Хен се обърна ядосано и последва Чун Ху-Ян в една стая отдясно на трона. Тангът го чакаше вътре, застанал сред високите растения на брега на мъничко декоративно езерце с шарани.
— ЧИЕ ХСИЯ — поклони се той дълбоко. — Надявам се, че сте в добро здраве.
Ли Шай Тун прекъсна съзерцаването на рибите.
— Влез, министър Хен. Моля, седни. Трябва да поговорим за някои неща.
Хен седна с гръб към незапалената камина и се заоглежда — с удоволствие отбеляза простия лукс на подредбата. В средата на стаята бе изправен висок параван — прекрасна вещ от яркоцветна коприна, а до него бе поставена ниска, тумбеста ваза, закръглена като корема на борец; лакирана бе в най-сладкия, най-мекия лавандулов цвят, който някога бе виждал.
— Прекрасна стая, ЧИЕ ХСИЯ.
— Да — усмихна се Тангът. — Това е любимата стая на дядо ми. Портретът му виси зад теб.
Хен се обърна и погледна първо Вен Ти, после и портрета до него — веднага забеляза каква сила и кипяща жизненост лъхат от изобразения човек.
— А, да. Очите му са същите като вашите, ЧИЕ ХСИЯ.
— Моите очи ли? — Тангът сведе поглед и се замисли. — Казват, че до края на живота си той имал прекрасно зрение. На 70 години можел да разпознае какъв точно вид птичка гнезди на дърво, намиращо се на две ЛИ от него. Но има зрение и зрение, нали, Хен? — той отново погледна министъра в очите с ироничен, предизвикателен поглед.
Хен се поклони, усетил преувеличението, и внезапно осъзна какво значеше този поглед.
— Както кажете, ЧИЕ ХСИЯ.
— Да… както казвам — Тангът погледна зад гърба му, към портрета на своя прадядо. — Ами ако кажа, че Хен Ю няма да бъде назначен на мястото на Лу Кан?
Хен Чи-По се вцепени на стола, след това насила се накара да се отпусне.
— Ами и тогава ще е както кажете. Думата на Танга не се поставя под въпрос.
Ли Шай Тун се облегна назад.
— Да, така е — той впери поглед в министъра. — Но ти точно затова си дошъл, нали?
Хен отново вдигна поглед.
— Да, ЧИЕ ХСИЯ. Но щом вече сте взели решение…
Тангът леко вирна брадичка.
— Значи няма нищо друго? Няма ли и друго, за което искаш да разговаряш с мен?
Хен запази лицето си безизразно.
— Нищо, което да не може да почака до следващото заседание на Съвета на министрите. Мислех да пледирам в полза на моя племенник. Да ви изтъкна неговите качества. Той е свестен човек, способен човек, ЧИЕ ХСИЯ.
Странно, Тангът се разсмя.
— Съвсем прав си, министър Хен. Той наистина е свестен човек. Точно затова се срещнах с него тази сутрин.
Хен не можа да скрие изненадания си поглед.
— ЧИЕ ХСИЯ?!
— И го назначих.
Ченето на Хен увисна.
— Но вие казахте…
Тангът щракна с пръсти. Влязоха двама стражи и застанаха от двете страни на паравана. Хен ги погледна и се намръщи — нищо не разбираше; после отново обърна очи към Танга.
— Да. Говорих надълго и нашироко с него. Разпитвах го за петимата класици. Най-накрая му зададох гатанка.
— Гатанка ли, ЧИЕ ХСИЯ?
Ли Шай Тун се изправи и се доближи до паравана.
— Зададох му следната задача: ако някой знае, че даден човек е виновен, ала няма никакви доказателства за вината му, как трябва да се постъпи, че всичко и да бъде, и да изглежда справедливо?
Хен сведе очи.
— Виждаш ли накъде бия, министър Хен? Разбираш ли ме?
Гласът на Танга изведнъж стана по-груб и студен.
Хен вдигна поглед и забеляза колко внимателно го гледа Тангът. „Нямаш доказателства — помисли си той. — Нямаш никакви доказателства!“
Тангът продължи:
— Племенникът ти се позамисли и накрая ме попита: как така знам, а пък не разполагам с доказателства? Значи не съм бил свидетел на престъплението? Не, отговорих аз. Ами тогава? — попита той. — Има ли и друг, чиято дума вероятно означава по-малко в очите на света, отколкото тази на виновния? Дали везните на обвинението и оправданието не са били несправедливо наклонени в негова полза? Усмихнах се и кимнах. Но винаги е така. Как да ги уравновесим?
Хен бе изстинал.
— И знаеш ли какво каза той?
Министърът вдигна поглед. Поколеба се и най-накрая успя да смънка:
— Не, ЧИЕ ХСИЯ.
Тангът се разсмя горчиво.
— Не, че откъде да знаеш… Нали, Хен?
Той отново щракна с пръсти и се дръпна встрани. Стражите вдигнаха и отнесоха паравана.
Хен зяпна. Лицето му пребледня. После той рязко сведе очи и преглътна звучно.
Тангът се приближи и се надвеси над него.
— Умник си ти, Хен Чи-По. Твърде голям умник, че да оставиш някъде отпечатъка си. Но аз те познавам твърде добре. Виждал съм го с очите си. Вината лъщи върху теб като лака върху тази ваза.
Той се обърна и погледна натам, където седеше Пи Чиен с ръце в скута си, втренчен мълчаливо напред; след това отново погледна министъра.
— Там, в ъгъла, има едно бюро. На него ще намериш мастилница, четки, хартия за писане и печата на твоята канцелария. Искам да ми напишеш писмо, в което да ми обясниш, че напоследък здравословното ти състояние се е влошило, поради което естествено с голяма тъга ми съобщаваш, че се налага да се оттеглиш от поста си.
В главата на Хен просветна мисълта да възрази, но после кимна.
