърната с премазания си профил към чаршафите. Генералът се взря в нея, сякаш се опитваше да си спомни нещо. Докосна гладката кожа под ухото и се намръщи, след това сви рамене и се изправи.
— Този… — той посочи трупа на Као Джиян. — Познах го от видеозаписа.
— Видеозапис ли? — Де Вор го изгледа остро.
— О, извинявай, Хауард. Трябваше да ти кажа. Имаме ги на видеозапис. Копие от файловете на Комп Кам.
— А, разбрах — побърза да каже Де Вор.
Толонен продължи. Застана над третия труп и поглади гладко избръсната му брадичка.
— Ами този кой е? И по какъв начин е замесен? — той вдигна поглед към Де Вор. — На чия ли страна е бил. С тези двамата или е дошъл да ги убие?
Де Вор твърдо посрещна погледа му.
— Казва се Чу Хен, сър. Местен главорез. Май…
Кар, застанал до вратата, го прекъсна:
— Извинете ме, но той е доста известен по тия краища, генерале. Сръчен с ножа. Твърде сръчен. Радвам се, че го виждам мъртъв.
Де Вор изгледа с любопитство големия мъж, после се обърна към генерала:
— Кой е този, сър?
Толонен махна на Кар да влезе.
— Това е ШИ Кар, Хауард. Той е боец — от онези, които наричат „кръвници“. Явно е шампион. За момента.
Де Вор се поклони леко на великана.
— Значи познавате тези краища?
Кар коленичи до трупа и се загледа в раните по врата и гърдите на Чу Хен с професионален интерес. След миг вдигна очи към Де Вор.
— Роден съм в Амърсий. Живях тук допреди четири години. Познавам и хората тук, и заниманията им.
— Значи познавате и тези?
— Као Джиян ли? Е, знаех едно-друго за него. Чен не го познавах. Сигурно се е събрал с Као Джиян отскоро. Но той беше свестен човек. Имаше чест.
— Свестен човек, така ли? Казваш го, без да си го познавал? — Де Вор се засмя и се загледа преценяващо в големия. — Но той е бил КУАЙ, убиец. Убийците имат ли чест?
Кар срещна погледа му твърдо.
— Някои имат. Например вие. Не ти ли се е налагало да убиваш, когато си изпълнявал задълженията си?
Де Вор се усмихна.
— Да, но това е друго.
